О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 567
[населено място], 21.12.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №1729 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Л. – В. интернационале транспорторганизацион акциенгезелшафт”, акционерно дружество регистрирано в А., срещу определение №333/20.05.2016г. по ч.т.д.№253/2016г. на Варненски апелативен съд. С него е оставена без уважение частната жалба на „Л. – В. интернационале транспорторганизацион акциенгезелшафт”, срещу определение №88/29.02.2016г. по т.д. №468/2014г., на Шуменския окръжен съд, ТО, с което е отменено определението за даване ход по същество на делото и са оставени без разглеждане предявените от него искове срещу [фирма], [населено място], обл. Шумен, [община] пазар, с правно основание чл.29, ал.1 пр.1 и 2 от ЗТР за установяване на нищожност, респективно недействителност на вписването на фирмата на ответника в Търговския регистър поради тяхната недопустимост.
Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следния материалноправен въпрос: „Когато правната последица, която се цели е свързана с вписване на промени в Търговския регистър, от кой момент тази последица е реализирана – от момента на постановяване на решението, с което се установява тази правна последица от съответния съд или от момента на вписване на промяната в Търговския регистър?“ Позовава се на противоречие на даденото от въззивния съд разрешение с приетото в решение №35 от 20.04.2010г. по т.д.№546/2009г. на ВКС, ТК, І т.о. Поддържа също, че съдът се произнесъл по следните материално правни въпроси: „Наличието на влязло в сила решение по чл.76 ал.1 т.1 и т.2 от ЗМГО, установяващо правото на собственост върху защитена търговска марка, обуславя ли липса на правен интерес на притежателя на защитената марка да води иск по чл.29 от ЗТР?“; „По какъв ред може да се защити притежател на защитена търговска марка срещу неправомерно вписване от страна на недобросъвестен ползвател на търговската марка?“ и „Следва ли да се приеме, че единственият способ за защита, с който разполага добросъвестният притежател на защитената търговска марка срещу недобросъвестния ползвател на същата марка е налагането на глоба по реда на чл.527 ал.1 от ГПК от ЧСИ?“ Счита, че тези въпроси са от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, доколкото в съдебната практика на ВКС няма произнасяне по тях.
Ответникът [фирма], не изразява становище по частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана страна в производството.
За да потвърди определението на Шуменски окръжен съд за прекратяване на производството по делото, Варненски апелативен съд е установил, че от ищцовото дружество са били предявени в отделно производство искове с правно основание чл.76, ал.1 т.1 от ЗМГО за установяване по отношение на [фирма] на нарушение от негова страна на изключителните права на ищеца върху регистрирана международна фигуративна марка „LKW W.” и регистрирана международна словна марка „LKW W.“, изразяващо се в използването във фирменото му наименование без съгласието на правопритежателя на марката „LKW W.” и с правно основание чл.76, ал.1, т.2 от ЗМГО за осъждане на ответника да преустанови нарушението, като тези искове са уважени с влязло в сила решение на 20.08.2015г. по т.д. №1685/2015г. на СГС. Въззивният съд е приел, че това решение подлежи на принудително изпълнение и в пълна степен и обем защитава правата на притежателя на марката, тъй като постига целената правна последица – преустановяване на нарушението по неправомерното използване на марката като част от фирменото наименование на ответника. При това положение въззивният съд е стигнал до извода, че предявената искова претенция се явява лишена от правен интерес.
Настоящият състав на ВКС намира,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Формулираните в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК трети и четвърти въпрос относно реда за защита на притежателя на търговска марка срещу недобросъвестния ползвател на същата, не са обуславящи за изхода на спора. Предмет на преценка от въззивния съд е била допустимостта на предявения установителен иск по чл.29 от ЗТР с оглед заявените фактически и правни твърдения на ищеца, като при извод на съда за недопустимост на иска той не следва да дава указания на ищеца по кой ред следва да се защитят претендираните от последния права.
Първият поставен от касатора въпрос е свързан с доводите му, че ще постигне защита на своето нарушено право чрез заличаване на наименованието на ответника от търговския регистър. Въпросът обаче е за момента на настъпване на тази правна последица, а тъй като въззивният съд е приел, че търсената защита е постигната с влизането в сила на решението по исковете по чл.76 ал.1 т.1 и т.2 от ЗМГО, което не подлежи на вписване в търговския регистър, той не е обсъждал момента, в който настъпват последиците на вписването.
Обуславящ за изхода на спора е вторият поставен от касатора въпрос, доколкото въззивният съд е изразил становище, че решението, с което са уважени искове с правно основание чл.76, ал.1 т.1 от ЗМГО, подлежи на принудително изпълнение и в пълна степен и обем защитава правата на притежателя на марката. Независимо от правилността на това становище, крайната преценка на правния интерес от предявяването на иска по чл.29 от ЗТР е в съответствие със задължителните разяснения в ТР №1 от 06.12.2002г. по тълк. д. №1/2002г. на ОСГК на ВКС. В т.3 от същото са разяснени хипотезите, в които е налице нищожност или недопустимост на вписването или несъществуване на вписаното обстоятелство. Допустимостта на иска по чл.29 от ЗТР е обусловена от излагането на твърдения за наличието на някоя от тези хипотези, а основателността на иска е обусловена от доказването на тези твърдения. Недопустимо е ищецът да се позове общо на недействителност на вписването, без да конкретизира дали се касае за нищожност, недопустимост или вписване на несъществуващо обстоятелство. В случая ищецът твърди, че е налице нищожност на вписването поради нарушение на изискванията на чл.21 ал.7 от ЗТР и нарушение на абсолютната забрана на чл.7 ал.5 от ТЗ. Съгласно т.3 от ТР №1 от 06.12.2002г. при иск за установяване нищожност или недопустимост на вписването или несъществуване на вписаното обстоятелство проверката не следва да се простира по отношение законосъобразността на самото вписано обстоятелство. Съгласно т.3 от ТР №1 от 06.12.2002г. по тълк. д. №1/2002г. на ОСГК на ВКС, постановено преди приемането на Закона за търговския регистър, е нищожно вписването на неподлежащо на вписване обстоятелство, както и допускане на вписване със съдебно решение, което не отговаря на изискванията за валидност. С решение №109 от 15.07.2015г. по т.д. №258/2014г. на ВКС, ТК, I т. о., е прието за нищожно по смисъла на чл.29 от ЗТР вписването на подлежащи на вписване обстоятелства, извършено от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията – Търговски регистър, направено след постановено от съда спиране на вписването по реда на чл. 536 от ГПК. В настоящия случай ищецът не се позовава в исковата молба на осъществяване на нито една от хипотезите на нищожност на вписване на обстоятелство в Търговския регистър, а на незаконосъобразност на самото вписано обстоятелство, която не подлежи на проверка в производството по чл.29 от ЗТР. Поради това потвърждавайки първоинстанционното определение за прекратяване на делото поради недопустимост на иска, въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика на ВКС, съответно не е налице основанието за достъп до касация по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК. При наличието на задължителна съдебна практика относно хипотезите на правен интерес от предявяването на иска по чл.29 от ЗТР, не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определение №333/20.05.2016г. по ч.т.д.№253/2016г. на Варненски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №333/20.05.2016г. по ч.т.д.№253/2016г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.