О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 472
Гр. София, 12.07. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 09.05.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
т. д. № 132/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК Л. И. АД, чрез процесуалния му пълномощник, против решение № 2024 от 13.09.2017 г., постановено по в. гр. д. № 3869/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, I състав, в частта, с която е потвърдено решение № 1841 от 02.03.2016 г., постановено по гр. д. № 18753/2014 г. по описа на Софийския градски съд, I ГО, I състав за осъждане на касатора, на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./, да заплати на А. И. Г. сумата 24 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 24.07.2014 г., заедно със законната лихва, считано от горната дата до окончателното изплащане на задължението.
В касационната жалба се сочи, че решението в обжалваната част страда от материалноправна и процесуалноправна незаконосъобразност и е необосновано, за което се развиват подробни съображения. Поддържат се доводи – невъзприети от въззивния съд при решаване на делото – за случаен характер на събитието, довело до увреждането на ищцата, предизвикано от излизане на диво животно /сърна/ върху пътното платно, респективно – за липса на виновно поведение от страна на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Твърди се, че изводите на съда за наличие на деликт са необосновани и са формирани в нарушение на съдопроизводствени правила относно доказването. Освен това се оспорват изводите на съда за обема на съпричиняването, както и за размера на справедливото обезщетение по чл.52 ЗЗД. Моли се решението да бъде отменено като неправилно и да се постанови друго по съществото на спора, с което исковата претенция да бъде отхвърлена, с присъждане на сторените разноски за всички съдебни инстанции.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване са поставени следните въпроси: Дали при формирането на изводите си относно наличие на деликтно поведение е допустимо съдът да се обоснове само на хипотеза относно обстоятелствата при осъществяване на събитието, независимо дали същата е изследвана като такава от вещо лице, или следва да обсъди тази хипотеза само с оглед данните от другите доказателства и в какъв превес; В случаите, при които има допускане относно начина на осъществяване на конкретно житейско събитие, кои обстоятелства са в превес за определянето му относно правния му характер и конкретно – дали посочената вероятност относно осъществяването му е в превес спрямо другите източници на данни, само поради обстоятелството, че е дадена от вещо лице и без оглед на това, дали се основава на технически източници, статистики, научно знание или друго от конкретна научна област; Допустимо ли е съдът да приеме осъществяване на деликт в случаите, при които не са установени обстоятелства и не са представени доказателства за конкретно извършено от определен правен субект нарушение на регламентирани обществени правила и конкретно – на правилата за движение по пътищата, обосновавайки се за това върху допускане относно вероятния начин на развитие на определени събития, обсъдено като допускане от вещо лице – експерт по делото; Допустимо ли е съдът, без да заяви конкретни мотиви за обосноваване на извода относно характера на събитието, да го определи чрез приемане за достоверни на обяснения, дадени практически без източник и заявени като допускане; Дали при определяне на характера на събитие, посочено като деликтно от една от страните, съдът е длъжен да обсъди всички възможни варианти за осъществяването му, за които са налице източници по делото, съпоставени насрещно един с друг, както и самостоятелно – с оглед установеното от другите доказателства по делото, или е задължен, поради източника на изследваната хипотеза, да приеме, че определено събитие се е осъществило по определен като вероятен начин; Дали в случаите, при които събитието се изследва въз основа на най-вероятна хипотеза относно причината за неговото осъществяване, следва да бъде изследван задължително и въпросът относно предотвратимостта му с оглед предвидимостта на събитието. В изложението е посочен и въпрос, по който въззивният съд не се е произнесъл, а именно – в кой момент от движението опасността е била възприета от водача, от който момент за водача настъпва задължение да съобрази скоростта на движението с наличието й, за да е обоснован изводът за нарушаване на правилото на чл.21 ЗДП. По всички въпроси касаторът се позовава на допълнителното селективно основание на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, чрез цитиране на съдържанието на правната норма. Сочи като осъществено и селективното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса относно наличието на вреди, настъпили от незаконосъобразно поведение на търсещия обезвреда, в подкрепа на което цитира практика на ВС и ВКС.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си пълномощник, с писмен отговор в срока по чл.287 ГПК изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в осъдителната му част, както и за неоснователност на жабата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в законоустановения срок за обжалване, против подлежащ на касация въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос в хипотезата на чл.280 ал.1 ГПК, по който може да се допусне касационно обжалване, на първо място следва да бъде ясно и точно формулиран, т.е. – разбираем, на следващо – да има значение за изхода по делото – да е включен в предмета на спора и да е обусловил решаващата правна воля на съда, както и да касае тълкуването и приложението на общовалидна правна норма, а не обосноваността и правилността на конкретния съдебен акт, с оглед фактите по делото. При наличие на надлежно формулиран правен въпрос, подлежат на изследване допълнителните предпоставки за достъп до касация, релевирани от касатора, които следва да бъдат съответно доказани.
Видно от съдържанието на изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, формулираните въпроси не покриват общите и допълнителни селективни критерии на чл.280 ал.1 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Първата група въпроси се преценяват като изключително неясни, както и касаещи изцяло обосноваността на обжалваното решение по отношение на релевантните по делото факти. Те са свързани единствено с приетата от въззивния съд неоснователност на възражението на застрахователя за случайния характер на деянието, основана на заключението на вещото лице относно механизма на произшествието и възможностите за неговото предотвратяване от страна на водача. Дори заключението да не бе кредитирано и възприето от съда /макар че това е сторено с оглед всички събрани по делото доказателства/, не би бил възможен друг извод по този въпрос, доколкото в хипотезата на чл.45 ЗЗД вината се предполага и именно ответникът е този, който следва да обори презумпцията за наличието й при условията на пълно и главно доказване. Поради това и въпросите – без значение дали могат да бъдат уточнени в нужната степен от страна на касационния съд, нямат изискуемото правно значение за разрешаването на спора относно отговорността по чл.226 КЗ /отм./. Липсва и надлежна обосновка – съобразно указанията на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.4 вр. т.1, защо така поставените въпроси имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Бланкетното позоваване на текста на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е достатъчно за доказване на сочената допълнителна предпоставка за достъп до касация.
Въпросът, зададен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, “относно наличието на вреди, настъпили от незаконосъобразно поведение на търсещия обезвреда”, също не се преценява като надлежно формулиран правен въпрос, съобразно посоченото по-горе. Ако се допусне, че той касае правилото на чл.51 ал.2 ЗЗД /пострадалата ищца е пътувала без поставен обезопасителен колан, съдът е намерил, че това поведение е в причинна връзка с увреждането и е допринесло за настъпването на вредите в рамките на 20 %/ следва да се посочи, че същото е приложено не в противоречие, а в съответствие със задължителната съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК в приложимата му редакция /преди изменението на нормата, обн. с ДВ бр. 86/2017 г./.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2024 от 13.09.2017 г., постановено по в. гр. д. № 3869/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, I състав, в обжалваната му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: