4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№573
София, 24.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2378/2018 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 12571/05.07.2018 г., подадена от М. Н. Е., чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 1841 от 12.06.2018 г. по ч.гр.д. № 1890/2018 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, седми състав, с което е потвърдено протоколно определение от 26.02.2018 г. на Софийски градски съд, І-14 състав, за прекратяване на производството по гр.д. № 3837/2017 година.
Частният касатор поддържа доводи за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Изразява несъгласие със становището на съда за непререшаемост на спора за претендирано обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 10.07.2013 г. Позовава се на депозираната по приключилото гр.дело молба за изменение на размера на иска, в която е уточнено, че до увеличения размер от 25 000 лв. искът е предявен като частичен от 80 000 лв. и съответно на постановеното в този смисъл определение на СРС в съдебно заседание на 21.10.2015 г. по гр.д. № 30343/2014 г. По съображения в частната касационна жалба претендира отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на първоинстанационния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1, евентуално т.3 ГПК и на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В приложеното към частната касационна жалба изложение са поставени следните въпроси: 1. При постановяване на решението си по частичен иск, съдът длъжен ли е да посочи в диспозитива на решението, че искът е предявен като частичен и 2. Следва ли ищецът да посочи още в исковата молба, че предявява частичен иск или може да го направи и с молба по чл.214 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – ЗД „Бул Инс” АД не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК определение, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок.
За да постанови атакуваното преграждащо развитието на производството по делото определение, въззивният съдебен състав е приел, че производството пред СГС е образувано по искова молба на М. Е. срещу ЗД”Бул Инс” АД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв, на основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./, настъпили в резултат на ПТП на 10.07.2013 г. в [населено място]. Констатирано е, че с влязло в сила решение по приложеното гр.д. № 30343/2014 г. на СРС, е уважена искова претенция за обезщетяване на същите неимуществени вреди, претърпени от ищеца. Първоначално предявеният иск по това предходно дело е за 8 000 лв., при допуснато, с протоколно определение от 21.10.2015 г., изменение на размера на исковата претенция – на 25 000 лв. В исковата молба не е посочено, че искът е предявен като частичен и затова при постановяване на решението на СРС е посочено, че исковата претенция е основателна и е уважена в пълен размер – за 25 000 лева. Молбата на ищеца за поправка на очевидна фактическа грешка в решението и искането за постановяване, че претенцията е частична, е отхвърлена с влязло в сила решение на СРС.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
По формулираните от частния касатор процесуалноправни въпроси, свързани с процесуалните действия на ищеца при предявяване на частичен иск, както и с процесуалните действия на съда при постановяване на решение по такъв иск, макар и значими за делото, не могат да се приемат за доказани поддържаните допълнителни предпоставки за достъп до касация. Задължителната практика на ВКС, приложена към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК – решение по т.д. № 1977/2013 г., решение по т.д. № 943/2010 г. и решение по т.д. № 680/2010 г. на ІІ т.о. е неотносима, тъй като с нея не е дадено тълкуване по тези въпроси, а принципно касае допустимото изменение на надлежно предявени искове, вкл. и при обективно кумулативно съединени искови претенции.
Като неоснователно следва да се прецени и искането за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. То е мотивирано с необходимост от „установяването на единство на съда при постановяване на решенията по частични искове и при наличие на подадена молба по реда на чл.214 ГПК”. Тези доводи не попадат в обхвата на поддържания евентуален допълнителен селективен критерий, предвид разясненията, дадени в т.4 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно този акт на нормативно тълкуване, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, респ. определение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Посочените кумулативни предпоставки в случая не са установени, поради което липсва основание за достъп до касация.
Касационен контрол не би могъл да бъде допуснат и на новото самостоятелно основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, въведено със ЗИД ГПК – ДВ бр.86 от 2017 г. Съгласно формираната практика на ВКС, за да е налице очевидна неправилност, тя следва да е съществена до такава степен, че да е възможно да бъде констатирана без необходимост от анализ или излагане на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила или необоснованост. Очевидна неправилност ще е налице при постановен съдебен акт в явно нарушение на закона, или извън закона, или при явна необоснованост поради грубо нарушаване на правилата на формалната логика. В случая, искането за достъп до касационен контрол е основано на твърдения за тежко нарушение на чл.2 и чл.214 ГПК, за несъобразяване на задължителна практика на ВКС и необоснованост, които не биха могли да бъдат съотнесени към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1841 от 12.06.2018 г. по ч.гр.д. № 1890/2018 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, седми състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: