О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 427
Гр. София, 19.07.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 1453/2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., чрез тяхната майка и законен представител – А. П. Д., чрез процесуален пълномощник, против определение № 70 от 02.02.2018 г. по в.ч.т.д. № 57/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено определение № 287 от 02.10.2017 г. по т.д. № 105/2017 г. по описа на Шуменския окръжен съд за прекратяване на производството по делото спрямо ответниците: Ю. П. Н., Б. Б. Н. и Г. Б. Н..
В частната жалба се съдържат оплаквания, че определението в обжалваната част е неправилно – незаконосъобразно, поради което се моли да бъде отменено, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на разглеждането му. Искането за допускане на касационно обжалване се основава на хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса – Когато в исковата молба не са посочени изрично различни правни основания на исковете срещу различни ответници, следва ли съдът служебно да направи правна квалификация на иска срещу всеки отделен ответник?; като се твърди, че в нормативната уредба не се съдържа отговор на поставения въпрос и няма практика, в която същият да е разглеждан. На следващо място се сочи, че обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК – като очевидно неправилно. В тази връзка е изложено, че съдът не е обсъдил дали исковете срещу физическите лица са предявени на същото правно основание, на което е предявен и искът срещу дружеството, т.е. въззивният съд изобщо не е дал правна квалификация на така предявените искове, което е негово служебно задължение.
Против частната касационна жалба е постъпил писмен отговор от ответниците Ю. П. Н., Б. Б. Н. и Г. Б. Н., чрез процесуален пълномощник. В него се изразява становище, че липсват поддържаните от частните жалбоподатели предпоставки за достъп до касация, както и че жалбата е неоснователна по същество.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от легитимирани страни и против акт, подлежащ на касационно обжалване в хипотезата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
При преценката относно нейното селектиране съдът констатира, че не се установяват основанията за допускане на въззивното определение до касационна проверка.
За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на Варненския апелативен съд е приел, че предявените от А. П. Д., като майка и законен представител на малолетните Б., П. и Б. искове са с правно основание чл.71 ТЗ, за установяване на конкретни акционерни права в резултат на наследствено правоприемство. Съдът е изложил мотиви, защо счита така предявената искова претенция за допустима, но е посочил, че тя следва да се насочи срещу дружеството /ХИБРИДЕН ЦЕНТЪР ПО СВИНЕВЪДСТВО АД [населено място]/, а не и срещу физическите лица – наследници на починалия акционер, които не могат да участват в процеса в качеството на ответници. В тази връзка са обсъдени и някои въпроси, свързани с наследяването на акции, като правопораждащ спора факт, и упражняването на правата по тях.
Предвид приетото от въззивния съд, не се установява изискуемото от нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по отношение на изрично формулирания в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправен въпрос. На първо място е видно, че съдът е изпълнил задължението си да квалифицира предявените искове – в противен случай той не би могъл да се произнесе относно тяхната допустимост, като с оглед обстоятелствата и петитума на исковата молба определил правна квалификация, важима за всички ответници. На следващо място, по поставения правен въпрос не съществува неяснота в закона, нито липсваща или противоречива практика, поради което не са покрити допълнителните селективни критерии на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за достъп до касация.
Липсват и условията на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, при които може да се допусне касационно обжалване, т.к. изложените от частните касатори в подкрепа на това искане доводи не съответстват на данните по делото. Освен това, при неговото формулиране не е съобразена разликата между неправилността по смисъла на чл.281, т.3 ГПК и квалифицираната неправилност по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, във връзка с която вече има и утвърдена практика на ВКС, ТК.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 70 от 02.02.2018 г. по в.ч.т.д. № 57/2018 г. на Варненския апелативен съд в съответната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: