О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 647
С. 18.10.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 6291 по описа за 2013 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителя Н., чрез процесуалния представител адвокат Р. против определение № 430 от 1.08.2013г. по в.гр.д.№ 147/13г.на Варненски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата му за изменение на поставеното по делото въззивно решение в частта за разноските и същото е прекратено. Счита така постановения съдебен акт за неправилен с довода, че не се касае до изменение на вече постановен акт, а за първоначално произнасяне по искането за разноски /хипотеза на допълване на решение, в което не е налице произнасяне по искането за разноски/, за което непредставянето на списък по чл.80 от ГПК е ирелевантно. Отделно счита, че представяне на списък не е необходимо, тъй като се касае за претенция на разноски, чийто вид и размер е законово определен в ГПК и Закона за адвокатурата /за такса и адвокатски хонорар/. Желае определението да бъде отменено и делото върнато на ВАС за произнасяне по молбата с правно основание чл.248 от ГПК.
Срещу така подадената частна е жалба не е постъпил отговор.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното :
С въззивно решение № 77 от 16.05.13г. по в.гр.д.№ 147/13г.на ВАС – след като е бил сезиран с подадени въззивни жалби и от двете страни по делото – съдът е потвърдил първоинстанционния акт. В мотивите на решението си изрично е посочил, че с оглед изхода на делото „всяка една от страните следва да понесе разходите, които е направила”.
След постановяване на този акт – настоящият частен жалбоподател [фирма] [населено място] е подал молба с искане за постановяване на определение за изменение на решението, като същото бъде допълнено с изричен диспозитив за присъждане на направените по делото разноски.
Със сега обжалваното определение – въззивният съд след като е счел, че е сезиран с молба не за допълване, а за изменение на вече постановен акт в частта му за разноските, е преценил искането като недопустимо поради липса на представен списък с разноски по чл.80 от ГПК.
Така постановеният съдебен акт е правилен.
Независимо,че в постановения въззивен акт /решение № 77 от 16.05.13г. по в.гр.д.№ 147/13г./ липсва изричен диспозитив, в същия се съдържа произнасяне по искането на [фирма] [населено място] за разноски. Съдът ясно е изразил волята си, че с оглед изхода на делото, при който и двете подадени въззивни жалби са преценени като неоснователни, разноски не се дължат и затова не следва да се присъждат. Тъй като в постановения въззивен акт е налице произнасяне по валидно заявено и прието за разглеждане искане от [фирма] [населено място] за присъждане на разноски, последвалата молба за присъждане на разноски от същия молител, правилно е квалифицирана от съда като такава по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Тъй като страната е поискала да се приведе решението в тази му част в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, тя е била длъжна – с оглед нормата на чл.80 изр.второ от ГПК, да представи най-късно до приключване на последното заседание във въззивната инстанция списък на направените от нея разноски. В тази хипотеза списъкът с изброяване на направените от страната разходи, се явява процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските, поради което непредставянето му е основание за оставяне без разглеждане на молбата. В този смисъл настоящият съдебен състав намира за неоснователни изразените в частната жалба доводи както за това, че в процесния случай е налице искане за допълване на постановен акт, в който не е налице произнасяне по искането за разноски,така и за липсата на необходимост от представяне на списък по чл.80 от ГПК, тъй като претендираните разноски за такса и адвокатски хонорар били законово предвидени.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 430 от 1.08.2013г. по в.гр.д.№ 147/13г.на Варненски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата на [фирма] [населено място], представлявано от управителя Н. за изменение на поставеното по делото въззивно решение № 77 от 16.05.13г. по в.гр.д.№ 147/13г.на Апелативен съд В. в частта за разноските и същото е прекратено.
ДЕЛОТО за се докладва за разпределение на подадената касационна жалба с вх.№ 3411 от 24.06.2013г.на ВАС от [фирма], представлявано от изпълнителния директор Ц..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.