О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 384
С. 06.04.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 650 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Г. Д. А. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Й. против въззивно решение № 1567 от 2.06.14г. по в.гр.д.№ 3450 по описа за 2013г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2252 от 27.03.13г. по гр.д. № 8523/09г. на Софийски градски съд като са отхвърлени исковете на Г. Д. А. срещу С. Н. Й., Я. К. Й., С. М. М., А. Д. М., Ц. П. К. и Р. Х. Ч. по чл.124 ал.1, във вр.с чл.42 ал.2 от ЗЗД за обявяване за нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран с н.а. № 100/2004г., съставен на 15.09.1994г. и по чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на същия нотариален акт, както и на нотариални актове с № 127/2005г., 13699/2006г. и 49005/2006г. и са присъдени разноски.
За да постанови акта си, въззивният съд е възприел извода на първоинстанционния за неоснователност на предявените искове, като се е позовал на удостовереното в нотариалния акт и на извлечение от регистъра за документите с нотариална заверка на подписите, съгласно които ответницата Й. е сключила договора с оглед учредената й с пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. № 11178 от 10.08.1994г. представителна власт за продажба, като по делото не е доказано пълномощното да не е подписано от ищеца. Съдът е счел за несъотносими другите изложени възражения пред вид липсата на предявен иск за унищожаване на пълномощното с оглед невъзможност на упълномощителя да разбира или ръководи действията си /чл.31 ал.2 от ЗЗД/ и несъотносимост към иска по чл.42 ал.2 от ЗЗД на твърденията за това, че като продавач не е получил цената по сделката /цената е въпрос на облигационни отношения/ и че в първия нотариален акт не е отразено правото на ползване на майката на ищеца, учредено с н.а.№ 388/1987г. /правото на ползване следва имота без значение дали е изрично записано и е без значение за действителността на продажбата/.
К. желае да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по следните въпроси: 1. Може ли да се приеме, че е налице воля за отчуждаване на имот, без собственикът да е изразил подобно желание, като изводите на съда са изградени върху противоречив данни за упълномощаване на неуточнено лице и при липса на индивидуални белези на имота?, 2. Може ли съда да счете, че е налице съгласие за цената на сделката, без тя да отговаря на посоченото в договора и без да е подкрепена от други доказателства и без да бъдат обсъдени другите доказателства по делото, водещи към различни изводи? и 3.При допуснат въпрос и неявяване на страната, длъжен ли съдът с оглед разпоредбата на чл.161 от ГПК да изложи мотиви? Позовава се на незадължителна практика от 1956г. и на Постановление № 1/53г. на ВС.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответниците Й., с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
По поставените от касатора въпроси, определящи рамката, в която касационната инстанция е длъжна да селектира подадената жалба, не следва да се допуска касационен контрол, защото не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост. Те не са свързани с решаващите мотиви на съда и не са от значение за спора, доколкото съдържат факти, които противоречат на установените по делото. Съдържащите се в първия поставен от касатора въпрос предпоставки, че собственикът не е изразил воля за продажба, че по делото са налице противоречиви данни за упълномощеното лице, което е неуточнено и че имота не е индивидуализиран, не съответстват на установените по делото обстоятелства. Упълномощеното лице е посочено в пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. № 11178 от 10.08.1994г. и съдът е приел, че по делото не са налични доказателства, които да оборят извода, че пълномощното е подписано от ищеца. В този смисъл е налице изразена воля за извършване на продажбата. Възражението за липса на индивидуализация на имота е направено едва в касационна инстанция, поради което не следва да се обсъжда. Всъщност – с поставените въпроси касаторът цели да оспори изводите на въззивния съд, считайки че те са неправилни. Съгласно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/09г. на ОСГТК На ВКС – поставеният от касатора въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационната жалба, не може да извършва преценка за законосъобразност, както и не може да извършва собствена преценка на ангажираните по делото доказателства. В този смисъл няма как да бъде отговорено на другите два поставени от касатора въпроси, налагащи обсъждане на ангажираните доказателства за цената на сделката и за приложение на чл.161 от ГПК, даваща възможност /не задължение/ на съда да приеме за доказани факти, за които страната е създала пречки за събирането им.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 1567 от 2.06.14г. по в.гр.д.№ 3450 по описа за 2013г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: