5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 532
гр. София, 21.11.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря ……………………………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 879 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. Г. от [населено място] срещу решение № 2704/22.12.2017г. по в.гр.д. № 4208/2017г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 2890/28.04.2017г. по гр.д.№ 1307/2015г. на Софийския градски съд в частта, с която предявеният от касатора против ЗАД „Армеец“ АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) е отхвърлен за разликата над уважения размер от 20 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от травматични увреждания, получени при ПТП на 08.12.2014г., ведно със законната лихва от 08.12.2014г. до окончателното изплащане.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът ЗАД „Армеец“ АД, [населено място] оспорва касационната жалба. Претендира разноски.
Третото лице – помагач В. К. П. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в резултат на ПТП на 08.12.2014г., причинено от водач на лек автомобил със застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД „Армеец“ АД, Д. П. Г. като пешеходец е претърпяла телесно увреждане – „триглезенно счупване с луксация на ставата на десния глезен“, поради което е била хоспитализирана по спешност в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Въз основа на заключението на вещото лице по приетата съдебно – медицинска експертиза, решаващият съд е констатирал, че за лечение на полученото телесно увреждане ищцата е претърпяла три оперативни интервенции – спешно оперативно лечение за открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с плака и винтове, и последващи две планови операции за премахване на имплантите; поставена е гипсова имобилизация за 60 дни, проведено е медикаментозно лечение; две години след инцидента дясната глезенна става все още е оточна и леко деформирана, с оперативни белези от външната и вътрешната страна на глезена; възстановяването е било около 6 месеца при нормално протекъл лечебен процес, като ищцата не се е възстановила напълно – налице е увреждане на хрущяла на глезенната става, при което се развиват посттравматични артрозни промени в ставата, налагащи прием на обезболяващи медикаменти при засилване на оплакванията. Въз основа на събраните по делото гласни доказателства, въззивният съд е установил, че след катастрофата ищцата е била напълно неподвижна за срок от една седмица, след което е търпяла неудобства и ограничения в придвижването в резултат на гипсовата имобилизация и ползването на патерици; към момента на производството се придвижва трудно, както и е загубила работата си, тъй като е била свързана с необходимост от придвижване. За справедлив размер на претърпените неимуществени вреди Софийски апелативен съд е приел 30 000 лв. С оглед механизма на ПТП решаващият съд е направил извод, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата на вредоносния резултат. Ударът би могъл да бъде предотвратен от ищцата, ако преди да стъпи на пътното платно се е огледала наляво и надясно, като по този начин би могла да види и да се съобрази с движещия се на заден ход автомобил. Конкретното поведение на пострадалата е съпоставено с това на виновния водач – не е изпълнил задължението при движение назад непрекъснато да наблюдава пространството зад автомобила. Предвид изложеното въззивният съд е споделил определения от първоинстанционния съд размер на съпричиняване от 1/3, с който обезщетението за неимуществени вреди е редуцирано на 20 000 лв.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. ВКС няма правомощието да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касатора, а може да преформулира, уточни и конкретизира поставения от страната правен въпрос.
В настоящия случай инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа формулиран изричен правен въпрос. По същество в него са изложени оплаквания за неправилно приложение на материалния закон (чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД). Следователно касае се до касационно основание по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, което е предмет на обсъждане от касационната инстанция след допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Правилността на обжалваното решение не е в предметния обхват на дейността на ВКС във фазата по чл.288 ГПК. Последната предполага разглеждане на дадени разрешения по приложение на материалноправни или процесуалноправни норми във връзка с конкретно поставени правни въпроси, а не проверка обосноваността на изводите на въззивния съд с оглед събраните по делото доказателства. Поради изложеното, становището на настоящия състав е, че не е изпълнено общото изискване по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Дори и да се приеме, че е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, не са налице допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
По отношение на приложението на принципа за справедливост, установен в чл.52 ЗЗД, въззивният съд не се е отклонил от постоянната съдебна практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/23.12.1968г. и постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 151/12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г. на ВКС, II т.о., решение № 171/18.11.2016г. по т.д. № 2811/2015г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 226/08.12.2016г. по т.д. № 2940/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 199/30.11.2016г. по т.д. № 2432/2015г. на ВКС, ТК, II т.о. и други, съгласно която понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД е тълкувано не като абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични и трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно: характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, интензитета и продължителността на болките и страданията, възрастта на пострадалия и други. При определяне размера на дължимото обезщетение решаващият съд е съобразил всички значими за делото обстоятелства, относими към преценката за обема на претърпените неимуществени вреди, а именно: момента на настъпване на вредите, вида и характера на уврежданията, продължителността и сложността на лечението, причинения физически, битов и социален дискомфорт, продължителността на оздравителния и възстановителния период и прогнозата за възстановяване, както и възрастта на пострадалата.
По отношение на приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД въззивното решение е постановено в съответствие с постоянната практика на ВКС, обективирана в т.7 от ППВС № 18/18.11.1963г. и постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 21/03.02.2017г. по т.д. № 437/2016г. на ВКС, II т.о., решение № 169/28.02.2012г. по т.д. № 762/2010г. на ВКС, II т.о., решение № 54/22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г. на ВКС, II т.о., решение № 198/03.02.2017г. по т.д. № 3252/2015г. на ВКС, II т.о. и други, по смисъла на които принос по чл.51, ал.2 ЗЗД е налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането. Прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат, релевантен за съпричиняването е само онзи конкретно установен принос, без който не би се стигнало до увреждането. За да приложи чл.51, ал.2 ЗЗД, съдът трябва да аргументира в както точно действие или бездействие се изразява приносът на пострадалия за настъпване на увреждащото събитие, както и каква е конкретната степен на такова съпричиняване. При произнасяне по надлежно релевираното от ответното застрахователно дружество възражение за съпричиняване, въззивният съд е взел предвид конкретното поведение на пострадалата, с което тя обективно е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Съобразил е действията й като пешеходец и задължението й преди да навлезе на платното за движение да се огледа наляво и надясно и да се съобрази с приближаващото се пътно превозно средство. С оглед на това е споделил определения от първоинстанционния съд процент на съпричиняване.
По изложените съображения въззивното решение не се допуска до касационно обжалване.
По разноските. На основание чл.78, ал.8 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2704/22.12.2017г. по в.гр.д. № 4208/2017г. на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА Д. П. Г. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на ЗАД „Армеец“ АД, [населено място], [улица] сумата от 100 (сто) лева – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.