5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№831
София.12.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 473/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 852 от 13.02.2012 г. по гр.д.№ 13847/2011 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-„г” състав, в частта, с която е потвърдено решението на Софийски районен съд, 39 състав по гр.д.№ 498/2009 г. /поправено с решение от 20.07.2011 г./ за признаване за установено, че [фирма] дължи на „Контролс О., ЕИК[ЕИК] сумата 24 000 лева , представляваща неизплатено възнаграждение по фактура № 28/25.02.2008 г., въз основа на договор от 15.12007 г. и разноски по заповедното производство – по ч.гр.д.№ 42699/2009 на СРС; в частта, с която след отмяна на допълнителното решение в частта за разноските, в полза на [фирма] са присъдени допълнително разноски в размер на 1 592 лв. – за първоинстанционното производство и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение по осъдителния иск по чл.92 ЗЗД – за сумата 4 800 лева, ведно със законната лихва.
В жалбата се поддържат касационни доводи във връзка с основанията по чл.281, т.3 ГПК, както и за недопустимо обективно съединяване на установителния иск по чл.422 ГПК с осъдителен иск с правно основание чл.92 ЗЗД. По съображения в жалбата се иска отмяна на въззивното решение, с присъждане на разноски.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, от значение за делото, свързани с доказателственото значение на фактурата, разпределението на доказателствената тежест в процеса, валидността на облигационна връзка при положение, че договорът за изработка не е подписан от законния представител на дружеството и не е уговорено възнаграждението/цената/, правилата за връчване на нотариална покана и за допустимост на акцесорно задължение за лихва върху присъдената неустойка. Представени са въззивни съдебни решения, за част от които липсват данни за влизането им в сила, както и решение № 414 от 19.05.2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС.
Ответникът по касация – [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, счита, че не следва да се допуска касационно обжалване, а по същество излага доводи за неоснователност на жалбата, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима в частта, касаеща осъдителното решение по иска с правно основание чл.92 ЗЗД. Цената на този иск е 4 800 лв., в какъвто размер е уважен, ведно с начислено обезщетение за забава. След влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ГПК/ ДВ бр.100/21.12.2010 г./ и съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. са изключени от касационен контрол. След като цената на този отделен, обективно съединен иск, не надхвърля законодателно определения праг на необжалваемост на въззивните решения, въведен с посоченото изменение на ГПК, касационното производство е недопустимо предвид момента на депозиране на касационната жалба – след влизане в сила на ЗИДГПК.
В останалата част касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за доказано възникването на облигационно отношение по договор за изработка, сключен на 15.11.2007 г., по който изпълнителят е изправна страна. Както по отношение на сключване на договора, така и по отношение приемането на възложената работа, въззивният съд е приложил разпоредбата на чл.301 ТЗ, отчитайки липсата на противопоставяне от страна на дружеството-възложител на извършените от негов служител правни и фактически действия, считано от връчване на нотариалната покана/ л.18 от първоинстанционното производство/. Прието е, че поканата е надлежно връчена на служител на дружеството, съобразно изискванията на чл.50, ал.3 ГПК.
В съобразителната част към решението са изложени подробни правни доводи във връзка с приемането на работата – технически и работен проект на обекта, въз основа на които е било издадено и разрешение за строеж, при отчитане липсата на своевременно направени от възложителя възражения за недостатъци, с извод за преклудиране на възраженията в тази насока, направени в хода на делото. Направен е извод за дължимост на уговореното възнаграждение в размер на 20 000 лв., а с ДДС 24 000 лева, за което е издадена и фактура № 28 от 25.02.2008 г., двустранно подписана.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия намира, че не следва да се допуска касационно обжалване.
С оглед изводите на въззивната инстанция по спорното материално право, поставените от касатора въпроси, свързани с доказателственото значение на фактурата и доказването на изпълнението и приемането на изработеното, както и въпросите, свързани с валидността на облигационната връзка и размера на дължимото възнаграждение, не могат да се приемат за обуславящи изхода на делото. При постановяване на атакуваното решение, въззивният съд, след преценка на доказателствения материал по делото, вкл. и чрез препращане към мотивите на първата инстанция, е приел, че както по отношение на възникване на облигационната връзка между страните, така и по отношение на надлежното приемане на работата, не е оборена законовата презумпция на чл.301 ТЗ, а по отношение цената на договора, съставляваща дължимото възнаграждение на изпълнителя, е зачел изричната клауза – т.2 от договора, в която е отразена точната цена – 20 000 лв. без ДДС. Именно с оглед на тези мотиви, не може да се счете за доказана общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно задължителните указания по т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, формулираните от касатора правни въпроси са от значение за изхода на делото, когато произнасянето по тях е обусловило правните изводи на съда по предмета на спора. От друга страна, както е видно и от самото съдържание на изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, твърденията на дружеството – касатор са основани на поддържаните общи основания за неправилност на атакуваното въззивно решение. В тази фаза от касационното производство е недопустимо обаче да се преценява законосъобразността на фактическите и правни изводи на решаващия съдебен състав, в какъвто смисъл са и постановките на цитираното тълкувателно решение.
По отношение на процесуалноправния въпрос, свързан с приложимите правила при връчването на нотариална покана до дружеството-възложител по договора, макар и да е обуславящ относно началния момент на узнаването за извършените от името на дружеството правни и фактически действия, спрямо който се преценява дали е налице незабавно противопоставяне по см. на чл.301 ТЗ, не е налице поддържаната допълнителна предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. По този релевантен процесуалноправен въпрос има установена съдебна практика, създадена по реда на чл.290 и сл. ГПК/ така, напр- решение № 941/2009 г. на ІІІ г.о на ВКС/, така и по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и обективирана в определение № 141 от 02.02.2010г. по ч. т. д. № 496/2009г., ВКС, ТК, I т. о., определение № 857/ 09.12.2011 г., І т.о и др., съгласно която по силата на чл. 50 ЗННД при връчването от нотариуса на нотариални покани се спазват правилата на чл. 37 – чл. 58 ГПК. Предвид цитираната задължителна за съдилищата практика на ВКС, не се налага преценка на въззивното решение, на което се позовава касатора. Останалите доводи на касатора, свързани с този правен въпрос, са относими към правилността на решението.
Предвид недопускането на касационно обжалване, не се дължи произнасяне по твърденията за незаконосъобразност на решението в частта за разноските.
При този изход на делото, на ответника по касация се дължат разноски в размер на 924 лв., съобразно представените доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за тази фаза от касационното производство.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 852 от 13.02.2012 г. по гр.д.№ 13847/2011 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-„г” състав ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма], сумата 924/деветстотин двадесет и четири/ лева – разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: