5
5
Определение по т. д. № 934/15 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 934/15 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 462
София, 18.06.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на осми юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 934 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба на [фирма], [населено място] против въззивно решение № 160/11.11.2014 г. по т. д. № 256/2014 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 162/05.06.2014 г. по т. д. № 7/2013 г. на съда по несъстоятелността, с което е отхвърлена молбата за откриване на производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност, на [фирма], със седалище в [населено място].
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон във връзка с предпоставките за откриване на производство на несъстоятелност. Касаторът счита, че въззивният съд неправилно е приел, че сделката, по която кредиторът претендира вземането си – цесия, не била абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал.1, във вр. с чл.286, ал. 2 ТЗ.
Ответникът по касационната жалба не депозира писмен отговор и становище по допускане и основателност на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния законов срок от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е недопустимо на сочените основания.
В изложението си, касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК. Поддържа, че съдът се е произнесъл „по материалноправен въпрос, че не е налице предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност – неплатежоспособност, тъй като сделката по която кредиторът претендира вземането си не била абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, във вр. с чл. 286, ал. 2 ТЗ” . Въвежда и твърдение, че даденото разрешение от въззивния съд е в противоречие с Решение № 102/08.10.2009 г. по т. д. № 60/2009 г. на ВКС, ТК, І т. о.; Решение № 59/05.10.2010 г. по т. д. № 511/2009 г., ІІ т. о.; Решение № 177/26.03.2008 г. по т. д. № 701/2010г. на І т. о. и Решение № 228/11.04.2007 г. по т. д. № 712/2006 г., І т. о.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 година на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора. В случая, жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото, тъй като въпросът да ли е налице някоя от предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност е свързан с проверка на фактическите и правните изводи на въззивния съд и е допустимо да се осъществи една на етап след допускане на касационно обжалване на някое от основанията в чл. 280 ал.1 ГПК. Всъщност, изложението на основанията за допускане на касационно обжалване наподобява аргументите в касационната жалба и въвежда проверка на основанията по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Преди всичко, касаторът не е изпълнил задължението си да формулира правен въпрос, който е обуславящ за изхода на спора.Това е достатъчно, за да се откаже допускане на касационно обжалване на постановеното въззивно решение, в какъвто смисъл са задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд. Но, дори и да се приеме, че в изпълнение на правомощията на ВКС, правният въпрос следва да се конкретизира в следния смисъл: договорът за цесия е ли търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, във вр. с чл. 286, ал. 2 ТЗ”, то не може да се приеме за доказано допълнителното изискване на основанията по т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно – даденото от въззивния съд разрешение по обуславящ изхода на делото правен въпрос, да е в противоречие с даденото разрешение на същите въпроси в друго влязло в сила решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК или по реда на ГПК /отм./
В молбата по чл. 625 ТЗ [фирма] се позовава на договор за продажба на вземане от 16.07.2012 г. с [фирма] в размер на 4 256 813 лв., което вземане произтича от договор за цесия между [фирма] и лица, кредитори на [фирма], изрично посочени в приложение № 1 към договора за цесия. В обжалвания съдебен акт, Бургаски апелативен съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 608, ал.1 ТЗ. Според инстанциите по съществото на спора, не е доказан търговския характер на сделката, от която произтича вземането. Съдът е извършил проверка досежно критериите при определяне на това правно понятие от значение за откриване на производството по несъстоятелност, като не се е задоволил само с последния договор за цесия, а исторически е проследил произхода на твърдяните задължения, мотивирайки своите изводи за всяка една от поредицата сделки с оглед характер на правоотношението и страните по него.
Договорът за цесия не е сред изброените в чл. 1, ал. 1 от ТЗ абсолютни търговски сделки, което изключва прилагането на обективния критерии за определяне характера на сделката. Вторият критерий е свързан с качеството на лицата, които ги извършват, като важим е принципът, че търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняване на неговото занятие /субективен критерий, а сделките са презумптивни търговски сделки/.
В случая, прехвърлянето на вземането от кредитор на трето лице съставлява цесия. Същата е каузален договор, при който длъжникът по вземането не е страна. Въззивният съд е изследвал не само договорите за цесия, но и тристранни споразумения от 27.08.2010 г., по които страни са [фирма], [фирма] и физически лица, като в титулната му част / т. А/ е налице позоваване на предходно споразумение от 02.09.2009 г., по силата на което се уреждат отношения по договор за заем, а съгласно чл. 5 [фирма] /длъжникът/ се е задължило спрямо физически лица , посочени в списъчна листа, да върне заем, считано от датата на подписване на споразумението.
Изводите на решаващия съд се основават и на недоказване на обстоятелството, че цитираният договор за заем между [фирма] и [фирма] е във връзка с търговски отношения между тях, още повече, че по първоначалните цесии цеденти са физически лица, имащи вземания от [фирма].
Твърденията на касатора, че е налице противоречие на обжалваното решение с посочените актове на ВКС е недоказано. Приложените решения на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, съдържат произнасяне по въпросите, свързани с преценка характера на конкретна сделка като търговска, но са относими към други факти и правоотношения, както и към въпросите, свързани с доказването им и оборването им.
Останалите, изложени в приложението аргументи, не попадат в основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за касационно обжалване, а съставляват основания по чл. 281, т. 3 ГПК, каквито са тези за неправилност на обжалваното решение. По тях съдът се произнася едва при разглеждане на касационната жалба по същество във фаза, следваща тази по допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 106/11.11.2014 г. по в. т. д. № 256/2014 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: