О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 469
София, 07.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание трети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1192/2015 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№2261/12.01.2015 г., подадена от М. С. Д. от [населено място], приподписана от процесуалния й представител – адв. Л. Х., против въззивно решение №19188/11.12.2014 г. по гр.д.№9028/2013 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІІ-ри брачен въззивен състав.
С обжалваното решение е отменено решение №ІІІ-83-100/01.4.2013 г. по гр.д.№22963/2012 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ г.о., 83 състав, и постановено предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Т. Р. В., на бащата Р. И. В., при когото то да живее. Определен е режим на лични отношения на майката М. С. Д. с детето, същата е осъдена да му заплаща месечна издръжка в размер на 100 лева от датата навлизане на решението в сила.
Въззивната инстанция е обосновала изводите си въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, социалните доклади, изготвени от АСП ДСП “Л.” и АСП ДСП “К. с.”, съдебно – психологичната експертиза, прието във въззивното производство, основавайки се на разрешенията дадени в ППВС №1/1974 г. и с оглед интересите на детето.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че решението на въззивната инстанция е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Твърди се, че е налице противоречие с ППВС №1/1974 г. и се поставят следните въпроси: 1. Относно критериите, които съдът следва да съобрази при изпълнение на служебното си задължение да защити преди всичко интересът на детето ?; 2. Кой от родителите да упражнява родителските права, дали интересът на детето е да расте при по-добри материални условия при бащата, но изолирано и самотно, заедно с възрастните си баба и дядо и без деца на неговата възраст или в по-бедна обстановка при майката. Представят се решения на ВКС по чл.290 ГПК и решения по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация Р. И. В., посредством процесуалния си адв. И. М., е депозирала отговор по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира следното:
Въззивното решение не е постановено в противоречие с ППВС № 1/1974 г.. Съдът е постановил решението в съответствие с постановките му, съобразявайки всички обстоятелства от значение за интереса на детето. Предвид доказателствата, че и двамата родители притежават възпитателски качества; проявявали са грижа за отглеждане и възпитание на детето; всеки от тях проявява готовност да поеме упражняването на родителските права; да изпълнява родителския си дълг, а детето, което не е в най-ранната си възраст е еднакво привързано и към двамата родители, съдът е преценил интереса на детето с оглед по-добрите жилищно-битови и материални условия на живот, които може да предостави бащата, както и предвид възможността да му бъде оказвана постоянна помощ от неговите родители. В съответствие с ППВС № 1от 1974 г., при определяне местоживеенето на детето, съдът е преценил и обстоятелството, че в интерес на детето е след раздялата на родителите му да не се променя и домът, в който е отглеждано досега и обичайните му условия на живот; че към този момент полът и възрастта на детето не могат да бъдат единственият определящ критерий; че връзката и общуването с майката няма да бъдат прекъснати предвид определения режим на лични отношения, както и че при промяна на обстоятелствата въпросът за местоживеенето на детето и упражняването на родителските права подлежи на преоценка. В посочения смисъл е практиката на ВКС по чл.290 ГПК, която не може да бъде уеднаквявана, тъй като при всеки спор по чл.127, ал.2 СК фактите и обстоятелствата са различни. Същественото е да бъдат спазени постановките на цитираното ППВС, което в процесния случай е налице.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №19188/11.12.2014 г. по гр.д.№9028/2013 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІІ-ри брачен въззивен състав, по касационна жалба, вх.№2261/12.01.2015 г., подадена от М. С. Д. от [населено място], приподписана от процесуалния й представител – адв. Л. Х..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: