Определение №502 от 42264 по ч.пр. дело №3871/3871 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 502

С. 17.09.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди и петнадесета година в състав:

П. : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 3871 по описа за 2015 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.1, във вр. с ал.1 т.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от П. И. Н., Т. И. Ж., чрез процесуалния представител адвокат Ц. и от Р. В. Д., К. В. К., В. Д. П. и М. Г. П., всички от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С. против определение № 1300 от 26.05.2015г. по в.гр.д.№ 291 по описа за 2015г. на Бургаски окръжен съд, с което е спряно производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК до приключване с влязло в сила решение на производството по т.д.№ 322 по описа за 2015г. на Бургаски окръжен съд. Счита така постановения акт за неправилен, поради което желае да бъде отменен, а делото върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Срещу подадената частна жалба е постъпил отговор, с който се оспорва основателността й.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, я намира за неоснователна поради следното :
Настоящите жалбоподатели /ищци в първоинстанционното производство/ са подали въззивна жалба против решение № 79 от 28.11.2013г. по гр.д.№ 42/2010г. на РС Царево, с който е допусната делба на четиринадесет недвижими имота, между единадесет страни по делото, при определени в същото решение квоти. Предмет на въззивното производството са общо три въззивни жалби срещу посочения акт и четири въззивни жалби срещу постановено допълнително решение по същото дело, с което е променена площта на един от имотите, допуснати до делба, променен е административния адрес на друг имот и е отхвърлен иска за делба по отношение на част от съделителите. При постановяване на акта си първоинстанционния съд е преценил, че е надлежно сезиран с направено възражение по чл.76 от ЗН. Като го е счел за основателно, е приел извършените разпоредителни сделки от наследниците на К. Д. К. /включително и в полза на [фирма]/ за недействителни, като е обсъдил и възражението на [фирма] за придобиване на собствеността по давност, което е преценил като неоснователно/. В. съд /чието определение за спиране е предмет на проверка понастоящем/, след като е констатирал, че исковете по чл.76 от ЗН не са предявени като самостоятелни /а под формата на възражение и по тях няма изрично произнасяне/, е приел че не са част от предмета на въззивното производство.
В хода на производството пред въззивния съд е представено съдебно удостоверение, че към 26.02.2015г. [фирма] е предявил иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, във връзка с който е образувано т.д.№ 322/15г. на БОС.
С обжалваното определение № 1300 от 26.05.2015г. по в.гр.д.№ 291/15г. БОС е спрял производството по делото, като е преценил, че решението по предявеният положителен установителен иск от един от съделителите [фирма], във връзка с което е образувано т.д.№ 322/15г.на БОС, за установяване, че той е собственик на един от четиринадесетте допуснати до делба в настоящето производство имоти / двуетажна сграда – семеен ходел с идентификатор 66528.501.557.1 със застроена площ от 311 кв.м. и З. 1 237 кв.м., заедно с дворно място от 1 630 кв.м. с идентификатор 66528.501.557, находящ се в [населено място], [улица]/ е с преюдициално значение по отношение на настоящето. Аргументирал се е с липсата на подобен предявен иск в настоящето производство, частичната идентичност на страните и обстоятелството, че решението по т.д.№ 322/15г.на БОС ще формира сила на присъдено нещо относно това дали [фирма] е собственик на имота, което е от значение за решаване на настоящия делбен спор.
Настоящият съдебен състав намира постановения акт за правилен, а изложените от жалбоподателя възражения за това, че въпросът за собствеността вече е разрешен с постановения първоинстанционнен акт за допускане на делбата и че с отделно предявения иск [фирма] заобикаля закона, пред вид разпоредбата на чл.342 от ГПК за неоснователни поради следните съображения :
Съгласно установената практика /решения по чл.290 от ГПК № 66 от 16.06.2014г. по гр.д. № 5605/13г. на І г.о. и № 120 от 13.06.2014г. по гр.д. № 6714/13г. на І г.о., определение по чл.274 ал.3 от ГПК № 16 от 8.01.2015г. по ч.гр.д.№ 5994/14г. на ІV г.о./ е допустимо съделител да предяви установителен иск по чл.124 от ГПК докато е висящо производството по допускане на делбата. Разпоредбата на чл.342 от ГПК указва срока, в който могат да бъдат повдигани пред делбения съд преюдициалните спорове между съделителите, но не изключва възможността, ако някой от тях е пропуснал да направи възраженията си в срок, да предяви иск за защита на правата си по общия исков ред докато е висящо производството по допускане на делбата. Споровете между съсобствениците по въпросите с преюдициално значение за изхода на делото в първата фаза на делбата се преклудират с влизане в сила на решението по чл.346 от ГПК, с което се допуска делбата.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1300 от 26.05.2015г. по в.гр.д.№ 291 по описа за 2015г. на Бургаски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. :
ЧЛЕНОВЕ :

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.