О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 591
Гр.С., 11.11.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 1828/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Стоян Г. Х., чрез процесуалния му представител – адв. Св. Д., срещу определение № 1031/29.03.2016 год., постановено по ч.гр.д.№ 62/2016 г. на САС, ГК, 10 състав, в частта, с което е потвърдено определение № 5187/12.11.2015 г. по т.д.№ 30/2015 г. по описа на Б., ГО, 9-ти състав за прекратяване на производството по предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.74 ТЗ.
В частната жалба се сочи, че въззивното определение е неправилно – предявеният иск е погрешно квалифициран като такъв по чл.74 ТЗ, вместо по чл.71 ТЗ, поради което и законът, установяващ преклузивен срок за предявяване на иска за отмяна на решенията на О. на ответното ВАС РЕЗЕРВ О., е неправилно приложен. Претендира се обжалваното определение да бъде отменено и производството по предявения иск с правно основание чл.71 ТЗ да бъде възстановено.
На основание чл.274 ал.3 вр. чл.280 ал.1 ГПК са формулирани следните въпроси, по които се моли да бъде допуснато касационно обжалване: 1/ Какъв е законосъобразният процесуален ред за защита на членствените права на съдружник в О., когато правата му са нарушени вследствие на актове и/или действия на управителя на дружеството? 2/ С какъв иск е защитимо нарушеното право на съдружник в О. да бъде уведомен за свикването на общо събрание на съдружниците – иск по чл.71 ТЗ, защитаващ както имуществените, така и неимуществените права на съдружника, или иск по чл.74 ТЗ, приложим при отмяна на решенията на общо събрание на търговско дружество? По първия въпрос се твърди основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, т.к. определението противоречи на ТР № 1/2002 г. от 06.12.2002 г. по т.д.№ 1/2002 г. на ОСТК на ВКС; а за втория се сочи, че е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Против частната касационна жалба е постъпил отговор от ответника ВАС РЕЗЕРВ О. [населено място], чрез процесуалния пълномощник – адв. А., в който се изразява подробно становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВКС, ТК, второ отделение прецени следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване въззивен акт, в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е редовна.
За да потвърди първоинстанционното определение в частта, предмет на настоящото производство, съставът на въззивния съд е съобразил, че съдът е сезиран с искова молба, с която се претендира при условията на евентуалност /спрямо иск по чл.29 ЗТР/ да бъдат отменени решенията, взети на извънредно общо събрание на ответното дружество на 05.06.2014 г., поради опорочена процедура по неговото свикване и провеждане. В исковата молба са изложени обстоятелства, че за това събрание ищецът, като съдружник в дружеството, не е бил поканен, не е присъствал на него и не е гласувал за взетите решения.
Съдът е споделил извода на първата инстанция, че предявеният иск е с правна квалификация чл.74 ТЗ, а не чл.71 ТЗ, както е посочено в исковата молба, както и че съдът е бил сезиран с него след изтичане на преклузивния срок по чл.74 ТЗ, поради което искът е недопустим и производството по него правилно е било прекратено.
С оглед оплакванията в частната жалба съставът на САС е преценил, че както фактическите обстоятелства, на които се основава исковата претенция, така и заявеният петитум сочат на иск, предявен на основание чл.74 ТЗ. В тази връзка е посочил кои са характеристиките на иска по чл.71 ТЗ, съгласно разясненията на ТР № 1/2002 г. на ОСТК на ВКС, и какви са отличията му в сравнение с иска по чл.74 ТЗ – конститутивен за защита на нарушени членствени права от взети ненадлежни решения на ОС на ТД.
Съставът на ВКС, ТК, второ отделение намира, че касационно обжалване на определението не следва да бъде допуснато.
Съгласно ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос в хипотезата на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващата воля на съда, респективно – изхода по делото. Формулираният първи въпрос в изложението на частния жалбоподател по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не отговаря на горните изисквания, т.к. съдът не е възприел доводите на ищеца, че търси защита срещу действия или актове на орган на дружеството, различен от О.. Вторият въпрос изпълва общото условие на чл.280 ал.1 ГПК, но не се доказва допълнителният селективен критерий на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, на който жалбоподателят бланкетно се позовава, а именно, че отговорът му ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото. Нещо повече, по този въпрос приложение следва да намери разрешението, дадено с решение № 36/26.05.2015 г. по т.д.№ 685/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК /относно недопустимост на иск с правно основание чл.71 ТЗ в сходна хипотеза/. Според тълкувателните му мотиви, управителят на О. свиква общото събрание на основание предоставената му от закона компетентност и действието му е насочено към всички съдружници – чл.138 ал.2 ТЗ. Спазването, респ. неспазването на правилата за свикване на общото събрание от управителя се отразява на законосъобразността и действителността на взетите от съдружниците решения. Затова правната защита на съдружника срещу незаконосъобразни действия на управителя при свикване на общото събрание се осъществява чрез предявяване на конститутивния иск по чл.74 ТЗ за отмяна на взети решения от О., поради тяхната процесуална незаконосъобразност.
По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1031/29.03.2016 год., постановено по ч.гр.д.№ 62/2016 г. на САС, ГК, 10 състав, в обжалваната му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: