О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 464
Гр. София, 11.07.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО отделение, в закрито съдебно заседание на шести март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 2357/2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Корпоративна търговска банка” АД – в несъстоятелност, представлявана от А. Н. Д. и К. Х. М., упражняващи правомощията на синдик, чрез процесуалния й пълномощник, срещу решение № 1426 от 08.06.2018 г. по в.т.д. № 858/2018 г. на Апелативен съд – София, ТО, 3 състав. С въззивното решение е потвърдено решение № 2246/28.11.2017 г. по т.д.№ 4327/2016 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-2 състав, с което на основание чл.68 ал.3 З. е допълнен списъкът на приетите вземания към „Корпоративна търговска банка” АД – в несъстоятелност с вземане на кредитора „Милин камък” ООД, [населено място], в размер на 77 900 евро, представляващо част от вземането по рамков договор за платежни услуги от 21.12.2013 г., допълнен с два анекса – от 21.12.2013 г. и от 21.01.2014 г., и придобито чрез договор за цесия от 29.03.2014 г., сключен с титуляра на влога Б. Г. Б., при поредност на удовлетворяването по чл.94 ал.1 т.4 З. /ред. ДВ, бр.67/2003 г./ и с вземане за законна лихва от 22.04.2015 г. с поредност на удовлетворяване по чл.94 ал.1 т.9 З..
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. По подробно изложени съображения се моли за отмяната му и за постановяване на решение по същество, с което да бъде отхвърлено възражението по чл.66 ал.6 З.. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на доводи за очевидна неправилност, както и на следните въпроси, формулирани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК: 1. В случай, че банката не е надлежно уведомена за извършената цесия, цесионерите могат ли да се легитимират като кредитори и/или вложители; 2. Поражда ли договорът за цесия действие спрямо длъжника по цедираното вземане в случай, че цесията е съобщена посредством залепване на уведомление по чл.47, ал.1 ГПК, т.е. без изявлението на цедента за прехвърляне на вземането да бъде непосредствено възприето от страна на длъжника; 3. Налице ли е заобикаляне на ЗГВБ /отм./ в хипотеза, при която вложител прехвърли влог над гарантирания размер от 196 000 лв. на свързани лица, с цел получаване на гаранция от ФГВБ, надвишаваща максималния размер на гарантираните влогове. Нищожен ли е такъв договор; 4. Разпоредбите на чл.50, ал.4 вр. чл. 47, ал.1 ГПК изискват ли поне три посещения на адреса от връчителя в рамките на един месец, преди да се залепи уведомление по чл.47, ал.1 ГПК, когато на адреса не е намерено лице, съгласно да получи съобщението.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалните си пълномощници, с писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК оспорва нейната основателност, както и предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да достигне до обжалвания резултат, съставът на Апелативен съд – София е приел от фактическа страна следното: С решение № 138 от 6.11.2014 г. на УС на БНБ е отнет лиценза на „Корпоративна търговска банка” АД; с решение № 664 от 24.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г. на СГС същата е обявена в несъстоятелност; с решение № 1443 от 3.07.2015 г. по т.д. № 2216/2015 г. на САС е определена начална дата на неплатежоспособността – 20.06.2014 г. На 29.03.2014 г. с Договор за прехвърляне на вземане, Б. Б. е прехвърлил в полза на няколко търговски дружества, вкл. „Милин камък” ООД, част от своите парични вземания по открити на негово име банкови сметки, като в полза на ищцовото дружество е прехвърлено вземане в размер на сумата от 77 900 евро, представляващо част от вземанията на цедента по конкретно посочена банкова сметка. Прехвърленото вземане произтича от сключен между Б. и „Корпоративна търговска банка” АД Рамков договор за платежни услуги за потребители /физически лица/ от 21.12.2013 г. и анекси към него от 21.12.2013 г.и 21.01.2014 г. С нотариална покана от 16.06.2014 г., връчена на 16.07.2014 г. при условията на чл.50 ал.4 от ГПК във вр. с чл.47 от ГПК, цедентът Б. е уведомил банката за извършените с посочения по-горе договор прехвърляния на вземания.
С решение № ЗБН66-153 от 20.01.2016 г. на синдика на „Корпоративна търговска банка” АД е оставено без уважение подаденото от дружествата приобретатели, сред които и „Милин камък” ООД, възражение срещу списъка на приетите вземания на кредиторите на банката. Срещу решението на синдиците е подадено разглежданото възражение по чл.66 ал.6 З. с вх. № Н2310-615/19.03.2015 г. по описа на банката в несъстоятелност.
От правна страна съдът е препратил при условията на чл.272 ГПК към изложените от първоинстанционния съд правни изводи, като правилни и съобразени изцяло с установените по делото факти досежно основателността на предявената претенция. Съдът е приел, предвид установеното наличие на вземане на цедента към ответната банка, че с прехвърлянето на част от него цесионерът „Милин камък“ ООД го е придобил в размер, вид, произход и състояние, в което същото се е намирало в патримониума на цедента към датата на сключване на договора за цесия. Поради това по силата на договора за цесия ищецът е титуляр на вземане в размер на 73 900 евро и го притежава във вида, в който е прехвърлено, със съответните привилегии, с произход договор за платежни услуги, което предопределя и качеството му на вложител в банката. Длъжникът, след съобщаването му на договора от цедента – чл.94, ал.4 ЗЗД, е длъжен да приеме настъпилата промяна в кредитора си и да престира изпълнение на последния, като зачита и всички привилегии на вземането, с които последното е преминало към новия кредитор. Съгласно § 1, т. 4 от ДР на З. „вложител“ е лице, което има право съгласно приложимите законови и договорни условия да получи паричните средства по банкова сметка или кредитните салда, произтичащи от временните положения в резултат на обичайни банкови сделки. Доколкото процесното вземане произтича от сключения договор за платежни услуги, като типична банкова сделка, то представлява вземане по смисъла на чл.94 ал.1 т.4 от З., чийто характер не се променя, вследствие осъщественото прехвърляне, поради което следва да се приеме, че цесионерът е станал страна в правоотношенията на цедента по договора с „Корпоративна търговска банка” АД и като такъв притежава качеството на вложител по смисъла на закона.
По конкретните оплаквания във въззивната жалба, с оглед нормата на чл.269 пр.2 от ГПК, съдът е посочил, че поддържаното възражение за нищожност на процесния договор за цесия на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, като сключен при заобикаляне на закона /при формално спазване на закона със сключването на договора се постига забранена от същия цел/ е неоснователно. Не е споделен доводът на банката, че със сключването на няколко договора за цесия на вземане по договор за платежни услуги се цели раздробяването на влога на отделни вземания под гарантирания от закона размер. Съдът е приел, че доколкото договорът е сключен на 29.03.2014 г., два месеца преди да са оповестени данни за влошеното финансово – икономическо състояние на банката, е изключен изводът за наличие на умисъл на страните за постигане на непозволен от закона резултат чрез осъщественото от титуляра на вземането цедиране на част от него на различни търговски дружества. Що се касае до свързаността между страните по договорите за цесия, то тя не е основание за обявяването на цесията за нищожна. Не е споделено и възражението, че „Корпоративна търговска банка” АД не е надлежно уведомена за извършеното прехвърляне на вземане. Съдът е съобразил, че връчването на нотариалната покана е осъществено при условията на чл.50 ал.4 от ГПК, чрез залепване на уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК, като е приел, че уведомяването чрез нотариална покана е допустимо с оглед разпоредбата на чл. 50 ЗННД. Според нея, при връчването от нотариуса, респективно от натоварен от него служител, на нотариални покани, се спазват правилата на чл. 37 – чл. 58 ГПК. Съгласно чл.50 ал.4 от ГПК в случаите, при които връчителят не намери достъп до канцеларията на юридическото лице или не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, е длъжен да залепи уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК, като не се поставя изискване адресатът да е напуснал адреса. Целта на залепването на уведомлението е адресатът да се яви на указаното в него място в двуседмичен срок да получи съответните книжа, като при неявяване в срока да получи книжата, с неговото изтичане се счита, че същите са връчени съгласно чл.47, ал.5 ГПК. Доколкото по делото е установено наличието на предпоставките на чл.50 ал.4 от ГПК, то за уведомяването на банката са приложими предвидените в чл.47 ал.5 ГПК последици.
Настоящият съдебен състав намира, че исканото касационно обжалване не следва да се допуска, по следните съображения:
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК позоваването на чл.280 ал.2 ГПК е с оглед очевидната неправилност на обжалвания съдебен акт. Посоченото основание не е налице. При прочита на решението /без да се извършва анализ и съпоставка на доводите на страните във връзка с допуснатите нарушения на закона/ не се установява съдът да е приложил несъществуваща /изменена, отменена/ правна норма, нито да е извършил превратно прилагане на закона, в неговия обратен от вложения смисъл. Не се установява и изводите на съда да са изградени в грубо нарушение на правилата на формалната логика, поради което липсва очевидна незаконосъобразност или необоснованост на съдебния акт по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК, като предпоставка за достъп до касация.
Първите три въпроса, поставени в хипотезата на чл.280 ал.1 ГПК, не удовлетворяват общия селективен критерий на посочената правна норма. Те са изцяло относими към правилността на атакувания съдебен акт, тъй като отговорът им предпоставя извършване на проверка за материална и процесуална законосъобразност на поддържаните в касационната жалба основания по чл.281, т. 3 ГПК, съответно произнасяне по основателността на предявените искове и по възраженията за нищожност на договора за цесия, което е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Липсата на надлежно формулиран правен въпрос, съобразен с критериите за това, съгласно т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е достатъчно основание за недопускане на исканото касационно обжалване.
Не са налице предпоставките за достъп до касация по чл.280 ал.1 ГПК и по последния формулиран в изложението на касатора въпрос, тъй като той, макар и правен, няма значение за изхода по конкретното дело. В решението не са изложени мотиви – и поради това липсва формирана правна воля на съда – относно приложението на чл.50 ал.4 вр. чл.47 ал.1 ГПК в смисъла на поставения четвърти въпрос. Въззивният съд е препратил към мотивите на първата инстанция, които също не обсъждат дали преди да се залепи уведомление по реда на чл.50 ал.4 ГПК, юридическото лице следва да бъде „търсено” поне три пъти в рамките на един месец /първоинстанционният съд е приел, че съобщаването за цесията е било извършено най-късно на 18.06.2015 г. с писмо, получено в банката, поради което ирелевантно за спора е обстоятелството, дали е имало редовно уведомяване в предходен момент/. На последно място следва да се посочи, че в приложимата редакция на чл.47 ал.1 ГПК – преди влизане в сила на ЗИД на ГПК – ДВ бр.86/2017 г., липсват подобни на сочените от касатора условия, а и нормата на чл.50 ал.4 ГПК препраща само към уведомлението по чл.47 ал.1 ГПК, а не към цялата уредена в тази разпоредба процедура.
С оглед изложеното искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователно, поради което и съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1426 от 08.06.2018 г. по в.т.д. № 858/2018 г. на Апелативен съд – София, ТО, 3 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: