3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
София, 04.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 5 април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1250/2016 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на двете страни по делото.
Ищцата М. Л. А. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Н. А., обжалва въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, VІІ с-в, № 2501 от 17.12.2015г. по в.гр.д. № 3572/2015г. в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд, ГК, І-18 с-в, № 5176 от 13.07.2015г. по гр.д. № 5779/2015г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ против Прокуратурата на Република България за разликата над 15 000 лв. до пълния предявен размер от 26 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди.
Ответникът Прокуратурата на Република България, чрез прокурора в Апелативна прокуратура София – Б. С., обжалва въззивното решение на Софийски апелативен съд в уважената част на иска.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани лица срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от М. Л. А. против Прокуратурата на Република България иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в размер на 15 000 лв. въззивният съд е препратил на основание чл. 272 ГПК към мотивите на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и правни изводи относно наличието на законовите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника. Отделно от това е отговорил на доводите на жалбоподателите относно размера на обезщетението като е приел, че то е определено съобразно чл. 52 ЗЗД и т. 11 на ТР № 3/2005г. ОСГК на ВКС, с което е дадено тълкуване на закона за определяне на обезщетението за неимуществени вреди глобално, при съобразяване на отделните конкретни обстоятелства, характеризиращи разглеждания случай. Отчел е възрастта на ищцата в периода на неоснователното й наказателно преследване /между 65 и 70 години/, характера и интензитета на причинените увреждания съобразно свидетелските показания, продължителността на наказателното производство /около пет години/, накърняването на авторитета на ищцата пред нейни колеги и познати като експерт по оценка на недвижими имоти. Ищцата е била член на Комисията по професионална етика към К. на независимите оценители, но в резултат на наказателното преследване напуснала този орган, спряла да контактува с представители на държавни и общински органи на власт, които до тогава й възлагали извършване на оценки на имущества. На случая е дадена и медийна разгласа, което допълнително е уронило престижа й. При определяне на размера на обезщетението съдът е съобразил и мярката за неотклонение „подписка”, която в минимална степен се е отразила върху обичайното ежедневие и начина й на живот.
1. По жалбата на ищеца:
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване М. Л. А. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради липса на преценка на всички доказани факти по делото в противоречие с ППВС № 4/68г.; по въпроса „какъв е справедливият размер за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди” поради противоречие с приложени съдебни решения; и по процесуалноправния въпрос следва ли на въззиваемата страна да се присъдят направените във въззивната инстанция разноски по делото съразмерно уважената част на иска, независимо от конкретния изход в съответната инстанция” поради липса на задължителна съдебна практика.
ВКС намира, че така както е формулирано, първото искане за допускане на касационно обжалване съставлява оплакване за процесуално нарушение, довело до необоснованост на съдебния акт, но не е процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от това настоящият съдебен състав намира за необходимо да се отбележи, че въззивният съд е изложил мотиви относно въведените с въззивната жалба оплаквания, съгласно правомощията му по чл. 269 ГПК, като по отношение на приетата за установена фактическа обстановка е препратил към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК.
Въпросът „какъв е справедливият размер за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди” е винаги конкретен и отговорът му зависи от събраните доказателства във всеки отделен случай. Поради това, без да може да се даде общоважим отговор, въпросът по прилагането на чл. 52 ЗЗД може да се разглежда единствено като определяне на правнозначимите обстоятелства за определяне на обезщетенията. В тази насока са дадени задължителни указания с ППВС № 4/68г., раздел ІІ, и с ТР № 3/2005г. ОСГК на ВКС, т. 11 които са съобразени от въззивния съд. Съдът е обсъдил относимите към определяне на размера на обезщетението обстоятелства в настоящия случай – възрастта на ищцата в периода на неоснователното й наказателно преследване, наложената мярка за неотклонение „подписка”, продължителността на наказателното производство, накърняването на авторитета на ищцата пред нейни колеги и познати като експерт по оценка на недвижими имоти /като член на Комисията по професионална етика към К. на независимите оценители/, уронване на авторитета й в резултат на медийната разгласа на случая, негативните емоционални изживявания на ищцата, установени от свидетелските показания.
Последният въпрос касае разноските по делото, поради което не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване – въпросът да е от значение за решаването на делото /ТР № 1-2009г. ОСГТК на ВКС/.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по жалбата на ищцата.
2. По жалбата на ответника:
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване Прокуратурата на Република България моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по въпроса „за определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, при точно прилагане на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД”.
Поставеният от ответника въпрос съвпада с един от формулираните от ищцата въпроси. Както бе посочено по-горе в съответствие с ППВС № 4/68г., като е съобразил и указанията в т. 11 на ТР № 3/2005г. ОСГК на ВКС, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид относимите към конкретния случай доказателства относно претърпените от ищцата душевни страдания от незаконното обвинение, довело до уронване на авторитета й като утвърден експерт по оценки на имущество. Приложените съдебни актове не установяват наличието на противоречива съдебна практика, тъй като правнозначимите за определяне на размера на обезщетението обстоятелства и тяхната тежест във всеки конкретен случай са различни.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд по жалбата на Прокуратурата на РБ. С оглед изхода на делото разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, VІІ с-в, № 2501 от 17.12.2015г. по в.гр.д. № 3572/2015г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: