О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 503
С. 17.09.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесети август през две хиляди и петнадесета година в състав:
П. : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 4258 по описа за 2015 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от К. П. М. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно определение № 840 от 11.06.2015г. по в.ч.гр.д. № 437 по описа за 2015г. на Окръжен съд Русе, с което е потвърдено разпореждане № 3304 от 18.03.2015г. по гр.д. № 2969/14г. на Районен съд Русе за оставяне без уважение на молбата й за заплащане на такси и разноски по делото. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което желае да бъде отменено, а делото върнато с указания за уважаване на направеното искане.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса: „Наличието на упълномощен процесуален представител, на когото е заплатен при предявяване на иска адвокатски хонорар, само по себе си основание ли е за постановяване на отказ за освобождаване от такси и разноски, при наличие на законовите предпоставки за това съгласно чл.83 ал.2от ГПК?
Срещу така подадената частна касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Върховният касационен съд, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
Настоящата жалбоподателка е предявила иск срещу „К. България енд ко” КД [населено място] за заплащане на обезщетение във връзка с възникнал на 27.01.2014г. с нея инцидент в магазин на ответника. Приложила е договор за правна защита и съдействие, сключен с адвокат П., от който е видно, че реално е заплатила за „подготовка на искова молба и процесуално представителство” сумата от 300лв., както и 50лв. държавна такса. В хода на образуваното производство – с определение от 9.07.2014г. съдът, при произнасяне по доказателствата, е допуснал по нейно искане съдебно-медицинска експертиза, за която е определил за заплащане сумата от 150лв. за възнаграждение за вещото лице.
Постъпила е молба от ищцата, с която е поискала да бъде освободена от заплащане на такси и разноски по делото. Посочила е, че единственият й доход е инвалидна пенсия в размер на 193.31лв., не разполага с имущество на значителна стойност /притежава 1/3 ид.ч.от двустайния апартамент, в който живее и ? ид.ч.от л.а. „Форд Фиеста”/, издържа дъщеря – студентка и е с 80% намалена трудоспособност /установена с решение на ТЕЛК № 1420 от 22.04.2013г./. С представени медицински документи е установила, че страда от: злокачествено заболяване на щитовидната жлеза /оперирана 2004г./, неинсулинозависим диабет с неврологични изменения /установен 2006г./, диабетна полиневропатия /поставена диагноза 2007г./, загуба на слуха от 2013г./ пълна глухота на дясното ухо и практическа на лявото/, хипертонично сърце, заради което от 2008г. е на редовна амбулаторна терапия, стенокардия /от 2001г./, периферна ангиопатия, флебит и тромбофлебит на повърхностните съдове на долните крайници от 2011г., наличието на които се потвърждава от представена Етапна епикриза от 12.03.2015г.
С разпореждане № 3304 от 18.03.2015г. по гр.д. № 2969/14г. на Районен съд Русе направеното искане е оставено без уважение, със следните аргументи: част от лекарствата, необходими за лечението на диабет и хипертония се поемат от Здравната каса, операцията на злокачественото заболяване е направена преди 10 години, съпругът на молителката получава месечен доход от 618лв.
Това разпореждане е потвърдено от въззивният съд с определение №840 от 11.06.2015г. с мотива, че задължението за заплащане на експертиза / по повод на което е инициирано настоящето производство/ е за сума двукратно по-ниска от заплатения адвокатски хонорар. Въз основа на този факт, без да се обсъдят никакви други обстоятелства, е направен извод, че молителката разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимите такси и разноски.
При тези данни, поставеният от жалбоподателката въпрос, доколкото е свързан с решаващите мотиви на съда, съставлява годно общо основание за допустимост. По него следва да се допусне касационно обжалване, защото е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената практика. Съображенията за това са следните:
Нормата на чл.83 ал.2 от ГПК предоставя възможност на физическите лица, чието материално положение изключва или ограничава възможността за заплащане на дължимата държавна такса по гражданското дело, да бъдат освободени от публичното си задължение. Разпоредбата обезпечава правото им на защита, гарантирано и признато от чл.6 и чл.56 от Конституцията, за упражняването на което имущественото състояние не следва да е пречка. Затова когато определените в закона предпоставки за освобождаване от заплащане на дължими такси и разноски по делото са налице – направеното в този смисъл искане на страната следва да бъде уважено – без значение дали същото лице е заплатило и в какъв размер адвокатско възнаграждение на упълномощения от него процесуален представител.
Съобразно изложеното, обжалваният акт е неправилен и следва да бъде отменен.
Разгледано по същество направеното искане е основателно, защото видно от представената декларация за имотно състояние, молителката която е на 54години и е омъжена, е лице в тежко материално състояние – с месечен доход от инвалидна пенсия от 193.31лв., с влошено здравословно състояние – установени множество заболявания /осем/, които са взаимозависими и които освен, че причиняват постоянни страдания, изискват непрекъснати разходи за медикаменти, налагат и специален хранителен режим /за който също са необходими средства/. Същата е с 80% намалена трудоспособност, което на практика възпрепятства възможността й да намери допълнителна работа и да си осигури други доходи.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че следва да отмени постановения акт и да реши въпроса по същество като освободи молителката от задължението да заплаща такси и разноски.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от К. П. М. със съдебен адрес : [населено място] [улица] вх.Б партер кантора П. против въззивно определение № 840 от 11.06.2015г. по в.ч.гр.д. № 437 по описа за 2015г. на Окръжен съд Русе.
ОТМЕНЯ въззивно определение№ 840 от 11.06.2015г. по в.ч.гр.д. № 437 по описа за 2015г. на Окръжен съд Русе и потвърденото с него разпореждане № 3304 от 18.03.2015г. по гр.д. № 2969/14г. на Районен съд Русе и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСВОБОЖДАВА К. П. М. от [населено място] със съдебен адрес : [населено място] [улица] вх.Б партер кантора П. от заплащане на такси и разноски по гр.д. № 2969 по описа за 2014г.на Районен съд Русе.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. :
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.