О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 444
С. 27.06.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 383 по описа за 2012 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Т. А. И. от [населено място],чрез процесуалния представител – адвокат К. против въззивно определение № 5167 от 23.03.2012г. по в.ч.гр.д. № 4321 по описа за 2012г. на Софийски градски съд,с което е потвърдено определение от 22.08.2011г.по гр.д.№ 24020/11г. на СРС,с което е върната исковата й молба против „Т. С. ЕАД”,подадена на основание чл.424 от ГПК.Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона,поради което иска да бъде отменено,а делото върнато с указания за разглеждане и произнасяне по същество.
Независимо,че не сочи конкретно основание за допустимост, жалбоподателят поставя следния въпрос: съставлява ли частично изтек-лата погасителна давност/доколкото е от значение за съществуването на вземането/ – нововъзвикнало обстоятелство по смисъла на чл.424 от ГПК, въз основа на което длъжникът може да оспори вземането по исков ред.
Срещу така подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
Фактите са следните:
Пред районния съд Т. А. И. е предявила искане срещу „Т. С. ЕАД”с правно основание чл.424 от ГПК, че не дължи вземанията,за които срещу нея е издадена заповед за изпълнение по гр.д.№ 9884/10г.на СРС от 5 138.15лв. – главница и 2 719.25лв. -лихви. Като е счел,че новите обстоятелства,на които се позовава ищцата са съдебни решения,касаещи тълкуването и прилагането на закона досежно приложимата в случая тригодишна погасителна давност и като е приел,че не се релевират обстоятелства или доказателства,касаещи възникването,съществуването и погасяването на вземанията, които не са били известни на страната или достъпни за нея до изтичане на предвидения в закона срок, районният съд е прекратил производството като недопустимо и е върнал подадената искова молба.
Този първоинстанционнен акт е бил потвърден от СГС,който е мотивирал сега обжалваното определение по следния начин:1.съдебната практика не е новооткрито обстоятелство, 2.останалите изложени в исковата молба доводи,свързани с неуведомяване за образуваното заповед-но производство,нищожност на договора с топлинния счетоводител,за недостъпност на Общите условия/защото не са обнародвани/ и за тяхната нищожност поради наличие на неравнопоставена клауза за рекламация, за негодност на документите,с които се претендират сумите, за наличие на технологични загуби от общия топломер,които не са отчетени – са преклудирани поради това,че е следвало да с предявят с възражение в изрично предвидени в закона отделни производства,за които срокът вече е изтекъл /по чл.414,чл.419,чл.422,чл.423 от ГПК/.
По поставеният от жалбопадателя въпрос не следва да се допуска касационно обжалване,защото – независимо че е свързан с решаващите мотиви на съда – по него е налице многобройна еднотипна практика,в съответствие с която въззивния съд е постановил акта си.Например – определения №196 от 16.03.12г.по ч.гр.д.№ 148/12г.на ІІІг.о.,№ 950 от 28.11.11г.по ч.гр.д.№ 550/10г.на ІІ т.о.,по ч.т.д.№ 898/10г.на І т.о.,по ч.гр.д.№ 662/11г.на ІІІг.о.,по ч.гр.д.№649/10г.на ІІІг.а./,където е посочено, че за да е допустим иска по чл.424 от ГПК/който е специален отрицателен установителен иск/-следва да се твърдят новооткрити обстоятелства или нови доказателства за факти от значение за спорното право,които длъжникът не е могъл да знае или придобие по извинителни причини. Изтеклата погасителна давност, която като юридическо събитие е съществувала към изтичане на срока за възражение – не е нито новооткрито обстоятелство,нито ново доказателство по смисъла на чл.424 от ГПК /за определянето на които е приложим критерия, валиден за другите отменителни производства/. Цитираната норма не е неясна и непълна и при наличието на практика на ВКС,която е съобразена от въззивния съд– не е налице нито едно от специалните основания допустимост.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от Т. А. И. от [населено място] район „Т.”[жк]бл.2Б вх.1 ап.5 против въззивно определение № 5167 от 23.03.2012г. по в.ч.гр.д. № 4321 по описа за 2012г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.