О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 394
София, 3.04.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на тридесет и първи март, две хиляди и девета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.4004 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. управител на област Б. , представител по пълномощие на Министъра на р. р. и благоустройството, представител на Държавата срещу въззивно решение № 142 от 26.06.2008 год. по гр.д. № 189/2008 год. на Бургаския окръжен съд, с което е обезсилено решението на К. районен съд от 2.01.2008 г. по гр.д. № 91/2007 г., с което С. Б. Д. и Д. Н. Д. са осъдени да предадат на Държавата владението върху следния недвижим имот: дворно място от 1520 кв.м., представляващо 1520/1590 ид.ч. от парцел **** в кв.44, при граници: изток-парцел, север-парцел ****общ., юг и запад-улици, а по действащия план УПИ * в кв.44, при граници: изток-УПИ- V, север- УПИ –ІІІ, юг и запад-улици, находящ се в с. Ч., обл. Бургас, заедно с построените в него масивна жилищна сграда, кухня, баня и стопанска сграда, на основание чл.108 ЗС.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени твърдения за произнасяне в решението по съществени процесуалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и от значение за точното прилагане на закона – основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Счита се, че въззивния съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос касаещ актът, с който съда се произнася по въпроси, с които не се разрешава спора по същество. Поддържа, че в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по този въпрос въззивният съд се е произнесъл с решение, а не с определение, както и по въпроса свързан с допустимостта на иска.
Ответниците по касационната жалба С. Б. Д. и Д. Н. Д. не са подали писмен отговор.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че подадената срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК, касационна жалба е допустима.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е обезсилил решението на първоинстанционния съд и прекратил производството по делото, като е приел, че искът за собственост е преждевременно предявен от държавата, тъй като не е проведена административната процедура по 11, ал.4 ППЗСПЗЗ за определяне на застроената площ и прилежащият към нея терен, за да се извърши преценка дали има свободна част от процесния имот, която съгласно чл.45, ал.10 ППЗСПЗЗ е държавна собственост и която ответниците държат без правно основание.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поставя като съществен процесуалноправен въпроса с какъв съдебен акт следва да се произнесе съдът при недопустимост на иска- с определение за прекратяване на делото или с решение. Приложена е практика на Върховния съд.
Съдът в настоящия състав намира, че в съответствие с практиката на Върховния касационен съд изразена в т.7 от ТР № 2 от 2004 г. на ОСГК на ВКС въззивният съд се е произнесъл с решение, а не с определение. В случая производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба срещу постановеното от първоинстанционния съд решение, с което предявеният от държавата ревандикационен иск е бил уважен. Въззивният съд е приел, че обжалваното решение е недопустимо. Недопустимостта е порок на обжалваното решение, който и без да е заявен пред въззивния съд може да се констатира служебно, т.е. произнасянето е по основателността на жалбата, поради което актът по допустимостта на производството е решение, а не определение. Решението не е постановено в противоречие с т. 7 на ТР № 2/2004 г. на ОСГК на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Приложената практика касае случаите, при които първоинстанционният съд отхвърля с решение като недопустим искът, вместо да се произнесе с определение, какъвто не е настоящия случай.
Като съществен процесуалноправен е поставен и въпроса свързан с допустимостта на иска, касаещ приложението на чл.11, ал.4 ЗСПЗЗ при искове предявени от държавата срещу лица, които не са собственици по земеделска реституция на имоти по чл.45, ал.10 ППЗСПЗЗ.
Настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въпросът за допустимостта на иск за собственост предявен от държавата за имоти по чл.45, ал.10 ППЗСПЗЗ срещу лица, които не са собственици по земеделска реституция, с оглед приложението на чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Предвид изложеното следва да се приеме, че са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 142 от 26.06.2008 год. по гр.д. № 189/2008 год. на Бургаския окръжен съд, по подадената от О. управител на област Б. , представител по пълномощие на Министъра на р. р. и благоустройството, представител на Държавата касационна жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :