3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 689
С., 25.09.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 15 септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Илияна Папазова
Майя Русева
като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. ч.гр.д. № 4056/2014г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Я. Г. З. от [населено място], подадена от пълномощника й адв. С. О., срещу въззивното определение на Пловдивския окръжен съд, № 937 от 28.03.2014г. по в.ч.гр.д. № 810/2014г., с което е оставена без уважение частната жалба на Я. З. против разпореждане № 4589 от 21.11.2013г. по гр.д. № 706/2012г. на Районен съд – Карлово, с което е върната подадената от нея въззивна жалба.
В представения по делото писмен отговор адв. К. Д., пълномощник на ответниците Г. Б. В., Д. Б. В., М. И. В., А. Б. В. и Л. Б. В., моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното определение. Претендира разноските по делото.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
ВКС допуска касационно обжалване на тези определения когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е върната въззивната жалба на Я. Г. З., въззивният съд е приел, че осъщественото на 29.08.2013г. връчване на съдебния акт е редовно и надлежно, поради което срокът за подаване на жалбата следва да се преценява спрямо него. Срокът за подаване на въззивната жалба изтича на 12.09.2013г., поради което изпратената по пощата на 13.09.2013г. въззивна жалба е просрочена. И. за срока е последващото, второ връчване на съдебния акт на 2.09.2013г.
Частната жалбоподателка моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК по процесуалноправните въпроси „ако в срока за обжалване на решението постъпи второ съобщение, следва ли съдът да приложи разпоредбата на чл. 62, ал. 3 ГПК” и „правилно ли районният съд е разпоредил да се изпрати второ съобщение до страната преди да се е върнало първото, и какъв и разумният срок за изчакване връщането на първото съобщение, при положение, че може изобщо да не се върне”. Излага доводи, че поставените процесуалноправни въпроси са разрешени в противоречие с решението по гр.д. № 2115/11г. СГС и с ТР №12/2013г. ОСГК на ВКС.
ВКС намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не се констатира твърдяното противоречие с ТР №12/2013г. ОСГК на ВКС. Тълкувателното решение е постановено по прилагането на чл. 315, ал. 2 ГПК. С него е прието, че срокът за обжалване на решение, обявено при условията на чл. 315, ал. 2 ГПК тече от датата, на която съдът е посочил, че ще постанови решението си, а връчването по чл. 7, ал. 2 ГПК на преписи от решението променя началния момент на срока за подаване на жалба само, ако на страните е изпратен препис от решението с други указания или решението е обявено след предварително посочената дата. Искът по настоящото дело не е разгледан по реда на гл. 25 „Бързо производство” и поставените въпроси са неотносими към предмета на ТР.
Не е налице и твърдяното противоречие с приложеното решение по гр.д. № 2115/2011г. СГС, с което е приет за своевременно представен отговорът по чл. 131 ГПК на ответника, предвид уточняване на исковата молба в изпълнение указания на съда и дадената от съда възможност на ответника да представи отговор по допълнената обстоятелствена част на исковата молба. Съдът не е изпратил повторно съобщение за извършване процесуалното действие, а е дадена нова възможност на ответника за отговор по уточнена искова молба.
Поставените въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като разпоредбите на чл. 259, ал. 1 и чл. 62, ал. 3 ГПК са ясни, непротиворечиви и са приложени в точния им смисъл. Първоинстанционният съд не е определил по дълъг от установения в закона срок. В полученото от пълномощника на жалбоподателката на 29.08.2013г. решение е посочен двуседмичен срок за обжалване от връчването му. Повторното изпращане на препис от решението не може да се приеме като даване на различен от посочения в решението срок за обжалване по смисъла на чл. 62, ал. 3 ГПК. Дори и съдът да е процедирал неправилно като е изпратил второ съобщение, това не може да доведе до удължаване на срока за обжалване при наличието на редовно връчен препис от решението, от който момент е започнал да тече срокът по чл. 259, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на определението на Пловдивския окръжен съд. На ответника А. Б. В. следва да се присъдят разноските по делото в размер на 200 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Пловдивския окръжен съд, № 937 от 28.03.2014г. по в.ч.гр.д. № 810/2014г.
ОСЪЖДА Я. Г. З. от [населено място], да заплати на А. Б. В. от [населено място], сумата 200 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: