Определение №448 от 41079 по търг. дело №401/401 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 448
С.,19.06.2012 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести юни през две хиляди и дванадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 401/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – търговско дружество със седалище във В., Република А., срещу решение № 340 от 29.06.2010 г., постановено по т. д. № 3366/2009 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав. С посоченото решение е оставено в сила решение от 24.06.2009 г. по гр. д. № 84/2007 г. на Софийски градски съд, VІ – 8 състав, с което са отхвърлени предявените от дружеството – касатор против [фирма] и [фирма] евентуално съединени искове с правно основание чл.402, ал.1 /отм./ във връзка с чл.407, ал.1 /отм./ ТЗ и чл.402, ал.1 /отм./ ТЗ във вр. с чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата 34 268.11 евро, представляваща сбор от изплатени от [фирма] въз основа на застрахователна полица 700/1086189-9 разходи за транспорт и лечение на Г. Велингер и В. Велингер по повод увреждания, причинени им при пътно – транспортно произшествие на 02.07.2004 г. по вина на водача на лек автомобил „Форд Фокус” с рег. [рег.номер на МПС] С. П. Б., и са присъдени разноски на ответника [фирма] в размер на сумата 1 250 лв. Решенията са постановени при участие на С. П. Б. в качеството на трето лице – помагач на [фирма].
К. моли за отмяна на въззивното решение като поддържа, че същото е неправилно поради наличие на касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Излага доводи, че в резултат на неправилно интерпретиране на съдържанието на представената в заверен превод застрахователна полица въззивният съд е направил необоснован, незаконосъобразен и немотивиран извод за недоказаност на застрахователното правоотношение с увредените при произшествието лица. Твърди, че поради неизпълнение на задължението да обсъди поотделно и в съвкупност приетите по делото фактури, банкови бордера и служебна справка за неточен превод съдът необосновано е приел, че разходите за транспортиране и лечение на двамата пострадали са заплатени с лични средства на Г. Велингер, а не със средства на застрахователното дружество. Позовава се и на нарушение на материалния закон – чл.402, ал.1 във вр. с чл.407, ал.1 /отм./ ТЗ, при произнасянето по основателността на предявените регресни искове.
Касационните основания за неправилност на въззивното решение са въведени и като основания за допускане на касационното обжалване в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. В изложението се сочи, че : Съдът е нарушил чл.281, т.3 ГПК като не е обсъдил и коментирал съдържанието на приетата по делото неоспорена застрахователна полица и без да изложи мотиви за доказателствената сила на документа, необосновано е приел, че същият няма характер на застрахователна полица, а представлява молба за сключване на застрахователен договор; Съдът е нарушил процесуалните правила и материалния закон като не е споменал за съществуването, не е обсъдил и не е интерпретирал правилно фактурите, доказващи изплащането на всички разноски за транспорт и лечение на увредените лица от застрахователното дружество; Съдът неправилно е приел, че дължимите суми за транспорт и лечение са преведени /платени/ със средства от спестовни влогове на увредените застраховани лица, без да изследва съдържанието на банковите бордера, доказващи директно плащане на разноските от застрахователя въз основа на застрахователната полица; Съдът е нарушил съдопроизводствените правила, които го задължават да изследва и да съобрази всички доказателства в тяхната взаимна връзка и допълващата се доказателствена тежест на всяко едно от доказателствата. К. поддържа, че като е процедирал по посочения начин, въззивният съд е нарушил съдебната практика, застъпена в Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, решение № 11439/30.10.2008 г. по адм. д. № 2351/2008 г. на ВАС, ІІІ отд., решение № 526/24.11.2008 г. по т. д. № 260/2008 г. на ВКС, І т. о., и решение № 690/03.12.2008 г. по т. д. № 349/2008 г. на ВКС, ІІ т. о.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], е депозирал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК. В отговора е изразено становище, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване поради липса на надлежно въведени основания за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК, а ако се допусне до касационен контрол, следва да остане в сила като обосновано и законосъобразно.
Ответникът по касация ЗАД /преди З./ „Б.” – [населено място], и третото лице – помагач С. П. Б. от [населено място] не заявяват становища.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството пред Софийски градски съд е образувано по предявени от [фирма] против [фирма] и [фирма] евентуално съединени искове за заплащане на сумата 34 268.11 евро. В исковата молба ищецът – настоящ касатор е поддържал, че в качеството си на застраховател е изплатил посочената сума за покриване на разходи за транспортиране от България до А. и за последващо лечение в австрийски болници на застрахованите при него лица Г. Велингер и В. Велингер, увредени при причинено от водача на превозно средство С. Б. на територията на Република България пътно – транспортно произшествие от 02.07.2004 г. Покриването на разходите по застраховката е посочено от ищеца като юридически факт, пораждащ регресно право в негова полза да претендира възстановяване на изплатената сума от ответника [фирма] в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на водача и при условията на евентуалност – от ответника [фирма] като работодател на водача.
Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете като недоказани и неоснователни, а въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, след като е достигнал до самостоятелен извод за отсъствие на претендираното при предпоставките на чл.402, ал.1 /отм./ ТЗ регресно притезание. След преценка на съдържанието на представения от ищеца документ с дата 08.07.2003 г. съставът на Софийски апелативен съд е приел, че същият не съставлява застрахователна полица по групова здравна застраховка между [фирма] и пострадалите при произшествието Г. Велингер и В. Велингер, а има характер на адресирана до застрахователното дружество молба за сключване на посочения вид застраховка. Въззивният състав се е позовал също на конкретни изявления и указания в документа, обвързващи началото на застрахователната защита с предаването на застрахователната полица на застрахованите лица и със заплащане на застрахователната премия, за настъпването на каквито обстоятелства не са ангажирани доказателства. В резултат на това е счел за недоказано валидното възникване на застрахователно правоотношение между [фирма] и увредените лица като условие за съществуване и упражняване на регресното право по чл.402, ал.1 /отм./ ТЗ.
За да отрече съществуването на твърдяното регресно вземане, въззивният съд се е аргументирал и с отсъствието на доказателства за изплатени от ищеца – застраховател разходи за транспортиране и лечение на двамата пострадали. Съдът е обсъдил представените с исковата молба фактури и е преценил, че те доказват единствено начисляването на разноски за транспорт и лечение на Г. Велингер и В. Велингер, не и последващо заплащане на начислените суми от [фирма] на субектите, предоставили транспортните и медицински услуги. Обсъдил е и приетите във въззивното производство 7 бр. банкови бордера за извършени парични преводи във връзка с фактурите, но е счел, че бордерата не подкрепят исковата претенция, тъй като според съдържанието им стойността на разходите за транспорт и лечение е покрита със средства на Г. Велингер, предени от личния й спестовен влог в „У. Б.” – А..
След постановяване на въззивното решение ищецът е сезирал Софийски апелативен съд с молба за поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите към решението по отношение на извода, че услугите за транспорт и лечение на пострадалите са заплатени с лични средства от спестовния влог на Г. Велингер. Молбата е обоснована с издадена от [фирма] справка изх. № 19/27.09.2010 г., с която е удостоверено, че изразът „SB – удръжка” в представените по делото банкови бордера е преведен неточно като „спестовен влог”. Въззивният съд се е произнесъл по реда на чл.192, ал.2 ГПК /отм./ с решение № 247 от 07.02.2011 г., с което е оставил молбата без уважение.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
К. е изпълнил формално задължението си за представяне на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, но не е посочил конкретен значим за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението представлява повторение на касационната жалба и възпроизвежда буквално наведените в съдържанието й касационни доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано единствено с твърдения за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при обсъждането на доказателствата, преценката на доказателствената им стойност и установяването на фактите, релевантни за възникването и съществуването на претендираното с исковете регресно вземане. Процесуалните нарушения съставляват основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, относими към правилността на въззивното решение, и не са тъждествени с основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК, от които зависи допускането на решението до касационен контрол. В производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд не извършва проверка на правилността на обжалваното въззивно решение, а селектира касационните жалби според критериите на чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК. Поради това, дори да е неправилно от гледна точка на основанията по чл.281, т.3 ГПК, решението не може да се допусне до касация, ако не са осъществени общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК и някоя от допълнителните предпоставки по т.1-т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. В този смисъл са и задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в съответствие с които следва да се приеме, че липсата на надлежно въведен от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос с обуславящо значение за изхода на делото съставлява самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване.
Не са осъществени и сочените от касатора допълнителни предпоставки, специфични за поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Представеното с изложението Тълкувателно решение № 1/07.05.2009 г. по т. д. № 1/2009 г. е постановено от ОСНК на ВКС с цел уеднаквяване на практиката на наказателните съдилища по приложението на чл.255 НК и е неотносимо към предмета на настоящото търговско дело, в частност – към основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ирелевантно за достъпа до касация е и решение № 11439/30.10.2008 г. по административно дело № 2351/2008 г. на ВАС, тъй като с т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС решенията на административните съдилища са изключени от обхвата на съдебната практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Като неотносими към основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК следва да се преценят и приложените решения на ВКС, съответно решение № 592/05.12.2008 г. по т. д. № 306/2008 г. на І т. о., решение № 526/24.11.2008 г. по т. д. № 260/2008 г. на І т. о. и решение № 690/03.12.2008 г. по т. д. № 349/2008 г. на ІІ т. о. Цитираните решения съдържат произнасяне по правни въпроси, които нямат връзка с предмета на спора, поставен за разглеждане в производството по т. д. № 3366/2009 г. на Софийски апелативен съд, а именно – за произтичащата от чл.338, т.6 К. и чл.9, ал.2 К. отговорност на корабособственика за причинени вреди на пристанищни съоръжения, собственост на трето лице, и за съотношението на специалните норми на К. с правилата за непозволено увреждане по ЗЗД; за процесуалната недопустимост на съдебно решение, постановено в производство по чл.500 ГПК /отм./ въз основа на заявление за вписване в търговския регистър на увеличение на капитала на търговско дружество; за правновалидния момент, в който настъпват подлежащи на вписване обстоятелства по чл.140, ал.4 ТЗ спрямо съдружниците в О. и спрямо третите лица. Неотносимостта на решения не позволява същите да бъдат разглеждани като източник на съдебна практика по значимите за конкретното дело спорни въпроси, за да доказват основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд решение по т. д. № 3366/2009 г.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 340 от 29.06.2010 г., постановено по т. д. № 3366/2009 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

След обявяване на определението делото да се докладва на Председателя на Търговска колегия при ВКС във връзка с депозираната от [фирма] молба вх. № 8197/20.09.2011 г. за отмяна на решението по т. д. № 3366/2009 г. на Софийски апелативен съд по реда на чл.303 и сл. ГПК, за разглеждането на която е внесена държавна такса /преводно нареждане от 08.03.2012 г., приложено към молба вх. № 2542/08.03.2012 г. /.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Оценете статията

Вашият коментар