О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
София, 06.01. 2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на пети януари през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 368 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ЕТ”П” срещу Решение № 286 от 21.01.2008 год. по г.д. № 1940/2006 год. на Софийски апелативен съд 4 с-в.
Въззивното решение е постановено по жалбата на П. Б. Ц. срещу решението от 26.07.2006 год. по гр.д. № 1725/2004 год. на Софийски градски съд. С него са били отхвърлени предявените от П. Ц. срещу едноличния търговец обективно съединени искове с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД, с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД и с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД, като неоснователни. Въззивният съд е счел, че исковете, предявени от Ц. са основателни, макар и не в предявения размер, поради което е отменил частично първоинстанционния ак и е уважил иска с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД до размера на 24092.37 лв.; иска с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД до размера на 342.58 лв. и иска с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД до размера на 1204.62 лв.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се подържа основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Същественият материалноправен въпрос на който се позовава касатора не е формулиран, а се съдържа общо препращане към правилното приложение на “такива важни и широкоприложими разпоредби, каквито са нормите на чл.55 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.”. По отношение на иска с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД се сочи се противоречие с практиката на ВКС и по-конкретно – т.4 на ТР № 2/1997 год. и решения на състави на ВС на РБ и ВКС – от 1992 год. на 5 чл. с-в и от 2005 год. на ІІ г.о. Както бе посочено – същественият материалноправен въпрос не е формулиран. Исковете произтичат от развалянето на предварителен договор за строителство и продажба на недвижим имот при авансово внасяне на цената на имота в USD. Поискано е и е присъдено връщането на авансово платената сума в левовата и равностойност към момента на отпадането на основанието. Т.е. не е ясна връзката нито с т.4 на ТР № 2/1997 год., нито с цитираните решения на ВКС.
По отношение на исковете с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД, касаторът бланкетно се позовава на противоречие с практика на ВКС от 2000 и 2004 год. При условие, че същественият материалноправен въпрос не е формулиран, то дори да би било налице противоречие при тълкуването и прилагането на закона от страна на въззивния съд, това евентуално би довело до неправилност на решението му, което е обаче е основание по чл.281 ГПК, но не и основание за допускане на факултативния касационен контрол.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 286 от 21.01.2008 год. по г.д. № 1940/2006 год. на Софийски апелативен съд 4 с-в.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.