2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 491
София, 17.09.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2270/2015 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Н. К. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния си пълномощник адвокат К. Т., срещу определение № 399 от 10.06.2015 г. по ч.т.д. № 382/2015 г. на Апелативен съд – В., с което е потвърдено определение № 1747 от 18.05.2015 г. по ч.т.д. № 763/2015 г. на Окръжен съд – Варна за оставяне без разглеждане молба за спиране на регистърното производство по вписване на заявени със заявление обр. А4 с вх.№ 20159511170328 обстоятелства по партидата на [фирма], ЕИК[ЕИК], на основание чл.19, ал.5 ЗТР във вр. с чл.536 ГПК поради произнасяне на длъжностното лице с вписване на заявените обстоятелства.
Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на определението, тъй като към момента на предявяване на иска пред съда е съществувал правен интерес от спиране на регистърното производство, а съдът не се е произнесъл незабавно по поисканата обезрпечителна мярка, което представлява съществено нарушение на процесуалния закон. Твърди се наличието на правен интерес и към настоящия момент поради „престъпното” разпореждане с права от лице, без законно придобита представителна власт за това, изразяващо се в отказ от иска по близо 200 заведени дела.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди липса на съдебна практика по въпроса: има ли правен интерес управител на О. да иска спиране на регистърно производство на основание чл.19, ал.5 ЗТР, респ. да иска предварителна отмяна на вече вписано обстоятелство до влизане в сила на решението по чл.29 ЗТР, след като самото обстоятелство вече е вписано в ТР.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима, макар и да е подадена от надлежна страна, в указания от въззивния съд преклузивен срок.
Обжалваното въззивно определение попада в хипотезата на чл.274, ал.4 ГПК и затова е недопустим касационен контрол. В случая въззивният съд се е произнесъл по допустимостта на искането за спиране на производството по вписване в търговския регистър, на основание чл.536, ал.1 ГПК във вр. с чл.19, ал.5 ЗТР. Законодателят не е предвидил касационен контрол по отношение на постановените в производството по вписване актове и затова и определенията, постановени по искане за спиране на охранителното производство, не подлежат на обжалване пред ВКС. Не би могло да се приеме, че е налице хипотезата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, както се поддържа в частната касационна жалба, тъй като цитираната разпоредба е относима към обжалването на определения, с които се прегражда развитието на исковия процес, но не и към постановени в охранителното производство актове.
Неточното указание на въззивната инстанция за възможността за касационно обжалване не обуславя наличието на посоченото процесуално право.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на П. Н. К. с ЕГН [ЕГН], срещу определение № 399 от 10.06.2015 г. по ч.т.д. № 382/2015 г. на Апелативен съд – В..
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: