7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 410
гр. София, 29.06.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря ………………………………………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 1531 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. А. Т.-Г., като физическо лице и като [фирма], гр.Ст.З. и Г. К. Г., гр.Ст.З. срещу решение № 43/21.03.16г. по в.гр.д. № 877/14г. на Пловдивския апелативен съд за потвърждаване на решение № 160/09.05.14г по гр.д. № 1161/09г. на Окръжен съд – [населено място], с което са отхвърлени като неоснователни предявените от настоящите жалбоподатели против [фирма], [населено място] обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.94 и чл.95, ал.1, т.2 ЗАПСП за осъждане на ответното дружество да заплати на ищците парични обезщетения за имуществени вреди от нарушени авторски права върху програмния продукт И. Г. и базата данни E..mdb заедно като сборно произведение и върху софтуерния продукт „Единна информационна система за управление на човешките ресурси“, за която се твърди да е създадена в съавторство между страните по делото, както следва: на Г. К. Г. – 2 500 лв. – частично от 25 000 лв. и на Д. А. Т.-Г., действаща като едноличен търговец с фирма [фирма] – 2 500 лв. – частично от 25 000 лв. и за неимуществени вреди: за Г. К. Г. – 500 лв. – частично от 5 000 лв. и за Д. А. Т.-Г., действаща като [фирма] – 500 лв. – частично от 5 000 лв., както и за преустановяване на незаконното използване на посочените авторски произведения от [фирма].
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на решението, а допусканетo на касационно обжалване основават на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за уважаване на предявените искове – притежаване от ищците на авторски права върху програмния продукт И. Г. и базата данни E..mdb заедно като сборно произведение и върху софтуерния продукт „Единна информационна система за управление на човешките ресурси“ (Е.), за който се твърди, че е създаден в съавторство между страните, и не е доказано неправомерно използване на продуктите от ответника. Позовавайки се на изслушаните съдебно-софтуерни експертизи, съдът е приел, че презумпцията за авторство по чл.6 ЗАПСП не може да се приложи само въз основа на направените записвания в екземплярите на базата данни E..mdb, че автор на същата са ищците и че тя е създадена на посочената дата – 16.12.2003 г. Счел е, че презумцията не може да бъде приложена и само основавайки се на факта на регистриране на софтуерния продукт в организация за колективно управление на авторски права. Изложил е аргумента, че тази организация може единствено да представлява членовете си и да предприема всякакви юридически действия, включително да предявява искове по ЗАПСП, но не разполага с правото да удостоверява авторството на произведението. Въз основа на експертните заключения, депозирани в първата и във въззивната инстанция, въззивният съд е приел, че И. Г. и Т. ХР представляват самостоятелни програмни продукти с различна насоченост, които могат да работят заедно или независимо един от друг, без да има функционално ограничение. От заключението на вещите лица и дадените в съдебно заседание обяснения, въззивният съд е направил извод за наличието на производност на данните от една база данни към друга база данни, като чрез създадения от ответника програмен продукт – конвертор файлът H..mdb се преименува в E..mdb. С оглед на което е направил извод, че Т. ХР не използва и не работи със създадената от ищците база данни E..mdb като част от програмата им И. Г.. Позовавайки се на писмени и гласни доказателства, въззивният съд е счел, че не съществува отделен завършен програмен продукт Е., като сбор от програмите И. Г. И Т. ХР, а всяка от страните по делото е предлагала само създадения от нея програмен продукт. Въз основа на чл.8, ал.5 ЗАПСП, е изложил аргумент, че при наличието на евентуално съавторство на базата данни, с оглед възможността програмните продукти да работят самостоятелно и независимо един от друг, всеки от съавторите може да разреши използването на програмния продукт, на който е автор. С оглед на заключението на повторната тройна експертиза е приел, че създаденият от ответника програмен продукт ПЕРСИ не представлява копие от софтуерния продукт на ищците И. Г., тъй като сходството по между им е само функционално.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поставят няколко групи въпроси: 1.„При няколко приети по делото противоречиви заключения, съществува ли задължение за съда да изложи аргументите си защо кредитира с доверие само някое от тях, а останалите не кредитира с доверие (по-конкретно първоначалната тройна експертиза, която дава обратни по съществото на спора изводи)?“; 2.„При няколко различни и противоречиви отговори на вещи лица в едно от заключенията, съдът задължен ли е да обсъди всеки от тях и да изложи аргументи кой от тях кредитира и защо, и обратно – да поясни защо не кредитира останалите?“. Въведено е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като по първия въпрос жалбоподателите твърдят противоречие със задължителната практика на ВКС, но не посочват такава, а по втория въпрос се позовават на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК: решение № 21/24.03.15г. по гр.д. № 3529/14г. на ВКС, IV г.о.; решение № 270/28.01.15г. по гр.д. № 7515/13г. на ВКС, I г.о.; решение № 107/27.07.15г. по т.д. № 4680/13г. на ВКС, I т.о. и решение № 58/13.02.12г. по гр.д. № 408/10г. на ВКС, I г.о.
По тези въпроси е налице задължителна за съдилищата практика на ВКС, обективирана в цитираните от касатора решения, както и в други актове на касационната инстанция. Дадените разрешения са, че независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата, като експертното заключение следва да бъде обсъдено в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, а когато са изслушани няколко заключения и е налице различие в мнението на експертите, съдът следва да изложи правните съображения, поради които възприема едно от тях. Настоящият състав на І т.о. изцяло възприема отговорите по тези правни въпроси и счита, че въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС. По делото са били изслушани няколко експертни заключения, като апелативният съд е изложил подробни съображения относно възприемането на всяко едно от тях, като е съобразил и въпросите, които са били предмет на изследване в отделните заключения. Съставът на Пловдивския апелативен съд е постановил решението изцяло в съответствие с практиката на ВКС по поставените правни въпроси, като излагането на различни от поддържаните от касатора изводи е резултат на самостоятелна преценка на фактите и обстоятелствата по спора, която е предоставена на решаващия съд и не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК.
Втората група въпроси са: 1.„Кой е точният момент на обективиране (създаване) на всяка от процесните бази данни и компютърни програми, кое е първо създадено и кое последващо?“; 2.„При създаването на последваща версия на авторското произведение, ползвани ли са (копирани ли са) елементи и най-вече структура (когато се касае за база данни), а също и данни и др., на предхождащото го такова? Ако са ползвани (копирани) само данни, това доказателство ли е за авторство върху структурата на база данни, предмет на авторскоправна защита съгласно чл.94, 94а и чл.95 ЗАПСП?“. Въвеждат като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като се позовават на решение № 218/16.06.15г. по т.д. № 199/14г. на ВКС, I т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК.
В посоченото решение на ВКС е прието, че извличането на базата данни се установява чрез съпоставка между базата данни, предмет на нарушението, според съдържанието й към момента на първоначалната й поява, с оригиналната база данни на производителя, като преценката за извличане следва да отчита последващи модификации в съдържанието на пренесените елементи. Съставът на ВКС е посочил, че в тежест на ищеца е доказването, че използваната база данни, според нейното актуално състояние е резултат на неправомерно извличане от базата данни на производителя, както и че използването продължава към момента на съдебното дирене.
С оглед на поставените от касаторите въпроси не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Първият въпрос за момента на създаване на базите данни и компютърните програми е фактически и на същия не би могъл да се даде отговор, основан на тълкуването и прилагането на конкретна правна норма. Вторият въпрос за копирането на данни има косвена връзка със спора по делото, доколкото са изследвани ползваните бази данни с оглед установяване момента и авторството на програмите. Въззивният съд е коментирал създаването на базите данни и тяхното използване при програмите и обосновал извод, не за копиране, а за производност на данните при двете сравнявани програми. В този смисъл обжалваното решение не дава отговор, който да не съответства на практиката на ВКС по конкретен правен въпрос. Изследваните бази данни са ползвани от експертите при сравняване на различните елементи на програмните продукти, за които се твърди по делото, че са създадени от ищците и съответно от ответника, поради което въззивното решение дава отговор на спора по фактите, а не по прилагането на правна норма.
На основание чл.280, ал.1, т.3 касаторите поставят въпроса: „Допустимо ли е наличието на лични данни на работници в база данни (на търговец – работодател), обект на изследване по назначена по делото експертиза, да е годно основание да се откаже достъп на вещите лица до база данни и не е ли задължен съда да съдейства за осигуряване достъпа до съответната база данни, след като без нейното изследване не би могло обективно да бъде изяснено делото от фактическа страна, и в частност, назначените от съда експерти не следва ли да се разглеждат като оторизирани от съда лица с правата, които самият съдебен състав има за достъп до лични данни?“.
Поставеният въпрос е свързан с твърдения за конкретни осъществени по делото процесуални действия. В откритото съдебно заседание на 24.02.2016г. подробно са обсъждани исканията на ищците за назначаване на нова експертиза и за създадени затруднения при работата на вещите лица, но не и отказ за предоставяне на информация поради достъп до лични данни на работници и служители. Проблемът с личните данни е поставен пред въззивния съд и разрешен в определение № 677/14.12.2015г. В този смисъл въпросът не е формиран съобразно фактите по делото и няма характер на правен въпрос съгласно чл.280, ал.1 ГПК.
Поставени са и трета група въпроси: 1.„Необходимо ли е да се изисква базите данни предоставени на електронен носител от клиенти на страните по делото, да са подписани с квалифициран електронен подпис, за да се приеме, че само тогава характеристиките им са достоверни, налична е презумпцията за авторство на ищците и съдът може да гради своето решение на тях, след като при самите клиенти базата данни се съхранява на компютър или сървър, до които ищците по никакъв начин и никога не са имали достъп?“; 2.„Ако тази база данни е подписана с квалифициран електронен подпис от лицето, представляващо дружеството-ползвател, какво за автора и момента на създаване на тази база данни може да удостовери този електронен подпис?“; 3.„Допустимо ли е да се приеме за доказателство едно твърдение на вещо лице, че датата на създаване базата данни хипотетично е можела да бъде манипулирана със свободен софтуер като посочения в писменото заключение FileDate, след като в съдебно заседание вещите лица признават, че не с този софтуер са я променили, но отказват да кажат с какви средства конкретно са извършили тази промяна и не предоставят по делото тази манипулирана от тях база данни?“; 4.„Допустимо ли е правните изводи за авторство на база данни да се обвързват с хипотетична възможност за манипулация на дискове, които са предоставени от ответника и трети страни, и се намират в делото, без обаче да има каквито и да е основания и съмнение за наличие на такава манипулация от страна на ищците?“; 5.„Допустимо ли е да се твърди, че може да са манипулирани характеристиките, посочващи авторство и датата на създаване на база данни формат Мicrosoft Access 2000 от лица, които нямат и никога не са имали достъп до нея?“. Въвеждат като основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като по отношение на първите два въпроса излагат твърдението за противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 85/23.03.12г. по гр.д. № 1486/11г. на ВКС, IV г.о.
Поставените въпроси биха могли да се обобщят като въпрос за доказване на авторството на обекта на закрила и същият е обсъждан от въззивния съд. Съставът на Пловдивския апелативен съд не е приложил презумпцията за авторство по чл.6 ЗАПСП или е счел, че същата успешно е опровергана от експертните заключения. Действително този извод на въззивния съд се основава на предположения и на даденото експертно мнение за евентуалната несигурност при установяване на авторство, но въпросът не е обусловил изцяло крайните изводи на решаващия състав. Предявените искове са за преустановяване на нарушение и за заплащане на обезщетение, като въззивният съд е приел, че не са доказани твърдяното нарушение и вредите и съответно е направена аргументация за неоснователност на претенциите, дори и при евентуално прието за установено авторство на ищците.
По изложените съображения касационното обжалване не се допуска.
По разноските. На основание чл.81 ГПК касаторите следва да заплатят направените от ответника разноски по приложения списък по чл.80 ГПК в размер на 2500 лв. по договор за правна защита и съдействие от 30.06.2016г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 43/21.03.16г. по в.гр.д. № 877/14г. на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА Д. А. Т.-Г., като физическо лице и като [фирма] и Г. К. Г., [населено място], [улица], ет.4, ап.7 да заплатят на [фирма], [населено място], [улица] сумата от 2500 лв. (две хиляди и петстотин лв.) – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.