О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 581
София, 26.10.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №2467/2018г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” срещу решение №878 от 12.04.2018г., постановено по в.гр.д.№6578/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о, 12 с-в, в частта му, имаща характер на определение, с която е оставена без уважение частната жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” срещу определението от 12.10.2017г. по гр.д.№12258/2014г. на СГС, г.о., І-17с-в, с което не е уважена молбата на касатора по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските.
В частната касационна жалба се поддържа, че в обжалваното решение въззивният състав не е разгледал по същество оплакванията на сдружението, направени във въззивната частна жалба. Излагат се съображения за неправилност на потвърденото от въззивния съд определение на СГС по чл.248, ал.1 ГПК, с което е прието, че са били налице предпоставките по чл.78, ал.5 ГПК за присъждане на разноски в по-нисък размер поради прекомерност на заплатеното от сдружението адвокатско възнаграждение. Твърди се, че повишената фактическа и правна сложност на делото, включваща правоотношение с международен елемент и представяне от касатора на многобройни и различни по своя характер доказателства, обуславя присъждане на заплатеното от него адвокатско възнаграждение за първата инстанция в пълния му размер от 6 276лв.
В изложението по чл.284, ал.3 т.1 ГПК са формулирани следните два процесуалноправни въпроса, които според касатора обуславят допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 т.1 ГПК, а именно:
1. „Счита ли се за мотивирано решение на съда в частта му, имаща характер на определение по разноските, когато в него се посочва общо, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, без да са подробно обсъдени спорните факти, действия на процесуалния представител по доказването им и постигнатия с постановеното решение резултат?” и
2. „Задължен ли е съдът, който е сезиран от страната в възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, при всеки случай да намалява същото до предвидения в Наредба №1/2004г. на ВАдвС минимум?”
Твърди се, че въпросите са решени в противоречие с т.3 от Тълк. решение №6/06.11.2013г. по т.д.№6/2012г., ВКС, ОСГТК, определение №316/ 12.06.2017г. по ч.т.д.№239/2017г. ВКС, ІІ т.о., определение №177/29.05.2017г. по ч.гр.д. №1474/2017г., ВКС, ІІІ г.о. и определение №68/18.04.2017г. по ч.гр.д. №3130/2016г. на ВКС, ІІ г.о.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца И. Й. М., в който се поддържа, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната му от частния жалбоподател част. Отделно се излагат доводи за неоснователност на частната касационна жалба по съществото на процесуалния спор. Претендират се разноски по чл.38, ал.1 т.2 ЗА за оказаната безплатна адвокатска помощ за представяне на отговор на частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Решението на САС в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното определение по чл.248, ал.1 ГПК, има характер на определение, подлежащо на касационен контрол по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Решението на въззивния съд не е обжалвано с касационната жалба на И. М. в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска против главния ответник Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, поради което произнасянето по настоящата частна касационна жалба не е обусловено от резултата по касационната жалба, касаещ спора с евентуалния ответник „Гаранционен фонд”.
С решение №3869/01.06.2017г. по гр.д.№12258/2014г. на СГС, І-17 с-в, е отхвърлен изцяло иска на И. М. против главния ответник Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”. С решението ищецът е осъден да заплати на сдружението адвокатско възнаграждение в размер на 3 500лв., след като съдът е приел за основателно направеното на осн. чл.78, ал.5 ГПК възражение за прекомерност на заплатения от главния ответник адвокатски хонорар в размер на 6 276лв. С определение от 12.10.2017г. по същото дело, първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на сдружението по чл.248, ал., ГПК за изменение на решението в частта му за разноските като бъде присъдено заплатеното адвокатско възнаграждение в пълен размер.
С решението №878/12.04.2018г. по в.гр.д.№6578/2017г. въззивният състав от САС е потвърдил първоинстанционното решение като отделно е оставил без уважение частната въззивна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” срещу определението на СГС от 12.10.2017г. Апелативният съд е възприел съображенията в обжалваното определение за наличието на предпоставките по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение от 6 276лв. до размер на 3 500лв. – сума, надвишаваща предвидения в Наредба №1/2004г. на ВАдвС минималния размер на възнаграждението от 3 156лв. Според въззивния състав спорът между ищеца и главния ответник не се отличава с фактическа и правна същност въпреки отчетения от съда по-голям обем на процесуалните действия по събиране от ответника на доказателства за факти, настъпили извън Република България и наложения в тази връзка по-голям брой проведени съдебни заседания.
Настоящият касационен състав намира, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакувания акт.
Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване (извън хипотезите по чл.280, ал.2 ГПК) предпоставя въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Въпрос №1: „Счита ли се за мотивирано решение на съда в частта му, имаща характер на определение по разноските, когато в него се посочва общо, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, без да са подробно обсъдени спорните факти, действия на процесуалния представител по доказването им и постигнатия с постановеното решение резултат?, не покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касация, тъй като въззивният съд е обсъдил твърдените от сдружението обстоятелства, релевантни за процесуалния спор по чл.78, ал.5 ГПК, а именно: констатирал е наличието на „по-голям обем на процесуалните действия по събиране от ответника на доказателства за факти, настъпили извън Република България и наложения в тази връзка по-голям брой проведени съдебни заседания”. Въпреки тази констатация съдът е приел, че правният спор не се отличава с фактическа и правна сложност. В тази връзка следва да се приеме, че решението в частта му, с която е потвърдено определението на първата инстанция, е мотивирано. Отделен е въпросът за неговата обоснованост, която не е предмет на проверка в производството по допускане на касация по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Въпрос №2: „Задължен ли е съдът, който е сезиран от страната в възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, при всеки случай да намалява същото до предвидения в Наредба №1/2004г. на ВАдвС минимум?”, не е значим за конкретния правен спор, тъй като не е обусловил решаващата воля на съда. В мотивите на решението въззивният състав не е обективирал извод, че съдът е длъжен във всеки случай да намалява адвокатското възнаграждение при възражение по чл.78, ал.5 ГПК, а е приел, че в конкретния случай са налице предпоставките за уважаване на направеното възражение.
Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускането на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основния за това. На осн. чл.81 ГПК, чл.38, ал.2 ЗА и чл.11 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС, касаторът следва да бъде осъден да заплати на адвокат П. К. сумата 240лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС за отговора на частната касационна жалба.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №878 от 12.04.2018г., постановено по в.гр.д.№6578/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о, 12 с-в, в частта му, имаща характер на определение, с която е оставена без уважение частната жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” срещу определението от 12.10.2017г., постановено по гр.д.№12258/2014г. на СГС, г.о., І-17с-в.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” – ЕИК[ЕИК], от [населено място], ул.”Г. И.№2, ет.2, да заплати на адвокат П. К. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 240лв. с ДДС /двеста и четиридесет лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: