Определение №539 от 42279 по търг. дело №3598/3598 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№539
гр. София, 02.10.2015

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 30.09., две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3598/14 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Н. Щ. Ч. ЕГН: [ЕГН] срещу решение № VІ-80 от 04.08.2014 г. на Окръжен съд-Бургас по гр.д. №819/2014 г., с което е потвърдено първоинстанционното на РС –Бургас за отхвърляне на предявения от касатора по реда на чл.422 ал.1 ГПК установителен иск срещу двамата ответници [фирма]-гр. Б. и [фирма]-гр. Б. , с което е претендирано, че двамата ответници солидарно дължат на ищеца сумата от 11 000 лева на основание сключен в устна форма между тях, като възложители, и трето за спора лице С. А., като изпълнител, договор за изработка и доставка на изделия от врачански варовик.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователен и е отхвърлен искът предявен по реда на чл.422 ГПК във връзка с чл.410 ГПК, съставът на въззивния съд се е основал на изследване настъпването на твърдяното в самата искова молба правопораждащо спорното право основание-наличие на договор за изработка, сключен между първоначалния кредитор С. А. като изпълнител и двамата ответници като възложители, прехвърлено, според ищеца, с договор за цесия на самия него. Съдебният състав е преценил, че данни за съществуването на договор за изработка с процесния предмет, сключен между ответниците и твърдяното като цедент лице С. А., се съдържат единствено в показанията на същото това лице разпитано като свидетел по делото. Според съда, последните не следва да се кредитират, с оглед заинтересоваността на този свидетел от изхода на спора, а освен това същите попадат под забраната в разпоредбата на чл.164 ал.1 т.3 ГПК за установяване на договори на стойност над 5 000 лева. Следователно , искът е отхвърлен , поради това, че не се доказва изобщо възникването на процесното вземане в полза на цедента по договора за цесия, от който ищецът твърди,че е придобил процесното вземане. Само за пълнота на изложението, решаващият орган е обсъдил, че липсва и надлежно уведомяване от страна на цедента на двамата ответници, тъй като липсват доказателства за това, че приложеното уведомление е достигнало до последните, като негови адресати. Ето защо, повдигнатият в изложение на основанията за допускане до касационно обжалване въпрос: за приложението на чл.99 ал.4 ЗЗД в случая, когато уведомяването на длъжника по цедирано вземане става с приложение на самото уведомление от страна на цедента към самата искова молба на цесионера, е без значение за изхода по спора,тъй като отговорът в едната или другата насока не би се отразил на крайния резултат, при положение,че искът е отхвърлен като недоказан относно възникването въобще на спорното право в патримониума на самия цедент, а не единствено, защото не е налице уведомление, съгласно чл.99 ал.4 ЗЗД .
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното по-горе ТР.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че липсва някое от основанията, на които се позовава касаторът за допускане до касация. В полза на ответниците по касационната следва дяа се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1000 лева-договорено и платено адвокатско възнаграждение, съобразно приложените към отговора на КЖ: списък по чл.80 ГПК, пълномощно, договор за правна помощ и фискален бон.
На основание изложеното, ВКС,ТК, състав на Второ т.о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ-80 от 04.08.2014 г. на Окръжен съд-Бургас по гр.д. №819/2014 г..
ОСЪЖДА Н. Щ. Ч. ЕГН: [ЕГН] да заплати на двамата ответници [фирма]-гр. Б. и [фирма]-гр. Б. сумата от 1000-хиляда лева разноски в производството пред ВКС.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *