5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№473
С., 07.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 651/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ен Би Д. Ай П. Е. Л., [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 356 от 07.03.2011 г. по т.д.н.№ 105/2010 г. на Апелативен съд – С., с което е потвърдено решение № 32 от 15.05.2010 г. по т.д.н.№ 905/2010 г. на Софийски окръжен съд, Търговско отделение, четвърти състав за отхвърляне на подадената молба с правно основание чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [община].
В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснато нарушение на материалния закон – чл.23 ЗЗД и необоснованост. Изразено е несъгласие с извода на въззивния съд за липса на правна връзка между дружеството – молител и длъжника относно изпълнението на обещаното действие. Твърди се, че са налице доказателства за надлежно задължаване на ответника – поемане на задължението на Ай Ти Пи Е.” към „Ен Би Д. С. И. Ю. Ф.”, произтичащо от чл.19 от Споразумение за закупуване и записване на акции от капитала на „Д. И.” Л., вкл. и чрез извършеното от ответника частично плащане по една от издадените за разходите по чл.19 от споразумението фактури. По съображения, подробно изложени в жалбата, се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и уважаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] поради свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, с начална дата на неплатежоспособността 06.01.2009 г., с произтичащите от това правни последици.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани следните значими за изхода на делото материалноправни въпроси: 1. Какво съдържание следва да се включва в понятието „задължаване на трето лице” по смисъла на чл.23 от ЗЗД; 2. По какъв начин следва да бъде изразено волеизявлението за задължаване от страна на трето лице в хипотезата на чл.23 ЗЗД и 3. Допустимо ли е това да бъде извършено чрез конклудентни действия, в частност чрез осчетоводяване от страна на третото лице на издадена от кредитора фактура, обективираща задължението по основание и размер, включване на задължението в годишния финансов отчет на третото лице, извършване на частични плащания и др. Касаторът счита посочените въпроси за релевантни за изхода на делото и от значение за правилното тълкуване и точно прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация – [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, счита за неоснователно искането за допускане на касационно обжалване, а по същество изразява становище за правилност на решението. Подробни съображения са развити в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на определения от въззивния съд по-дълъг срок от установения в чл.633, ал.2 ТЗ.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдено решението на съда по несъстоятелността за отхвърляне на молбата по чл.625 ТЗ, въззивната инстанция е счела за недоказана втората от кумулативно предвидените в чл.608, ал.1 ТЗ предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност – изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка. След цялостна преценка на представените по делото писмени доказателства и съобразно доводите на въззивника/сега касатор/ за неправилно приложение на материалния закон, е направен извод, че по силата на чл.19 от Споразумение за закупуване на акции от капитала на „Д. И.” Л../ Споразумението/, продавачът „Ай Ти Пи Е.”/като обещател/ не е реализирал обещаното действие, изразяващо се в заплащане от дъщерното му дружество – [фирма]/ трето за споразумението лице/ на направени от купувача „Ен Би Д. С. И. Ю. Ф. ЛП”, действащ чрез молителя – управляващо дружество, такси и разноски по изпълнение на споразумението. След заплащане на тези разноски от страна на молителя, за него е възникнало правото да реализира отговорността на продавача, което в хипотезата на чл.23 ЗЗД означава възможност да се претендира обезщетение от продавача за това, че третото лице е отказало да извърши обещаното действие. Позовавайки се на цитираната материалноправна разпоредба и на практиката по приложението й, както и на доктрината, е изразено становището, че третото лице – [фирма] не би могло да носи отговорност за задълженията или за поетите обещания от дружеството – майка и единствено от неговата воля зависи дали ще изпълни обещаното задължение или ще извърши обещаното действие. Прието е, че в конкретния случай няма създадена облигационна връзка между молителя и ответника във връзка с подписаното през 2008 г. споразумение за придобиване на акции от капитала на едно търговско дружество, а извършените от ответника плащания на суми по една от издадените от молителя фактури/ извън процесната/ са напълно ирелевантни, поради извършването им в изпълнение на едно чуждо задължение и то без платилия да има правен интерес от това. Предвид липсата на една от кумулативно предвидените в чл.608, ал.1 ТЗ предпоставки, а именно – изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка, въззивният съд е счел за безпредметно обсъждането на въпроса за наличието на третата предпоставка – дали е налице неплатежоспособност на ответника.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК материалноправни въпроси, свързани с приложението на чл.23 ЗЗД относно действието на чл.19 от Споразумението, с който се обещава задължение на третото лице – ответник, не могат да се приемат за обуславящи изхода на делото по смисъла на ал.1 на чл.280 ГПК. Преди всичко, обуславящите изхода на делото изводи на въззивната инстанция са основани на констатираната липса на облигационна връзка между молителя и ответника във връзка с подписаното през 2008 г. споразумение за придобиване на акции от капитала на едно търговско дружество, както и на приетото за установено нереализиране от страна на обещателя на обещаното действие от третото лице, поради което разноските, уточнени в чл.19 от споразумението са били заплатени от молителя, в качеството му на управляващ дружеството – купувач. Макар и в съобразителната част към решението да са изложени, по принцип, правни доводи във връзка със страните, елементите и действието на договор, с който се обещава действието на трето лице, крайните изводи на решаващия състав всъщност са свързани с констатацията на съда за липса на данни за поемане от страна на третото лице на лично задължение, или извършване на действие в полза на кредитора по такъв договор. Тези изводи на въззивния съд са направени въз основа на преценката на фактическия и доказателствен материал по делото. Правилността на изводите на решаващия състав не могат да бъдат предмет на обсъждане във фазата по селекция на касационните жалби, нито пък би могло значимостта на поставените материалноправни въпроси да се обосновава с инвокираните основания за касационно обжалване. В този смисъл настоящият състав съобразява задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд.
Независимо от изложеното по-горе, за прецизност следва да се отрази, че поставените от касатора правни въпроси не могат да се приемат за обуславящи правните изводи на съда по предмета на делото и поради това, че в случая не е налице търговска сделка. Макар и становището на въззивния съд за липса на една от основните, кумулативни предпоставки за установяване факта на неплатежоспособност по чл.608, ал.1 ТЗ, а именно липса на изискуемо задължение по търговска сделка, да не е изрично мотивирано, то съответства напълно на практиката на Върховния касационен съд, Търговска колегия – така, напр. Решение № 602/04.01.2005 г. по т.д.№ 115/2005 г., І т.о. Твърдяното от молителя негово парично вземане не произтича от търговска сделка, тъй като прехвърлянето на акции, вкл. и разноските по това прехвърляне, не съставлява търговска сделка – не е сред сделките по чл.1, ал.1 ТЗ, а от друга страна сделката не е свързана с упражняване на действие по занятие. В цитираното решение изрично е прието, че сделките по повод придобиване на дялове или акции и промените в съответното дружество, са свързани със функциониране на дружеството, но не са търговски сделки по смисъла на чл.286, ал.2 ТЗ.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 356 от 07.03.2011 г. по т.д.н.№ 105/2010 г. на Апелативен съд – С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: