3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№574
София.09.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2043/2015 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [община], представлявана от кмета Ф. Ф., чрез процесуалните му пълномощници адвокати Г. Г. и Г. Н., срещу определение № 1239 от 03.04.2015 г. по в.т.д. № 530/2014 г. на Окръжен съд – Варна, с което е оставена без уважение подадената от Община – П. молба с вх. № 2362/23.01.2015 г. за възстановяване на срока за извършване на процесуални действия от касатора, изразяващи се в отстраняване на констатирани от съда, с разпореждане № 12521/28.11.2014 г. нередовности на жалбата.
В частната жалба се поддържат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното определение. Според жалбоподателя, съдът не е отчел, че преди получаване на отговор на молбата за удължаване на срока за отстраняване нередовности на подадената касационна жалба, е получено съобщение за връщането й, без да е оценено предприетото от касатора процесуално действие. Именно това е лишило страната от предвидена от законодателя възможност за удължаване на срока, а от друга страна съдът се е произнесъл по молбата за възстановяване на срока преди произнасяне по правилността на разпореждането за връщане на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, след разглеждане на подадената от [община] молба с вх.№ 2362/23.01.2015 г. по предвидения в чл.66, ал.1 ГПК ред, Окръжен съд – Варна е приел, че приложените към молбата писмени доказателства за явяване на процесуалните представители на общината по различни дела и участието им в заседания на Общинския съвет не обективират непреодолимо препятствие за своевременното извършване на указаните от съда действия, свързани с внасяне на дължимата държавна такса и представяне на доказателства за това по делото. Изложени са и допълнителни съображения във връзка с изричната разпоредба на чл.64, ал.3, изр.2 ГПК според която не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършване на пропуснатото действие. В тази насока е констатирано, че молбата за продължаване на срока е подадена късно, а прикачената към тази молба товарителница за изпращане на молбата в срок – на 19.12.2014 г. не е описана като приложение, а за първи път се сочи в частната жалба срещу разпореждането за връщане на касационната жалба.
Определението е правилно.
При постановяването му компетентният въззивен съдебен състав правилно е преценил, че представените с молбата писмени доказателства не установяват, че пропускането на срока за внасяне на дължимата, във връзка с подадена от общината касационна жалба срещу решение по в.т.д. № 530/2014 г. на ОС-Варна, държавна такса не се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Ангажираността на процесуалните пълномощници на страната по други дела, както и присъствието им на заседания на Общинския съвет – П. съгласно сключени договори за правна помощ от 02.01.2014 г., не биха могли да се квалифицират като независещи от страната причини за допуснатото процесуално бездействие през времетраенето на срока, изразяващо се в невнасяне на дължимата държавна такса и непредставяне по делото на документ, удостоверяващ изпълнението на указанията на съда в тази им част. Напълно законосъобразно съдът е преценил, че тези действия са технически и е могло да бъдат извършени от други служители на общината и затова не е налице и второто законово изискване по чл.64, ал.2 ГПК – страната да не е могла да преодолее твърдяните от нея особени непредвидени обстоятелства.
Като обосновани следва да се преценят и допълнителните съображения на съда за късното подаване на молбата за продължаване на срока, което препятства допускане на възстановяването му съгласно изричната разпоредба на чл.64, ал.3, изр.2 ГПК. В тази насока правилно е констатирано, че „прикачената” към молбата по чл.63 ГПК товарителница на „Доминант експрес” за изпращането на молбата на 19.12.2014 г./ в срока за отстраняване нередовностите на касационната жалба/, получена в съда на 13.01.2015 г., не е описана като приложение. Посочената товарителница е първи екземпляр, а не индигиран екземпляр; при постъпването й в съда не е отразено, че молбата е подадена чрез пощенски оператор, а от друга страна, описаното в товарителницата съдържание на пратката „ молба срок” не доказва, че се касае именно за подадена по делото молба за продължаване на срока за отстраняване нередовност на касационната жалба.
Доводите на частния жалбоподател относно незаконосъобразността на атакуваното определение поради неспазване на поредността за произнасяне по основанието за връщане на касационната жалба от касационната инстанция и по молбата за възстановяване на срока от въззивния съд, не водят до неправилност на атакувания съдебен акт, тъй като компетентният да се произнесе по молбата по чл.64 ГПК съд не е обвързан от влизане в сила на разпореждането по чл.286, ал.1, т.2 ГПК при евентуално положително произнасяне за възстановяване на пропуснат срок и действието на такъв съдебен акт. Възпроизвеждането в частната жалба на част от мотивите от определение по ч.гр.д. № 273/2010 г. на ВКС, ІІ гр.о. не би могло да обоснове отмяна на атакувания съдебен акт, тъй като то е постановено при различна фактическа обстановка. Още повече, че в случая, правилно е констатирано процесуалното бездействие на страната в срока за отстраняване на част от нередовностите на касационната жалба.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1239 от 03.04.2015 г. по в.т.д. № 530/2014 г. на Окръжен съд – Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: