4
4
Определение по т. д. № 911/14 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 911/14 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 991
София, 15.12.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 911 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № VІ-124/08.11.2014 г. по в. гр. д. №1160/2013 г. на Бургаски окръжен съд, с което е обезсилено решение № VІІІ – 313/28.02.2013 г. на Бургаски районен съд по гр. д. № 6769/2013 г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като неправилно е била определена родовата подсъдност по делото. Според касатора, същата се определя не от цената на иска, изчислена от сбора на обективно съединените искове, а от цената на всеки отделен иск, а в случая, цената на всеки един от предявените искове не надвишавал размера, указан в чл. 104, т. 4 ГПК.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, както следва: 1/. Следва ли ищецът при предявяване на иска при посочване на първоначалната цена да посочи отделните суми, формиращи цената на иска при предявени кумулативно обективно съединени искове или е достатъчно да бъде посочена цената на иска като сборна сума, а в изложението на исковата молба да бъдат конкретизирани отделните искови претенции?; 2/. Следва ли при определяне на родовата подсъдност съдът да се влияе от записаната обща сума при цена на иска или следва да определи цената на иска след запознаване с изложението на исковата молба и претенциите на ищеца в петитума, както и по отношение на записванията във фактурата и дали те съставляват едно общо основание?
Жалбоподателят се мотивира с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като посочва определение № 747/28.12.2010 г. по гр. д. № 105/2010 г. на ВКС, ГК и Решение № 17/24.03.2014 г. по т. д. № 382/2010 г. на ВКС, ТК, І отделение.
Ответниците по касационната жалба не вземат становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният правен въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело – да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. В случая, видно от мотивите на решението, въззивният състав, за да обезсили изцяло първоинстанционното решение /срещу което е имало постъпила въззивна жалба и насрещна въззивна жалба/ е приел, че първоинстанционният Бургаски районен съд е разгледал неподсъден нему спор и по този начин е постановил недопустимо съдебно решение. За да достигне до този извод, Бургаски окръжен съд, преценявайки въведените оплаквания във въззивните жалби, с разпореждане от 27.06.2013 година е оставил без движение исковата молба с указания до ищеца да конкретизира от какво се формира вземането по всяка една от фактурите, като уточни освен главница, дали се включват неустойки или лихви или други компоненти и да посочи размера на всяко от тях.
В своя уточняваща молба на стр. 35 от въззивното дело касаторът е конкретизирал отделните пера, мотивирайки се с издадени фактури по повод твърдяно неизпълнение по договор за финансов лизинг, като е уточнил, че лизинговите вноски, съгласно чл. 2.7 от договора, във вр. с чл. 8.1 от ОУ включват главница и лихва, която се изчислява на съответна база и е плаваща, визирайки 7 фактури; в раздел ІІ е конкретизирал, че на основание т. 2.13 от договор за финансов лизинг, във вр. с чл. 9 от ОУ, след като настъпи изискуемостта на съответното плащане се начислява и договорна неустойка 0,1% на ден върху просрочената сума – и е маркирал вземания за неустойка по 5 фактури, а в рездели ІІІ, ІV и V – са изброени други вземания по договора за лизинг – плащане на застрахователна премия по застраховки „Каско” и „Гражданска отговорност”, разноски и пр., като са цитирани фактури.
Допусната е съдебно счетоводна експертиза, която е отговорила на въпросите за размера на неустойката, размера на начислените такси и разноски, размера на остатъчното задължение по договора за финансов лизинг и за размера на заплащаните застрахователни премии. С решение № VІ-124 /08.11.2013 г. съдът е приел, че се касае до търговски спор с цена на иска в размер на 13 713,95 евро или 26 882,15 лв., подсъден на окръжен съд като първа инстанция, поради което първоинстанционното решение е обезсилено и е разпоредено делото да се изплати на Окръжен съд по подсъдност за разглеждане по реда на Глава 32 ГПК като търговски спор.
Настоящият състав на първо отделение на Търговска колегия намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първия процесуалноправен въпрос: ”Следва ли ищецът да посочи в исковата молба отделните суми, формиращи цената на иска при предявени кумулативно обективно съединени искове или е достатъчно да бъде посочена цената на иска като една сборна сума, а в изложението на исковата молба да бъдат конкретизирани отделните искови претенции”. В тази насока е и представената с изложението практика на ВКС, съдържаща се в решение № 17/24.03.2011г. по т.д. № 328/2010г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В цитираната задължителна съдебна практика, макар и относима към иск, свързан със заповедно производство по чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415 ГПК, е разгледана хипотеза, в която съдът се е произнесъл по един главен иск с цена, формирана по отделни пера и акцесорен за мораторна лихва, извън родовата си компетентност.
По останалите два процесуалноправни въпроса не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид недоказаност на предпоставките, тъй като приложеното определение на ВКС съдържа разглеждане на хипотеза, при която страните се позовават на договори за наем, сключени по отношение на пет имота, като е съобразена най-високата наемна цена на всеки един от тези имоти.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № VІ-124/08.11.2013 г. по в. гр. д. № 1160/2013 г. на Бургаски окръжен съд.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер на 1072,89 лв. по сметка на ВКС на РБ, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: