2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 508
гр.София, 08.04.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 7453 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Т. срещу решение № 1337 от 12.07.2013 г., постановено по гр.д. № 1577 по описа за 2013 г. на Пловдивския окръжен съд, Гражданско отделение, VІІ гр. състав, с което е потвърдено решение № 1140 по гр.д. № 4679 по описа за 2012 г. на Пловдивския районен съд за изменение на постановените по бр. д. № 910/2002 г. по описа на ПРС, І брачен състав, с решение № 183 от 19.11.2002 г. мерки относно родителските права спрямо детето М. С. П., ЕГН [ЕГН], като предоставя упражняването на родителските права на бащата С. А. П., определен е режим за лични отношения между майката и детето и М. Т. е осъдена да заплаща 80 лв. месечна издръжка на детето.
Касаторът М. Т. твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК. Счита, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата следните проблеми:
1. Съдът е отказал да събере своевременно поискани от нея доказателства, които са от съществено значение за правилното решаване на спора, тъй като касаят моралния облик, родителските и възпитателски качества на бащата.
2. Съдът не се е съобразил с конкретните нужди на детето, пол, възраст, специфични особености на характера и поведението, емоционалните нужди, драстичната възрастова разлика между бащата и детето, като по този начин е нарушил материалния закон/ чл.59, ал.4 във връзка с ал.9 от СК./ и основния принцип при предоставяне на родителските права-зачитане интересите на детето.
3. Съдът не е изпълнил задължението си да съдейства за изясняване на делото от фактическа и правна страна.
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд.
Ответникът по жалбата С. А. П. счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 150 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
При прекратяване на брака между страните с бракоразводно решение през 2002 г. родителските права върху родената на 13.07.2000 г. дъщеря на страните М. П. са били предоставени на майката. Бащата С. П. е поискал изменение на мерките относно родителските права на основание чл.59, ал.9 от СК, позовавайки се на обстоятелството, че детето не ходи редовно на училище. По делото е било установено, че детето наистина е отказало да посещава училище в [населено място] от декември 2001 г., докато през април 2012 г., с помощта на бащата, не е било преместено в друго училище в [населено място]. За да предоставят родителските права на бащата, съдилищата подробно са анализирали това обстоятелство, както и родителските качества на страните. От решаващо значение за изхода на спора са били съдържащите се в социалния доклад, съдебно-психологичната експертиза и свидетелските показания данни, че майка не е била в състояние да мотивира детето да посещава училище. По отношение на детето тя е демонстрирала безпомощност и слабо родителство. За разлика от майката бащата изисква от дъщерята по-строга дисциплина, организираност в ежедневието и се опитва да възпита у нея трудолюбие. Дъщерята е на тринадесетгодишна възраст, намира се в пубертета и за правилното и развитие е по-важно да се възпитат качествата, на които държи нейният баща, отколкото да се вземе предвид голямата възрастова разлика между тях. Затова предоставянето на родителските права на бащата е в интерес на детето, противно на твърдението, съдържащото се във втория въпрос на касатора. Следователно обжалваното решение съответства на разпоредбата на чл.59, ал.4 от СК и на приложимата съдебна практика/буква „а” на раздел ІІ от ППВС № 4 от 1974 г./. Ето защо касационно обжалване по втория въпрос на касатора не следва да се допуска.
Другите въпроси на касатора също не могат да послужат за допускане на касационно обжалване на решението. Тези въпроси са свързани с отказа на въззивния съд да изиска две прокурорски преписки. Първата преписка според майката е образувана заради неплащане на издръжка от страна на бащата, а втората съдържала писмени показания на детето. Въззивният съд действително има задължение да събира доказателства без ограничение във времето, когато разрешава въпроса относно родителските права на ненавършилите пълнолетие деца, тъй като служебно следи за спазване на техния интерес/т.1 на ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълкувателно дело № 4 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Това задължение обаче се отнася до относимите към правнорелевантните факти доказателства и до допустимите доказателствени средства. В случая писмените показания на детето в наказателно производство са недопустими доказателствени средства в гражданския процес, Прокурорската преписка относно издръжката съдържа само твърдение на майката за неплащането и, което няма доказателствена стойност, отнася се за минал период и не е от съществено значение за конкретните обстоятелства, мотивирали съда да промени предоставянето на родителските права. Следователно въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение, отказвайки да събере поисканите от касатора доказателства, поради което по първия и третия въпрос на касатора също не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд.
При този изход на спора М. Т. дължи на С. П. 150 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1337 от 12.07.2013 г., постановено по гр.д. № 1577 по описа за 2013 г. на Пловдивския окръжен съд, Гражданско отделение, VІІ гр. състав.
ОСЪЖДА М. Т. Т., ЕГН [ЕГН], да заплати на С. А. П., ЕГН [ЕГН], сумата 150/сто и петдесет/ лв. разноски за касационното обжалване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: