О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 728
София, 09.12.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седми декември през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 562 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от “Н”Е. срещу решението от 10.04.2009 год. по т.д. № 77/2009 год. на Ш. окръжен съд. С него е потвърдено решението от 05.01.2009 год. по гр.д. № 2232/2007 год. на Ш. районен съд. Първоинстанционният съд е отхвърлил, като неоснователни предявените от едноличното дружество срещу “В”О. гр. Ш. два обективно съединени иска с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ съответно за 2871.12 лв. и за 3759.20 лв., произтичащи от търговска продажба на условно чиста вода за м.юни и м.юли 2007 год. Спорът пред инстанциите по същество се е развил относно това, какво е количеството на подлежащата на заплащане вода. Становището на съдилищата, че исковете са неоснователни е обусловено от основаващия се на събраните по делото доказателства извод, че няма неразплатени количества вода, като валидно е отчитането на водомера при главния водопровод, а не на водомера при водовземната кула.
В тази част на касационната жалба, имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК “Н”Е. е посочил, че “спорът за същия правен предмет е решаван противоречиво от съдилищата”. Представил е необжалваемо въззивно решение на Т. окръжен съд с което той се е произнесъл по спор между “Н”Е. и “В” гр. Т. за заплащане на доставена вода. Спорно е било действително полученото количество вода и оттук – заплащането.
Преди всичко, липсва каквато и да било формулировка относно това, кой е обуславящият правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, който да е решаван противоречиво от съдилищата, като понятията “правен въпрос” и “ правен спор” имат различно съдържание, а е очевидно, че тезата на касатора се основава на второто. Разбирането му относно приложимостта на тази хипотеза е неправилно. Основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е противоречието между съдебни актове по сходни дела, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, който е бил предмет на разглеждане по това дело. Спорът по конкретното дело, както и по това на Т. окръжен съд е бил относно фактите и обстоятелствата установяващи количествата вода, подлежащи на плащане. Дори да би била неправилна, различната преценка, на различни факти по различни дела, не съставлява основание по чл.280 ал.1 ГПК, поради което липсва основание за допускане на касационен контрол.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 10.04.2009 год. по т.д. № 77/2009 год. на Ш. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.