О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
София,28.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №4648/2017 година.
Производството е по чл.250,във връзка с чл.248, вр. чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по молба, от 01.02.2018 г. по настоящото дело, подадена от адв. В. С. – процесуален представител на М. А. М. от [населено място], област Я., за допълване на определение №34/19.01.2018 г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение №272/01.8.2017 г. по ч.гр.д.№245/2017 г. по описа на Ямболския окръжен съд, I—ви въззивен граждански състав.
С молбата се иска допълване на определението, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното определение в частта за разноските.
Ответниците по молбата Д. Г. С., Я. Д. С., Т. Д. Ш. и Г. А. Ш., посредством процесуалния си представител – адв. М., са депозирали отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа молбата по чл.250 ГПК и взе предвид отговора на ответниците по молбата намира следното:
Молбата е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна, по следните съображения.
Претенцията за разноски е направена своевременно още в отговора на частната касационна жалба. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответниците в настоящото производство, че липсва списък на разноските, с оглед т.2 от ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС ОСГТК, тъй като визираната точка от тълкувателното решение има предвид само случаите, в които се иска изменение на разноските, но не и при първоначално произнасяне за разноски. В процесния случай е налице първоначално произнасяне за разноски. От представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие е видно, че молителят е извършил разноски за адвокат в размер на 200 лева, които следва да му се присъдят.
Водим от изложените съображения и на основание чл.250, във връзка с чл.248, вр.274, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСЪЖДА Д. Г. С., ЕГН – [ЕГН] и Я. Д. С., ЕГН – [ЕГН], и двамата от [населено място], област Я., и Т. Д. Ш., ЕГН – [ЕГН], и Г. А. Ш., ЕГН – [ЕГН], и двамата от [населено място], к/с „Б.“, блок 20, вх.В,, ап.18, да заплатят на М. А. М., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област Я., деловодни разноски за касационното производство в размер на 200/двеста/ лева.
Определение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: