4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
гр. София, 12.02.2019 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 11 февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч.гр.дело № 525 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба вх. № 9495/05.11.2018 г. от М. Д. Д. в качеството на ЕТ”Снемо Марс – Момчил Добрев” чрез адв. Д. С. против определение № 375/11.10.2018 г. по ч.гр.дело № 3399/2018 г. на ВКС, III г.о., с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба вх. № 3706/10.05.2018 г. против определение № 209/05.04.2018 г. по в.ч.гр.дело № 44/2018 г. на Окръжен съд гр. Кюстендил като процесуално недопустима. Поддържаните основания за неправилност на определението са нарушение на материалния и процесуален закон. Според жалбоподателя неправилно съставът на ВКС е приел, че определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване на основание чл.274,ал.4 ГПК. Искането е да се отмени обжалваното определение и вместо него се постанови друго, с което делото да се върне на съдебния състав на ВКС за произнасяне по същество на частната жалба.
Ответниците по частната жалба не са изразили становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение, постановено по ч.гр.дело № 3399/2018 г. на ВКС, III г.о. е оставена без разглеждане частна касационна жалба вх. № 3706/10.05.2018 г., подадена от М. Д. Д., действащ като ЕТ”С. М. – М. Д., чрез адв. Д. С. против определение № 209/05.04.208 г. по в.ч.гр.дело № 44/2018 г. на Окръжен съд гр. Кюстендил като процесуално недопустима.
За да постанови този резултат съставът на ВКС е приел, че с обжалваното определение № 209 от 05.04.2018 г. по в.ч.гр.дело № 44/2018 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд въззивният съд подробно е изследвал развитието на производството по предявените искове. Приел е, че в определението е посочено, че пред първоинстанционния съд под формата на изменение на иска с молба от 26.10.2007 г. по гр.д. № 2337/2005 г. по описа на СГС са наведени фактически твърдения и са заявени претенции, които не са били предмет на исковата молба. Прието е, че Софийски районен съд, на когото делото е било изпратено по компетентност с определение № 612 от 24.10.2008 г. по гр.д. № 2337/2005 г. по описа на СГС, е постановил определение от 03.11.2009 г. по гр.д. № 34672/2008 г. по описа на СРС и е прекратил производството по делото. Районният съд е приел, че разглеждането на нововъведените претенции би било процесуално недопустимо. Преценени са от първоинстанционния съд за неоснователни оплакванията във връзка с твърдението на жалбоподателя, че СРС незаконосъобразно не е допуснал увеличение на цената на предявените искове и не е изпратил делото по подсъдност на СГС, като е посочено, че искане по чл. 214 ГПК е направено едва след произнасяне с определението за прекратяване на производството по частичните искове, а от друга страна самото то може да бъде допуснато едва след доплащане на дължимата държавна такса.
Съставът на ВКС се е позовал на разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК, според която не подлежат на касационно обжалване въззивни определения, които са постановени по дела, по които решенията не подлежат на касационно обжалване. Взета е предвид и разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК и е изведен извод, че това са въззивните решения, постановени по искове с цена до 5000 лева за граждански дела. Прието е, че съгласно чл. 68 ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото, че според разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума.
Съдът е приел, че с молба от 26.10.2007 г. са заявени нови два иска: частичен иск в размер на 50 лв. от общ иск в размер на 500 000 евро за обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на договор за продажба по вина на ответниците и частичен иск в размер 50 лв. от общ иск в размер на 500 000 евро – обезщетение за пропуснати печалби от неизпълнение на договора по вина на ответниците. С оглед на това е формиран извод, че търсената сума по всеки един от исковете е под установения в закона минимум от 5 000 лева, поради което определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, независимо че в него неправилно е посочено обратното. Изведен е и решаващ извод за процесуална недопустимост на подадената частна касационна жалба, поради което същата е оставена без разглеждане.
Настоящият съдебен състав изцяло възприема решаващите правни изводи на състава на ВКС в обжалваното определение.
М. Д. Д., действащ като ЕТ”Снемо Марс – Момчил Добрев”, чрез адв.Д. С. е подал частна касационна жалба против определение № 209/05.04.2018 г. по в.ч.гр.дело № 44/2018 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 03.11.2009 г. по гр.дело № 34672/2008 г. на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по делото в частта по предявените с молба от 26.10.2007 г. искове в размер от 50 лв. – частичен от 500 000 евро -пропуснати ползи от неизпълнение на договор за продажба и в размер от 50 лв. – частичен от 500 000 евро –пропусната печалба.
С искова молба, подадена пред Софийски градски съд адв.М.Г., като пълномощник на ЕТ„С. М. – М. Д.,”, представляван от М. Д. е предявила срещу Б. Г. М., Й. Б. М. и Х. Б. М. иск за солидарно осъждане на тримата да заплатят на едноличния търговец сумата 136 500 евро, представляваща обезщетение за причинени вреди – претърпени загуби от задържане и невръщане на собствените му игрални автомати и бинго-оборудване, ведно със законната лихва върху тази сума до предявяване на иска. Въз основа на исковата молба е образувано гр.дело № 2337/2005 г. на Софийски градски съд.
С въззивното определение от 05.04.2018 г. Кюстендилският окръжен съд е мотивирал подробно развитието на производството по предявените искове от ЕТ”Снемо Марс – Момчил Добрев”. С молба от 26.10.2007 г. за изменение на иска по гр.дело № 2337/2005 г., подадена от ищеца са въведени фактически твърдения и са заявени претенции, които не са били предмет на исковата молба.
С определение № 612/24.10.2008 г. по гр.дело № 2337/2005 г. Софийски градски съд е изпратил делото по компетентност на Софийски районен съд. С определение от 03.11.2009 г. по гр.дело 34672/2008 г. Софийски районен съд е прекратил производството по делото, като е приел, че е процесуално недопустимо разглеждането на нововъведените искови претенции. По доводите на ищеца, че първоинстанционния съд неправилно не е допуснал изменение на цената на предявените искове, същият съд е приел, че тези доводи са неоснователни, тъй като искане за изменение на исковете по чл.214 ГПК е направено след постановяване на определението за прекратяване на производството по делото по частичните искове.
Съгласно разпоредбите на чл.274,ал.4 ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивни определения, постановени по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Според чл.280,ал.3,т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв.
Жалбоподателят е предявил два нови иска с молба от 26.10.2007 г. – частичен в размер на 50 лв. от общ иск в размер на 500 000 евро за обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на договор за продажба по вина на ответниците и частичен иск в размер на 50 лв. от общ иск в размер на 500 000 евро, обезщетение за пропуснати печалби от неизпълнение на договора по вина на ответниците. Цената на всеки от тези искове се определя по правилото на чл.69,ал.1,т.1 ГПК – по искове за парични вземания цената е в размер на търсената сума. С оглед на посоченото цената на всеки от частичните искове е под 5000 лв. Решението по тези искове не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.3,т.1 ГПК, поради което и определението на въззивния съд на основание чл.274,ал.4 ГПК не подлежи на касационно обжалване. Подадената касационна частна жалба срещу въззивното определение на Кюстендилския окръжен съд е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. В този смисъл са и изводите на съдебния състав в обжалваното определение. Последното като правилно следва да се потвърди. Доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на определението на състава на ВКС са изцяло неоснователни.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение № 375/11.10.2018 г., постановено по ч.гр.дело № 3399/2018 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба вх. № 3706/10.05.2018 г. против определение № 209/05.04.208 г. по в.ч.гр.дело № 44/2018 г. на Окръжен съд гр. Кюстендил като процесуално недопустима.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: