3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 413
Гр.София, 16.05.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2816 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. В. О., Д. Б. Д., П. Б. Д., П. Б. Д., К. Б. О. и М. Б. Д., срещу решение № 842/27.04.15г., постановено по гр.д.№ 4288/14г. от Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 3797/29.05.14г. по гр.д.№ 12560/12г. на Софийския градски съд за отхвърляне на предявените от касаторите искове против ЗК [фирма], [населено място] за заплащане на основание чл.226, ал.1 КЗ на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Б. Д. О. на всеки от касаторите за разликата между уважените им претенции от по 72000 лв. до предявените размери от по 120000 лв.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно в обжалваната част, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът ЗК [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 16.03.12г. при ПТП е причинена смъртта на Б. Д. О. от водача на автомобил „И.”, за който собственикът е имал сключена застраховка за риска „Гражданска отговорност” при ответника. Ищците по иска – настоящи касатори са съпругата и децата на пострадалия. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди апелативният съд е съобразил претърпените душевни болки и страдания от ищците, преценени като такива с голям интензитет, съществувалите отношения между починалия и наследниците му, възрастта на О., който е бил трудоспособен и опора на семейството си, както и обстоятелството, че ищците са зрели хора и не са зависели от починалия в емоционален и в материален аспект. Решаващият състав е преценил и социално икономическата обстановка в страната, както и е отчел съпричиняване на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат в размер на 10 %. Подробно са обсъдени фактите, които са допринесли на настъпване на увреждането. Пострадалият се е возил на степенката на автомобил за сметосъбиране в нарушение на чл.19, б.”г” от Правила за извършване на товаро-разтоварни работи и физиологични норми при извършване на ръчна работа с тежести, издадени от работодателя „Б. – В.”, но е съобразено и, че работниците обичайно са се возели по този начин, както и че ПТП е причинено от удар в стълб при неправилно маневриране от шофьора на заден ход. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторите поставят въпросите относно съобразяването при определяне на обезщетението за неимуществени вреди на лимитите по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси, възрастта на лицата, търсещи обезщетение за търпени неимуществени вреди, трудоспособността им, както дали при определяне на съпричиняването следва да е установен конкретен принос на пострадалия или е достатъчно да има само индиции за нарушаване на правила за поведение.
Въпросът за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди по иск срещу застрахователя по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ попада в кръга на въпросите по чл.280, ал.1 ГПК, но не е налице втората група предпоставки за допускане на касационното обжалване – решаването му да е в противоречие с практиката на ВКС, респ. да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона. Противоречието в решението на въззивния съд по материалноправния въпрос предполага неправилно прилагане на норми от действащото право, по тълкуването на които е налице практика на ВКС, или липсата на единна практика на съдилищата. Обезщетението на пострадалия по прекия иск срещу застрахователя се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като практиката /ППВС № 4/68г., ППВС № 2/84г., ППВС № 4/61г. и ППВС № 5/69г./ в случай на смърт се е ориентирала към критерии за възрастта на пострадалия, отношенията между починалото лице и наследниците му, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат, които се решават от съда според приетите за доказани факти по спора. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Следователно размерът на обезщетението за неимуществени вреди няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280, ал.1 ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор, поради което определянето на размера им не подлежи на уеднаквяване само на база на вида на телесното увреждане или единствено поради настъпила смърт на пострадалото лице и съществуващата роднинска връзка с лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, поради което не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
На основание чл.81 ГПК касаторите следва да заплатят на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 842/27.04.15г., постановено по гр.д.№ 4288/14г. от Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА Т. В. О., Д. Б. Д., П. Б. Д., П. Б. Д., К. Б. О. и М. Б. Д., [населено място], [улица] да заплатят на ЗК [фирма], [населено място], [улица] сумата от 500 лв. /Петстотин лв./ – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.