О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 508
гр. София, 16.11.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря …………….., след като изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №1451 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, [населено място], срещу решение №1942/27.03.2018г. по в.гр.д. №8009/2017г. на Софийски градски съд. С него е потвърдено решение №72961/24.03.2017г. по гр.д. №74408/2016г. на Софийски районен съд, 141 състав, с което касаторът е осъден да заплати на „Еко Енерджи“ АД, [населено място], на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД сумата от 21 693,96 лв., представляваща заплатена на отпаднало основание цена за достъп до разпределителната мрежа, за периода от м.септември 2012г. до м. октомври 2013г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 20.12.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба са развити оплаквания, че обжалваното въззивно решение е недопустимо – чл.281, т.2 ГПК, както и неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – чл.281, т.3 пр.1, 2 и 3 ГПК, като допускането до касационно обжалване се основава на чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба „Еко Енерджи“ АД, [населено място], счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че въззивното решение е допустимо и правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е съществувало действително облигационно правоотношение по договор за достъп до електроразпределителната мрежа, поддържана от ответника. Установил е, че през процесния период цената за услугата, предоставяна от оператора, е била определена като временна с решение №Ц-33/14.09.2012г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Също е установил, че с влязло в сила решение №7709 от 05.06.2013г. по адм.д.№12397/2012г. на Върховния административен съд, е отменен раздел ХІ, т.7 от Решение №Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР. Изтъкнал е, че отмененото решение на ДКЕВР не е нормативен акт, поради което съдебният акт за отмяната му отменя с обратна сила последиците от административния акт. Посочил е, че конститутивното действие на съдебно решение действа по отношение на всички, включително и по отношение на ищеца, дори и той да не е бил страна в съдебното административно производство /арг. чл.177 ал.1 изр.2 АПК/ Приел е, че основанието за дължимост на цена за достъп е фактически състав, включващ като необходим елемент и решение на ДКЕВР за определянето на такава цена, а не само наличието на договор между страните. При този извод съдът е приел, че задължението на ищеца за плащане на цената за достъп до електроразпределителната мрежа на ответника е възникнало по силата на този фактически състав , съответно отпадането с обратна сила на решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР като елемент на този фактически състав обуславя отпадане с обратна сила на правната обвързаност за заплащане на възнаграждение за достъп. Оттук въззивният съд е направил извод, че временни цени за достъп не били определяни, при което плащането по такива е лишено от основание, поради което е счел предявения иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за основателен и е потвърдил първоинстанционното решение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е поставил следните правни въпроси: 1.”Разполага ли с процесуална легитимация за предявяване на иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД лице, което към момента на предявяване на иска е обвързано от действието на договора, представляващ основание за престацията? Прилагат ли се правилата по т.1 от ППВС №1/1979г. към договорите по чл.104 ЗЕ, които не са прекратени към момента на предявяване на иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД?” – касаторът се позовава на противоречие с ППВС №1/1979г. и други решения на ВКС / решение №451 от 15.07.2010г. по гр.д.№844/2009г. на ВКС, решение №381 от 03.01.2012г. по гр.д.№1454/2010г. на ВКС, ІІІ г.о. и др., като поддържа, че наличието на договорна обвързаност изключва приложението на института на неоснователното обогатяване. По същите съображения е въведен и довод за недопустимост на въззивното решение.; 2. „Кой е източникът на облигационното задължение – Законът за енергетиката, Индивидуалният административен акт (Решение Ц-33/14.09.2012г.) на ДКЕВР или смесен фактически състав, на който решението на ДКЕВР е елемент и представлява ли самостоятелно основание за плащане индивидуалният административен акт на ДКЕВР, с който на основание чл.32, ал.4 във връзка с чл.30, ал.1, т.1 ЗЕ са определени цени за достъп до електроразпределителната мрежа по договора за достъп до Е.? Представлява ли решението на ДКЕВР съществен елемент от договора за доставка на ежемесечна услуга – достъп до Е. и какво е правното значение на отпадането с обратна сила на административния акт като такъв елемент?” – заявено е основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК с посочване на решения на различни съдилища; 3. „Елемент от смесен фактически състав ли е решението на ДКЕВР като единен източник на облигационни права и задължения, включващ договор за доставка на услугата достъп до мрежови услуги (гражданскоправен елемент) и индивидуален административен акт по определяне на пределна цена (административен елемент) и какво е правното значение на отпадането с обратна сила на единия от елементите (административноправния) върху валидността, съдържанието и действието на другия елемент – договора, изпълнените задължения по договора и погасените поради изпълнение правоотношения?” – въведено е основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК /редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./, като касационната жалба е депозирана на 24.04.2018г.; 4. „Представлява ли предварителното изпълнение (допуснато по силата на закона) на невлязъл в сила административен акт, юридически факт, който да бъде заличен с обратна сила по отношение на сключените при неговото действие действителни, възмездни сделки за заплатени парични задължения до датата на отпадане на основанието?” – въпросът е поставен на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК; 5. „Има ли пряко и непосредствено действие върху правата и задълженията на страните по оказани услуги за достъп отмяната на решение на ДКЕВР за определяне на размера на цените и достатъчна ли е тя като основание за реституция на даденото по него? Има ли значение фактът на предоставяне на услугата и нейното заплащане? – посочени са основанията по чл.280, ал.1, т.2 (противоречива практика на съдилищата) и т.3 ГПК; 6. „След като услугата достъп е предоставена и по икономическата си същност има стойност по-голяма от нула, чия е доказателствената тежест да докаже с колко се е обогатил ответникът, в случай че ищецът иска връщане на платеното” – заявено е основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК; 7. „Допустимо ли е съдът да обоснове своите правни изводи от недоказани с допустими процесуални способи факти? Следва ли ищецът да докаже, че отмяната на общия административен акт от съда поражда права по отношение на него?” – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК противоречие с ППВС №1/1953г. и ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС; 8. „Противоречи ли на принципите на правната сигурност и защитата на оправданите правни очаквания отмяната на индивидуален административен акт да води автоматично до отмяната на правните последици от допуснатото предварително изпълнение само за една от страните по действащ договор – цената за достъп, която е платена на законово и договорно основание, следва да бъде върната, а насрещната престация – достъп (под формата на предоставени услуги) не? Представлява ли допуснато по силата на закона предварително изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт, с който се определят временни пределни цени за достъп до Е., конкретно, безусловно и непротиворечиво уверение, произтичащо от достоверен и оправомощен източник, което да породи оправдано правно очакване у оператора на Е. по смисъла на Директива 2009/28/ЕО на ЕП и на Съвета да получи договорената цена за достъп до тази система? – заявени са основанията по чл.280, ал.1, т.2 (цитирана практика на С.) и т.3 ГПК; 9. „Следва ли чл.17, пар.1 от Х. на основните права на ЕС да се тълкува в смисъл, че защитава законно придобит доход на оператор на разпределителна система по смисъла на Директива 2009/28/ЕО на ЕП и на Съвета, изразяващ се в платена цена за достъп до разпределителната мрежа, в хипотезата на главния спор, при която цената за достъп е определена от националния регулатор с индивидуален административен акт и е допуснато предварително изпълнение, като този индивидуален административен акт впоследствие е отменен с влязло в сила съдебно решение?” – посочени са основанията по чл.280, ал.1, т.2 (цитирана е практика на С.) и т.3 ГПК. 10. „Допустимо ли е съгласно чл.16 на Директива 2009/28/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2009г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на Директива 2001/77/ЕО и Директива 2003/30/ЕО операторите на разпределителната система да поемат изцяло или частично разходите за достъп до електроразпределителната мрежа, в случай, че при транспонирането на директивата националният законодател не е предвидил изключението, установено в чл.16, пар.4 от същата директива?” – заявени са основанията по чл.280, ал.1, т.2 (не е уточнено дали в действащата или в отменената редакция на нормата)и т.3 ГПК.
С Тълкувателно решение № 7/2017г. от 04.10.2018г. ОСГТК на ВКС отклони предложението на председателя на Висшия адвокатски съвет за приемане на тълкувателно решение по няколко въпроса, които са заявени и като материалноправни въпроси, обуславящи според касатора допускането на касационно обжалване. Мотивите за постановяване на това решение са, че не е установено наличие на противоречиви изводи (водещи до различно съдържание на крайния съдебен акт) в тълкувателните мотиви на постановените от различни състави от ГК и ТК на ВКС решения, с които е даден принципен отговор на всички релевантни за изхода на посочената по-горе категория дела въпроси, като с постановяване на посочените решения на ВКС, е създадена правилна практика, разкриваща точния смисъл на приложимите по тези спорове правни разпоредби и преодоляваща съществуващата противоречива практика на съдилищата. В тълкувателното решение подробно са посочени решенията на ВКС, в които е дадено разрешение на поставените въпроси и смисълът, в който те са решени. За правилна е счетена практиката, според която влязлото в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на решение №Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР, съгласно чл.13, ал.2 ЗЕ, има обратно действие. Регулаторният орган е оправомощен да вземе подходящи мерки за компенсация при отклонение на окончателните цени за достъп, пренос и разпределение от временните цени, но не и при съдебна отмяна на решението на ДКЕВР, с което тези временни цени са били определени. С отмяната на решението на регулаторния орган е отпаднало с обратна сила основанието за заплащане на цена за достъп, затова плащането на цената е лишено от основание и тя подлежи на връщане на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Правоотношението по предоставяне услугата достъп на производителите на електроенергия от възобновяеми източници до електроразпределителните мрежи (включително и в хипотезата, уредена от
§197, ал.2 ПЗР на ЗИД на ЗЕ, обн. ДВ, бр.54, в сила от 17.07.2012 г.) възниква от смесен фактически състав, включващ частноправен елемент – сключен договор за достъп или фактическо присъединяване към мрежата на съответния оператор и административноправен – решението на ДКЕВР, за определяне на временна цена за достъп, като съществен елемент на сделката. Независимо от възприетото в решенията на ВКС становище относно вида на правоотношението, възникнало на основание §197, ал.2 ПЗР на ЗИД на ЗЕ и при наличие на сключен договор за достъп (по чл.104, ал.2 ЗЕ – отм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. или по чл.84, ал.2 ЗЕ), съставите на ВКС са възприели правна квалификация на претенцията за връщане на платената цена – чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД (както и допустимост, вкл. надлежна процесуална легитимация на ищците и основателност на исковете). В решенията, с които не се споделя договорния произход на правоотношението, възникнало на основание §197, ал.2 ПЗР на ЗИД на ЗЕ, е направена аналогия с хипотеза в ППВС №1/1979 г., което не съдържа изчерпателно изброяване на приложимите към чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД случаи, но допуска и „основание”, по смисъла на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, различно от сделка, по отношение която е установена унищожаемост или която е развалена, с оглед настъпването на последващ сключването й юридически факт и е прието, че отмяната на порочен административен акт (аналогично на отмяна на съдебен акт, послужил като основание за имущественото разместване), уреждащ правоотношението между гражданскоправни субекти по силата на законова разпоредба за издаването му, като такъв с привременно регулативно действие (решение №Ц- 33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, обременено от порок, при това различен от нищожност), обуславя връщане на даденото, въз основа на постановеното предварително изпълнение на същия, на отпаднало основание, по смисъла на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
В този смисъл е налице практика на ВКС по поставените от касатора първи, втори, трети, четвърти и пети въпроси, както и се извеждат отговорите на шести, седми и първата част на осми въпроси, както и се дава разрешение на довода за недопустимост на въззивното решение. Въззивното решение съответства на практиката на ВКС, поради което не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК (редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г.) не следва да се обсъжда предвид момента на депозиране на касационната жалба – 24.04.2018г., както и с оглед на приетото разрешение по ТР №7/2017г.
По отношение на въпросите, свързани с приложението на разпоредби от Директива 2009/28/ЕО и от Х. на основните права на ЕС, при постановяване на тълкувателното решение не е установено наличие на формирана съдебна практика, тъй като тези въпроси са били въведени по част от посочената категория дела, но едва с касационната жалба, респективно по тях липсва произнасяне от първоинстанционните и въззивни съдилища и в тази връзка въпросите не са били приети за обуславящи решаващите изводи в обжалваните пред ВКС решения, поради и което последните не са допуснати до касационно обжалване. В настоящия случай това се отнася до поставените осми (втората част), девети и десети въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Така посочените въпроси са обвързани с искане за тълкуване на чл.16 и чл.17 от Х. на основните права на ЕС. Въпросите са поставени твърде общо, но и, ако се синтезират до въпрос за защита от общностното право на придобит доход, то този въпрос не е обуславящ за изхода на делото, доколкото видно от фактите по делото е безспорно, че доходът е бил придобит законно (съобразно решението на ДКЕВР), но впоследствие основанието за придобиването му е отпаднало, каквато е разпоредбата на чл.55 ал.1 от националния Закон за задълженията и договорите. Във въпросите не е очертана рамката, в която би следвало С. да се произнесе, а именно по проблем, пряко обуславящ преценката на съда по конкретния спор – чл.628 ГПК (чл.267 ал.3 вр.ал.2 ДФЕС), поради което за ВКС не съществува задължението да отправи преюдициално запитване по тези въпроси – С-283/81 CILFIT and Lanificio di Gavardo S. v M. of Health. Цитираните от касатора решения на С. не дават конкретни отговори на въведените с жалбата правни въпроси, които да се съпоставят с изложени от въззивния съд изводи, за да е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК в действащата редакция на нормата.
На ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски, доколкото не е направено такова искане.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1942/27.03.2018г. по в.гр.д. №8009/2017г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.