О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 888
София, 17.07.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 3228/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура [населено място], подадена чрез прокурор С. Г., срещу решение № 81 на Апелативен съд [населено място], постановено на 13.02.2013г. по в.гр.д.№ 1356/2012г., с което е потвърдено решение № 1390 от 10.08.2012г. по гр. д. № 854/2012г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която като краен резултат Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на Т. И. Г. сумата 10000 лева, представляваща обезщетение по чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ за неимуществени вреди, пряка последица от повдигнато обвинение по ДП№49/2009г. за престъпление по чл.321 ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 НК, включително и от задържането под стража, ведно със законната лихва от 18.06.2010г., до окончателното изплащане, и 200лв. деловодни разноски.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, приложено към касационната жалба, искането на касатора за допускане на касационното обжалване е мотивирано с поддържаните основания за неправилност и необоснованост на решението, като се поддържа, че “от събраните доказателства не може да се стигне до извода, до който е достигнал съдът, че твърдените неимуществени вреди са в резултат само от воденото досъдебно производство”, както и, че “въззивният съд е обсъдил всички доказателства и е достигнал до неправилния извод, че Прокуратурата е извършила незаконосъобразни действия, които да доведат до отговорност по чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ, като не е отчелвреметраенето на досъдебното производство и началният момент на дължимата законова лихва – 26.06.2010г.”. Според касатора е налице основанието по чл. 280 т.1 и т.2 ГПК тъй като решението противоречи на т.8 от ТР№3/2004г.
Ответната страна Т. И. Г. не взема становище.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, след като е приел за безспорно установени по делото всички елементи на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗОДОВ , при определяне размера на процесното обезщетение, след обсъждане на доказателствата е отчел следните правнорелевантни за това факти: Процесните вреди се изразяват в търпените от ищеца психически смущения и негативни изживявания , емоционален стрес, създадени затруднения от изземване на мобилните му телефони,причинени трудности и притеснения за възрастните му родители, в освобождаването му от заемане преди започване на наказателното преследване длъжност, дистанциране на приятелите му от него и обществения отзвук . Повдигнатото му незаконно обвинение, и то за тежко престъпление – участие в организирана престъпна група ,занимаваща се с прокарване в обръщение на неистински парични знаци с курс в страната и чужбина, както и налагането на най-тежката мярка за неотклонение – задържането му под стража , му е създало притеснения и пречки да продължи кариерата си, негативно е повлияло на отношенията му с роднини и приятели. Отчетен е и периодът, през който е било осъществено наказателното преследване. С оглед тези обстоятелства, апелативният съд е приел, че съобразно действителния обем на търпените от ищеца неимуществени вреди, справедливият размер на обезщетението възлиза на 10000 лв., с оглед на което е постановено и потвърждаване на първоинстанционното решение в частта му, с която последният е присъдил тази сума.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Съображенията за това са следните:
Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор, изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл.281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. В случая подадената касационна жалба не съдържа такова изложение, а само формално позоваване на нормата на чл.280 ГПК.
Изложението не съдържа изобщо формулирани правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката е бланкетна и преповтаря по същество касационните основания, визирани в жалбата и относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК.
Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
Предвид изложеното не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания. Съобразно изхода на делото разноски за настоящото производство на касатора не се следват, а ответната страна не е претендирала такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 81 на Апелативен съд [населено място], постановено на 13.02.2013г. по в.гр.д.№ 1356/2012г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: