О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 517
София, 26.09.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №2153/2017г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. И. Д., действащ като [фирма] – [населено място], срещу определение №497 от 22.06.2017г., постановено по ч.гр.д.№307/2017г. на Окръжен съд – Ловеч. С посоченото определение е потвърдено определение №30 от 7.04.2017г. на съдията по вписванията при Районен съд – Ловеч, с което е отказано вписване на анекс към договор за аренда рег.№2843/30.03.2017г. на нотариус С. И. с рег.№16 на НК с район на действие РС-П., поискано със заявление с вх.№1829/7.04.2017г. по описа на Служба по вписванията-Л..
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Навежда оплакване, че окръжният съд се е отклонил от разясненията в т.6 от Тълкувателно решение №7/25.04.2013г. по т.д.№7/2012 г. на ОСГТК на ВКС като е приел, че за да бъде вписан анекс за продължаване срока на вече вписан договор за аренда, е необходимо пред съдията по вписванията да бъдат представени документи, удостоверяващи правото на собственост на арендодателя, респ. наследствените права на арендодателите – съсобственици, върху отдадените под аренда имоти, предвид новата редакция на чл.3 ал.4 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/ в сила от 07.02.2017 г. Поддържа доводи, че извършената от съдията по вписвания и впоследствие от окръжния съд преценка дали анексът е подписан от арендодател/арендодатели, притежаващ/и повече от 50 на сто идеални части от арендувания имот, съставлява по същността си недопустима проверка на материалноправните предпоставки на представения за вписване акт и е основание за отмяна на обжалваното определение, както и на потвърдения с него отказ за вписване.
В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че Окръжен съд – Ловеч се е произнесъл в противоречие с т.6 от Тълкувателно решение №7/25.04.2013 г. по т. д. №7/2012 г. на ОСГТК на ВКС и със задължителната практика в определение № 405/31.07.2017 г. по ч. т. д. № 1547/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 411/02.08.2017 г. по ч. т. д. № 1024/2017 г. на ВКС, І т. о., и определение № 426/28.07.2017 г. по ч. т. д. № 1035/2017 г. на ВКС, І т. о., по следния значим за изхода на делото правен въпрос: „За да се впише в нотариалните книги продължаване на договор за аренда с анекс, съгласно чл.18 ал.1 ЗАЗ, необходимо ли е да се представи пред съдията по вписванията документи, удостоверяващи правото на собственост, документи, удостоверяващи правото, че арендодателят притежава повече от 50 на сто идеални части от имота, както и документи, удостоверяващи упълномощаването от останалите съсобственици на имота, обект на анекса към договора за аренда, и може ли да се откаже вписване на анекс за продължаване на първоначалния договор за аренда, ако не са представени от страна на заявителя описаните доказателства”.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди обжалвания пред него отказ на съдията по вписвания от Служба по вписванията при Районен съд – Ловеч, съставът на Окръжен съд – Ловеч е приел на първо място, че заявлението за вписване на анекс за продължаване на срока на по-рано вписан договор за аренда на земеделски земи е подадено от Х. М. Д. като пълномощник на арендатора ЕТ „Агро – С. Д., но не е представено пълномощно, съгласно чл.76 ал.1 т.1 ЗКИР, доказващо представителната власт на посоченото като пълномощник лице. Липсата на пълномощно е преценена като нередовност на заявлението, съставляваща пречка за извършване на заявеното вписване.
Потвърждаването на отказа за вписване е мотивирано и с друг самостоятелен извод, обоснован с изменението на чл.3, ал.4 ЗАЗ (обн. ДВ бр.13/2017г., в сила от 07.02.2017г.. Съобразявайки новата редакция на чл.3, ал.4 ЗАЗ, съставът на Окръжен съд – Ловеч е приел, че представеният за вписване анекс за продължаване на срока на договор за аренда, който по същността си представлява нов договор за аренда поради уговорената в него промяна на срока и размера на арендното плащане, заобикаля чл.3 ал.4 ЗАЗ, тъй като не е придружен с доказателства за квотите на Л. И. Л. като наследник на И. Л. И. и с пълномощно от останалите съсобственици. Съдебният състав е преценил, че с оглед липсата на информация за правата на арендодателя, както и на представени със заявлението доказателства за изпълнение на изискванията на чл.3, ал.4 ЗАЗ анексът няма необходимото съдържание по смисъла на чл.6, ал.1, б.”а” от Правилника за вписванията по отношение идентификацията на страните и поради отсъствието на индивидуализация на арендодателя /респ. арендодателите/, легитимиран да сключи договор за аренда на земеделска земя съгласно чл.3, ал.4 ЗАЗ в действащата след 07.02.2017 г. редакция, не може да бъде вписан. Аргумент в подкрепа на този извод съдът черпи и от обсъждането на второ четене в хода на 274-то заседание на 43-то НС за изразеното намерение на законодателя да облекчи съществуващия режим на сключване на договори за аренда само от един съсобственик без значение на квотата, която има от имота.
Формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос отговаря на общото изискване на чл.280 ал.1 ГПК – да е от значение за изхода на делото. Основателен е доводът на частния жалбоподател, че поставеният въпрос е разрешен от Окръжен съд – Ловеч в отклонение от задължителните постановки в т.6 от Тълкувателно решение №7/25.04.2013г. по т.д.№7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото потвърждаването на отказа за вписване е мотивирано с преценка на материалноправните предпоставки на чл.3 ал.4 ЗАЗ за сключване на договор за аренда, която е извън правомощията на съдията по вписвания. В аналогичен смисъл е и произнасянето в определение № 420/24.07.2017 г. по ч. т. д. № 1036/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 405/31.07.2017 г. по ч. т. д. № 1547/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 411/02.08.2017 г. по ч. т. д. № 1024/2017 г. на ВКС, І т. о., определение № 426/28.07.2017 г. по ч. т. д. № 1035/2017 г. на ВКС, І т. о., и др., постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК по идентични дела.
Въпреки констатираното отклонение от задължителната практика на ВКС, покриващо допълнителния селективен критерий на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол. Потвърждаването на отказа за вписване не е обусловено само от разрешаване на въпроса дали извършването на проверка за съответствие на представения за вписване анекс с изискванията на чл.3, ал.4 ЗАЗ в новата редакция от ДВ бр.13/2017г. и за представяне на доказателства относно тяхното изпълнение е в правомощията на съдията по вписвания, а и от друг самостоятелен извод на съда – нередовност на заявлението за вписване поради подаването му от пълномощник на арендатора без представяне на пълномощно по чл.76 ал.1 т.1 ЗКИР, доказващо представителната власт на Х. Д.. В изложението не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, относим към решаващия извод на съда за необходимост от представяне на пълномощно като формална предпоставка за редовност на заявлението и за извършване на вписването. Непосочването на правен въпрос в разглежданата насока е пречка обжалваното определение да се допусне до касационен контрол, тъй като при наличие на самостоятелен извод за нередовност на заявлението, по отношение на който не е обосновано приложното поле на касационния контрол, касационното разглеждане на въпроса дали съдията по вписвания има правомощия да проверява съответствието на анекса с материалноправните изисквания на чл.3 ал.4 ЗАЗ в редакцията от ДВ бр.13/2017г., няма да доведе до промяна на постановения с определението правен резултат.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч.гр.д. №307/2017г. на Окръжен съд – Ловеч.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №497 от 22.06.2017г., постановено по ч.гр.д.№307/2017г. по описа на Окръжен съд – Ловеч.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :