3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№504
гр. София,05.06.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети юни през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т. д. N 12 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], София, срещу решение от 07.07.2010г. по гр.д. № 3411/2010г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 30.12.2009г. по гр.д. № 17913/2009г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен частичният иск по чл.208, ал.1 КЗ на касатора срещу [фирма] за заплащане на 5000 лева- застрахователно обезщетение по застраховка „Б. Бонус Каско” за имуществени вреди, настъпили в резултат на събитие, реализирано на 08.11.2008г., ведно със законната лихва.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Ответникът, [фирма], сочи, че жалбата е недопустима на основание чл.280, ал.2 ГПК. При евентуалност поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационния контрол, съответно жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Касационната жалба е подадена на 23.08.2010г., преди влизане в сила на 21.12.2010г. на изменението на чл.280, ал.2 ГПК, извършено с обнародвания в ДВ бр.100/21.12.2010 г. ЗИДГПК, с което се изключват от обхвата на касационния контрол решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска не надвишаваща 5 000 лв., а по търговски дела -10 000 лв. Ето защо, на основание пар. 25 от ПЗР от ЗИДГПК /ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./, предвиждаща, че висящите производства се разглеждат по досегашния ред /с меродавен момент – подаването на касационната жалба/, посочената нова редакция на чл.280, ал.2 ГПК е неприложима по отношение на подадената преди изменението касационна жалба. Съгласно редакцията на чл.280, ал.2 ГПК преди цитираното изменение, не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лева. В настоящия случай обжалваемият интерес е 5000 лева, поради което жалбата е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесното събитие не е покрит риск по договора за застраховка, независимо дали е налице или не „механична повреда”. Този извод е мотивиран с факта, че в Допълнение „Механична повреда” към полицата се предвижда, че застрахователят не изплаща застрахователно обезщетение за повреди настъпили в резултат от изтичане на охлаждаща течност или масло от двигателя, скоростната кутия или задвижващия мост. Посочено е, че не се доказва вредата да е резултат на човешко въздействие, като автотехническата – експертиза не изключва масленият филтър да е изпаднал сам и не е проведено пълно и главно доказване относно причината за падането на масления филтър, вследствие на което се е повредила скоростната кутия. Взето е в предвид и обстоятелството, че четири дни преди аварията, автомобилът е бил на ремонт, но не са ангажирани доказателства, които да изключат „грубо нарушаване на установените технически и технологични правила за ремонт на МПС”, като изключен риск по см. на т.6 от подраздел II на клаузата „Всички рискове”.
Касаторът в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК сочи, че в обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Поддържа, че щетата на застрахования товарен автомобил е резултат на събитие, което представлява застрахователен риск. Счита, че в мотивите на въззивния акт е налице противоречие между приетото от съда, че е налице повреда на МПС и позоваването на клаузата на Допълнение „Механична повреда”. Според касатора, тази клауза е неприложима, тъй като повредата на скоростната кутия е в резултат на липсата на масления филтър, противоправно отнет от неизвестно лице. Сочи се, че преценката на съдилищата е неправилна тъй като не се търси заплащане на откраднатия маслен филтър, а на щетата, причинена вследствие на кражбата му- повреждане на скоростната кутия.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение, предвид следното:
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правният въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай обжалващата страна само формално е изпълнила изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в него не е посочила, кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Както в касационната жалба, така и в изложението към нея, се съдържат единствено оплаквания по отношение на извършената от Софийски градски съд преценка на събраните по делото доказателства и направените въз основа на това фактически изводи относно причините за щетата и тълкуването на клаузите към полицата, определящи непокритите от застраховката рискове. Правилността на тази преценка не може, обаче, да бъде предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Основанията за касиране на обжалваното въззивно решение по чл.281, т.3 ГПК са различни от основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК и са относими за правилността на акта, поради което могат да бъдат взети предвид едва при осъществяването на касационния контрол по чл.290 ГПК т.е. само, ако решението бъде допуснато до касация.
Непосочването на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно цитираното тълкувателно решение, съставлява самостоятелно основание за недопускане на касационен контрол на атакувания акт, без да е необходимо обсъждане от съда на наведената от касатора допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1 т.3 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.07.2010г. по гр.д. № 3411/2010г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.