3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.713
София03.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 343/2011година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 599 от 07.12.2010 г./основното решение/ по т.д.№ 1086/2010 г. на Окръжен съд – Варна, с което след частична отмяна на решението на Районен съд – Варна по гр.д.№ 1106/2009 г., търговското дружество е осъдено да заплати на П. Н. М. от [населено място] сумата 6 000 евро, предоставена по силата на отпаднало правно основание – развален договор от 13.12.2008 г., по силата на който страните са уговорили сключване на предварителен договор за продажба на апартамент № 2, находящ се във вилна сграда в м.”Св.Св.К. и Е.”, [улица], ет.1.
В жалбата се поддържат касационни доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила, с искане за отмяната му.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът счита, че въззивният съд се е прознесъл по значими за изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Формулиран е само един процесуалноправен въпрос: ”допустимо ли е въззивният съд да се произнася в противоречие с направените между страните уговорки по един договор, които уговорки не са в противоречие със закона”.
Ответникът по касация – П. Н. М., чрез пълномощника си, поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, тъй като изложението на основанието по чл.280, ал.1 ГПК е почти бланкетно, а от друга страна формулираният от касатора въпрос касае правилността на решението.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Окръжен съд – Варна, след самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото и тълкувайки обективираната воля на страните в процесния ненаименован договор за предоставяне на депозит във връзка с предстоящо оформяне на предварителен договор за покупко-продажба на описания недвижим имот, е приел, че необоснованият отказ на ответното дружество за сключване на предварителния договор и качеството на ищеца на изправна страна, са обусловили правото на последния да развали договора. Развалянето на договора е прекратило с обратна сила облигационната връзка между страните, поради което въззивният съд е направил извод за основателност на главния иск – за връщане на даденото от ищеца капаро в размер на 6 000 евро, което се явява предоставено на отпаднало основание по смисъла на чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД. С оглед уважаването на осъдителния иск на първото заявено от ищеца основание, предявената в евентуалност искова претенция за връщане на даденото по силата на неосъществено правно основание, не е разгледана по същество.
Настоящият съдебен състав приема, че не е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото.
Приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е бланкетно. Действително, касаторът е формулирал значим /според него/, правен въпрос за изхода на спора, който би бил относим към общата предпоставка за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. В случая, обаче, процесуалноправният въпрос касае правилността на фактическите и правни изводи на въззивната инстанция и този въпрос е основан на твърдяната в касационната жалба и в част от изложението неправилност на обжалвания съдебен акт. Съгласно задължителните постановки, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, основанията за допускане до касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт, включително и преценката по формулирания правен въпрос, свързан с правораздавателната власт на съда, не може да се извърши в рамките на производството по селекция на касационните жалби.
Независимо от недоказаността на основната предпоставка за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК, следва да се отрази, че и поддържаното допълнително основание за достъп до касация по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК не е мотивирано, а само е цитиран законовия текст. Това съставлява достатъчно основание за отказ да се допусне касационно разглеждане на делото.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 599 от 07.12.2010 г. по т.д.№ 1086/2010 г. на Окръжен съд – Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: