О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 577
София, 13.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №5268/2016 година.
Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, изречение второ ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№10912/07.11.2016 г., подадена от [фирма] от [населено място], против разпореждане №300/27.10.2016 г. по ч.гр.д.№4725/2015 г. по описа на Върховния касационен съд, I г.о., с което е върната частна жалба, вх.№7729/01.8.2016 г., подадена от частния жалбоподател в настоящото производство срещу определение №447/29.9.2015 г. по посоченото дело на ВКС, I г.о.
Решаващият състав на ВКС, I г.о., приел, че частната жалба е процесуално недопустима, основавайки се на факта, че е изчерпан инстанционния контрол. Изводът е обосноват с разпоредбата на чл.274, ал.2, изречение второ ГПК, съгласно която на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС подлежат на обжалване само онези определения, постановени от тричленен състав на ВКС, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и онези, за които това е изрично предвидено. Съдът е приел, че определение №447/29.9.2015 г. по ч.гр.д. №4725/2015 г. на ВКС, I г.о. не е преграждащо. Със същото съдът се е произнесъл по подадена частна жалба срещу определение на въззивен съд, потвърждаващо първоинстанционно определение за прекратяване на производството по делото, като с постановяването на този акт по реда на чл.274, ал.3 ГПК възможността за инстанционен контрол на акта по прекратяване на производството по делото е изчерпан и обжалване пред друг тричленен състав в процесуалния закон не е изрично предвидено, поради което следва да се приеме, че не са налице хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК.
Срещу определението на тричленния състав на ВКС, I г.о., е подадена частна жалба, с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Частният жалбоподател сочи системен проблем относно правото на собственост на офис 3, [улица] – [населено място], свързан с твърдяни отводи на шест съдии.
Моли се за отмяна на обжалваното определение със законните последици.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба намира, че същата отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Изводите на съдебния състав на ВКС, I г.о., са правилни. Същите са съобразени с установения от процесуалния закон ред за разглеждане на жалбите срещу съдебните актове. Поради това те не противоречат на правната норма на чл.2 ГПК. Съдът е разгледал подадена касационна частна жалба на частния жалбоподател в настоящото производство и е постановил акта си в съответствие с установените от ГПК правила и в съответствие съдебна практика. Определението на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.274, ал.2, изречение второ ГПК е окончателно, поради което не подлежи на по-нататъшен инстанционен съдебен контрол. С постановяването на определение №447/29.9.2015 г. по ч.гр.д.№4725/2015 г. на ВКС, І г.о., е изчерпан инстанционният съдебен контрол за проверка на правилността на преграждащото определение №11405/25.5.2015 г. по ч.гр.д.№5223/2015 г., на Софийски градски съд, ГК, IV-Б въззивен състав.
Поради това частната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваният съдебен акт – потвърден.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №300/27.10.2016 г. по ч.гр.д.№4725/2015 г. по описа на Върховния касационен съд, I г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: