О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 535
София, 04.07. 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 3665/2014 год.
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Т. Г., Б. Х. Н., Д. П. Л., Е. Г. Л., Д. И. В., Д. Г. Д., Г. А. А., Е. А. В., И. Д. Г., З. П. В. – Д., И. Х. К., П. С. М., К. Х. К., П. В. Г., Б. С. Д., Е. С. А., М. Г. Т., П. П. Р., Ю. П. П., Т. П. Д., С. Д. С., М. М. Н., Ж. Й. А., К. Ф. А., С. Ф. А., О. Т. К., Н. П. Т., М. Т. Д., Б. М. Д. и Д. М. Д., всички с адрес: [населено място], [улица], чрез Л. Г., адвокат от С. адвокатска колегия, срещу определение от 28.03.2014г., постановено от Софийски градски съд по ч.гр.д. № 3051 / 2014 г., с което е оставена без уважение частната им жалба против Определение от 15.10.2013г. по гр. д. № 5465 / 1996 г. по описа на Софийски районен съд в частта, в която е оставена без уважение молбата на жалбоподателите за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила решение за разноски над сумата от 265,66 лева до пълния размер от 2 907 лева.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение, оплакване за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при постановяването му и искат отмяната му ведно с уважаване на молбата в пълния заявен размер.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателите, че обжалваното определение е постановено при наличие на основанията по т. 1, т.2 и т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК във връзка с разрешени от въззивния съд правни въпроси. Посочва като такива : “1/ В производството по издаване на изпълнителен лист, първоинстанционният съд има ли право да тълкува и допълва подлежащи на принудително изпълнение актове?; 2/ При постановяване на отменително решение, в което липсва отменителен диспозитив по отношение на разноските, присъдените с отмененото решение разноски дължат ли се така, както са присъдени?”. Обосновава наличието на поддържаните основания с оплакването, че въззивният съд е решил неправилно посочените въпроси, като е приел, че независимо, че липсва отменителен диспозитив в решението на ВКС по отношение на присъдените от долните две инстанции разноски, отмяната на второто въззивно решение неизменно води и до отмяна на на последното и в частта, с която на жалбоподателите са били присъдени разноски в долната инстанция; че съдът необосновано е пренебрегнал предвидената в закона възможност за допълване и изменение на решението в частта за разноските; че е незаконосъобразен изводът на второинстанционния съд, че допуснатият от ВКС пропуск да се произнесе по въпроса за разноските може да бъде преодолян по пътя на тълкуването при това не от съда, постановил спорния акт, каквото е изискването на чл. 251, ал. 1 от ГПК, а от първоинстанционния съд, и то в производството по издаване на изпълнителен лист. Считат, че въпросите са от значение и за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като същите не са изрично законодателно разрешени, което налага разрешаването им по тълкувателен път, а освен това, по отношение на тях няма задължителна практика, което поражда възможност за разрешаването им по противоречив начин в практиката на съдилищата. Във връзка с втория въпрос сочат и основанието по чл.280 т.2 ГПК, като поддържат, че същият се разрешава противоречиво от съдилищата. Обосновават наличието на това основание с твърдението, че правното разрешение на този въпрос в обжалваното въззивно решение противоречи на разрешението, дадено с Решение от 25.01.2013 г. по гр. д. № 321/2011 по описа на Апелативен съд-гр. В. , което считат за правилно тъй като със същото, постановено в производство по чл.251 ГПК, е прието, че липсата на отменителен диспозитив по отношение на разноските означава, че решението на долната инстанция в тази част е влязло в сила и присъдените разноски, без оглед изхода на правния спор, се дължат, така както е посочено в решението на долната инстанция. Посочват също, че както правилно е посочил съдът в цитираното решение, страните разполагат с правната възможност да поискат допълване на решението в тази част, но пропускането на преклузивните срокове е довело до стабилизиране на решението в тази му част. Цитираното решение е приложено към изложението, но липсват данни дали същото е влязло в сила. В изложението липсва обосновка относно специфичната предпоставка по чл.280 т.1 ГПК, поддържана от жалбоподателите, като в тази насока липсват както съображения, така и позоваване на конкретни съдебни актове от обхвата на задължителната практика.
Ответните по жалбата страни В. Б. Х. , Е. И. К. , С. Г. К., И. К. Д. , Г. К. К. , всички от [населено място] [улица], чрез адв. А. Р., вземат становище за неоснователност на жалбата.Претендират разноски за настоящото производство в размер 200лв. съгласно приложен договор за правна помощ.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирани страни, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 3, т. 2 ГПК.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, с което се оставя без уважение частна жалба срещу определение, с които се дава разрешение по същество на друго производство, подлежащо на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл. 280 ГПК намира приложение и за настоящата инстанция е налице задължение да провери наличието на установените в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК предпоставки за допустимостта на исканото обжалване – арг. от чл. 274, ал. 3 ГПК, преди да се произнесе по наведените касационни основания.
За да се произнесе по наведените основания по чл.280 ГПК, съставът съобрази следното:
С Решение от 08.01.2001 г. по гр.д. № 5465/1996 г. на 48-ми състав, Софийски районен съд е отхвърлил предявения от Г. К. К., И. К. К., С. Г. К., Е. И. К. и В. Б. Х. иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността – за предаване владението на дворно място в [населено място], [улица], представляващо парцел I-20 от кв. 11 по плана на [населено място], местността „Центъра”, като на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК (отм.) ищците са били осъдени да заплатят поравно на ответниците – настоящите жалбоподатели, сумата от 377 лева разноски. С Решение от 13.01.2003г. по гр.д. № 1567/2001 г., II „Г” ГО, Софийски градски съд е оставил в сила Решението на СРС от 08.01.2001 г., постановено по гр.д. № 5465/1996 г. по описа на СРС, 48-ми състав. С Решение № 224/05 от 09.02.2005 г. по гр.д. № 2717/2003 г. по описа на ВКС, IV ГО, ВКС е отменил Решението на СГС от 13.01.2003 г. по гр.д. № 1567/2001 г. в частта, с която са отхвърлени исковете за собственост и за предаване владението върху процесния недвижим имот в частта над застроената площ от жилищна кооперация „Култура” до пълния размер на предявените искове и в тази част е постановил връщане на делото на СГС за ново разглеждане от друг състав. По отношение на застроената част от дворното място, ВКС е оставил в сила решението на СГС. ВКС не се е произнесъл изрично по присъдените в полза на жалбоподателите разноски в първа инстанция. В изпълнение на указанията на ВКС, делото е разгледано от нов състав на СГС. С Решение от 29.07.2011 г. по гр.д. № 618/2005 г., Софийски градски съд е оставил в сила Решението на СРС от 08.01.2001 г. относно незастроената част от недвижимия имот, т.е. искът по чл.108 от ЗС е отхвърлен и по отношение на незастроената част от имота. По отношение на претендираните в това производство разноски, СГС с оглед изхода на спора, е присъдил разноски в полза на жалбоподателите, в общ размер 2530лв. /групирал е въззивниците по групи според доказателствата за сторените разноски пред него и е присъдил в тяхна полза съответно сумите 1 430 лева, 1 000 лева и 100 лева/. С Решение № 42 от 26.03.2013г. по гр.д. № 678/2012г., Второ гражданско отделение, Върховния касационен съд е отменил Решението на СГС от 29.07.2011 г. единствено в частта, с която е отхвърлен предявения иск по чл. 108 от ЗС досежно незастроената част от недвижим имот, представляващ парцел I-20 от кв. 11-О. по плана на [населено място], „ГГЦ, зона Г-14”. Видно от текста на Решение № 42 от 26.03.2013 г. на ВКС липсва отменителен диспозитив по отношение на присъдените в полза на жалбоподателите разноски. Доводи и съображения по въпроса за разноските липсват и в обстоятелствената част на съдебния акт. Общо присъденият размер разноски в първа и във втора инстанция в полза на жалбоподателите е 2 907 лева. С молба от 19.09.2013 г. и на основание подлежащо на изпълнение Решение № 42 от 26.03.2013г. постановено по гр.д. № 678/2012 г. на ВКС, Второ гражданско отделение, с което е оставено в сила в частта за разноските Решение от 29.07.2011 г. по в.гр.д. № 618/2005 г. по описа на СГС, II В състав, и Решение от 08.01.2001 по гр.д. № 5465/1996г. на СРС, 48 с-в , жалбоподателите са поискали от първоинстанционния съд издаването на изпълнителен лист за сумата общо от 2 907 лева. С Определение от 15.10.2013 г., постановено по гр.д. № 5465/1996 г. по описа на СРС, 48-ми състав, е оставена без уважение молбата им от 19.09.2013г. за сумата над 265,66 лева до пълния присъден размер от 2 907 лева. Съдът е приел, че след като ВКС е отменил второто въззивно решение в в отхвърлителната част на иска за незастроената част от имота и е уважил претенцията в тази част, въпреки липсата на отменителен диспозитив в частта на решението, касаещо присъдените разноски, същото е отменено и в тази част с оглед изхода на спора. Приел е също и това, че след като и първоинстанционното решение е отменено частично и искът е уважен само за незастроената част от имота в размер 285кв.м., то и молителите имат право само на част от присъдените им разноски в размер 377лв. съобразно отхвърления размер на претенцията или 265,66лв. С Обжалваното определение СГС е потвърдил изцяло Определението от 15.10.2013г. постановено по гр.д. № 5465/1996 г. по описа на СРС, приемайки, че ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част на иска; че въпреки липсата на изричен диспозитив, първоинстанционният съд правилно е възприел действителната, но неизразена в касационното решение правосъдна воля на ВКС, поради което изричен акт на ВКС в този смисъл не следва да бъде постановен. Посочил е , че ВКС е следвало да преизчисли разноските съобразно крайния резултат, не е сторил това, но правилно първостепенният съд е приел, че такава е била правосъдната му воля.
При тези мотиви на въззивния съд настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях,като се обосновава в какво се състои твърдяното противоречие, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. В случая поставените въпроси обосновават извод за наличие на обща предпоставка по смисъла на чл.280 ГПК, доколкото, видно от мотивите на съдебния акт, са обусловили отхвърлянето на молбата за издаване на изпълнителен лист. По отношение на тях обаче не са осъществени допълнителните предпоставки, характерни за поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.1, т.2 и т. 3 ГПК.
Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор, изискването да обоснове и докаже наличието на основания за допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. Следва да се има предвид също, че и в производството по чл.288 ГПК съдът е ограничен в дейността си от принципа на диспозитивното начало , прокламиран с чл.6 ГПК.
В случая в изложението си за допустимост на касационното обжалване жалбоподателите не са развили доводи за наличието на специфичната предпоставка по чл.280 т.1 ГПК, не са се позовали на конкретни съдебни актове от обхвата на задължителната за съдилищата практика, не са приложили такива към изложението си. Не са доказали и наличието на поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, доколкото приложеното съдебно решение, на което са се позовали няма данни дали е влязло в сила. Изложеното прави невъзможна преценката на съда дали са налице или не тези основания. Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. По принцип това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато съществуващата по приложението на тази правна норма практика на ВКС се нуждае от коригиране. В случая по поставените от касатора въпроси свързани с процедурата за тълкуване на съдебните актове и за обхвата на силата на присъдено нещо, формирана с последните, има ясна и пълна правна уредба и трайна и последователна практика на съдилищата, която не се нуждае от коригиране.
Останалите доводи, изложени в изложението са касационни основания, които подлежат на преценка само, ако обжалваният акт бъде допуснат до касация. Единствено за пълнота на изложението следва да се посочи, че няма спор в доктрината и практиката досежно това, че компетентен да тълкува съдебния акт е единствено съдът, който го е постановил, по процедурата, уредена в чл.251 ГПК; че силата на присъдено нещо се формира с диспозитива на съдебния акт, както и, че евентуално допуснати непълноти или грешки при постановяване на акт, който е влязъл в сила и подлежи на изпълнение, не могат да бъдат поправяни в производство по издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила решение. ГПК предвижда специален ред за изменение или допълване на решението в частта за разноските – чл.248 ГПК, като процедурата се инициира единствено по молба на заинтересованата страна в установените от закона срокове. След изтичане на последните, актът се стабилизира във вида, в който е постановен и в този си вид, подлежи на изпълнение.
В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция по чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед изхода на делото разноски за жалбоподателите не се следват, но същите следва да заплатят на ответниците сторените в настоящото производство и надлежно удостоверени разноски в размер 200лв.
Предвид горното Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 28.03.2014г., постановено от Софийски градски съд по ч.гр.д. № 3051 / 2014 г.
ОСЪЖДА А. Т. Г., Б. Х. Н., Д. П. Л., Е. Г. Л., Д. И. В., Д. Г. Д., Г. А. А., Е. А. В., И. Д. Г., З. П. В. – Д., И. Х. К., П. С. М., К. Х. К., П. В. Г., Б. С. Д., Е. С. А., М. Г. Т., П. П. Р., Ю. П. П., Т. П. Д., С. Д. С., М. М. Н., Ж. Й. А., К. Ф. А., С. Ф. А., Ориета Т. К., Н. П. Т., М. Т. Д., Б. М. Д. и Д. М. Д., всички с адрес: [населено място], [улица], да заплатят на В. Б. Х. , Е. И. К. , С. Г. К., И. К. Д. , Г. К. К. , всички от [населено място] [улица], разноски за настоящото производство в размер 200лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: