О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 534
гр.София, 16. 06. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 59/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено под № R І-184 на 28.10.2008 год. по в.гр.дело № 531/2008 год., с което е отменено решение № Х* от 10.05.2008 год. по гр.дело № 2216/2007 год. на Бургаския районен съд, вместо него е постановено друго, с което е развален поради неизпълнение сключеният с нот.акт № 1* том ІІІ, дело № 942/26.02.1992 год. на нотариус С. Д. при Бургаски районен съд между Д. П. П. ЕГН ********** и Д. К. П. ЕГН **********, от една страна, и Д. Д. Т. ЕГН ********** и С. И. Т. ЕГН **********, от друга, договор за замяна на собствения на Д. П. П. и Д. К. П. имот, представляващ двустаен апартамент-ляв, на 3 етаж, вход 8, жил.бл. № 68 в к-с „С” в гр. Б., състоящ се от дневна, спалня, кухня, баня-WC и антре, със застроена площ от 60 кв.м., при съседи: И и З-външен зид, С-държ.апартамент, Ю-стълбище, отгоре-държ.апартамент, отдолу-В. Лачев, ведно с избено помещение № 14 с полезна площ 2.72 кв.м., както и 2.685% ид.ч. от общите части на сградата и 2.685 кв.м. ид.ч. от правото на строеж /от 69.83 кв.м./, с имота на Д. Д. Т. и С. И. Т., представляващ двустаен апартамент, застроен на 80.20 кв.м., заемащ източната част от втория етаж на триетажната масивна жилищна сграда – имот 2374, представляваща вътрешната сграда, построена в парцел **** в кв.54 по плана на гр. Б., ул.”Г” 23, съдържащ урегулиран 692 кв.м., при граници: ул.”А”, „Г”, парц.ІІ-1815, ІV-1813 и VІІ-1814, 1817 и І-1818, при граници за апартамента: Ю, И и С – външни зидове, З-ап. н-ци П. Я. , ведно с таванско помещение от 15.05 кв.м., с избено помещение от 14.87 кв.м., както и 18.22 ид.ч. от правото на строеж върху държ.място и 18.22% ид.ч. от общите части на сградата.
Недоволни от въззивното решение са касаторите Д. Д. Т. и С. И. Т., представлявани от адвокат Д от Бургаската адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по въпроса за приложението на чл.7, ал.2 ЗВСОНИ за обезщетяване или запазване правото да се търси разваляне на договора за замяна по реда на ЗЗД с оглед противоречивите решения на първата и въззивна инстанции по настоящия спор.
От ответниците по касация Д. Д. Т. и С. И. Т., представлявани от адвокат Е от Бургаската адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
Третите лица-помагачи Н. Т. К. и М. К. К., двамата от гр. Б. не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ищците П са изпълнили задължението си да прехвърлят собствеността върху апартамента на ІІІ-я етаж, ляв, блок 68, вход 8, к-с „С”, гр. Б. и са изправна страна по договора за замяна с Т. , при което са дейсвали добросъвестно понеже не са знаели за съществуването на права на трети лица върху имота на ул.”Г” № 23 като за последния с влязло в сила решение по чл.7 ЗВСОНИ е възстановена собствеността на реститутите С. , поради което към датата на замяната – 2602.1992 год. имотът е бил собственост на С. , а не на Т. и за това се явяват неизправна страна по договора тъй като не са изпълнили задължението си да прехвърлят право на собственост върху вещ, свободна от права на трети лица. Взето е предвид, че ищците не са били обезщетявани за възстановения имот по реда на чл.7, ал.2 ЗВСОНИ във връзка с чл.5, ал.3 ЗОСОИ.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение приема, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима по иска с правна квалификация чл.87, ал.3 ЗЗД.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд.
Доколкото незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” е все пак „противоречива” е основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Представените решения на ІІ търговско отделение на Върховния касационен съд касаят различна фактическа обстановка:
Решение № 317 от 28.06.2004 год. по т.дело № 1014/2003 год. е свързано с приложението на чл.87, ал.3 във връзка с чл.183, чл.188, чл.180, ал.1, чл.191, ал.2 и чл.192, ал.1 ЗЗД;
Решение № 591 от 06.01.2006 год. по т.дело № 907/2004 год. е в производство по чл.31, ал.1 ЗОбС във връзка с чл.79, чл.86, чл.87, ал.3, чл.188, чл.189, ал.1, чл.190, ал.1 ал.2 и чл.192 ЗЗД;
Решение № 140 от 19.05.2006 год. по т.дело № 693/2005 год., постановено по иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД, но във връзка с чл.55, ал.1, чл.189, ал.1 и чл.211, ал.1 ЗЗД.
А решение № 38 от 21.04.2005 год. по гр.дело № 46/2005 год. на Бургаския апелативен съд по иск на основание чл.189, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.55, ал.1, чл.87, ал.3 ЗЗД и чл.97, ал.1, чл.431, ал.2 ГПК/отм./ е неотносимо по спора.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено под № R І-184 на 28.10.2008 год. по в.гр.дело № 531/2008 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: