Решение №492 от 39983 по гр. дело №1562/1562 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

           Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е
 
                               № 492
 
               София   19.06.2009 година
 
                                  В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                                    
 
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 26 май две хиляди и девета година в състав:
                                      Председател: Ценка Георгиева
                                             Членове:  Мария Иванова
                                                              Илияна Папазова
 
При секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. №  1562/2008г., за да се произнесе взе пред вид следното:
 
Производството е по чл. 218а, ал.1, б. “а” ГПК /отм./ във вр. § 2, ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. К. Д. от гр. С. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ІV Б с-в, от 28.11.2007г. по в.гр.д. № 4189/2006г. с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 31 с-в, от 27.06.2006г. по гр.д. № 8328/2005г., с което са отхвърлени исковете по чл. 209, ал. 3 ГПК /отм./ на Р. К. Д. и К. В. Д. за обявяване нищожност на решения на ВКС № 255/26.05.2004г. по гр.д. № 1421/03г. ТК и № 1150/04г. на ВКС, ІV г.о.
Ответникът по жалбата К. В. Д. от гр. С. в представеното писмено становище заявява, че жалбата е основателна.
Ответникът „Е” ООД гр. С. чрез пълномощника си адв. Д. Л. моли решението да се остави в сила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съдът взе пред вид следното:
За да отхвърли исковете за прогласяване нищожност на посочените по-горе съдебни актове въззивният съд е приел, че същите не страдат от пороци, които обосновават тяхната невалидност. Такива пороци биха били неспазване на изискването за писмена форма на съдебния акт, постановяване на решението от незаконен с. състав, когато решението е абсолютно неразбираемо. Ищците не твърдят наличието на такива неотстраними пороци, които биха наложили прогласяване нищожността на влезлите в сила решения. Твърденията им са за незаконосъобразност на актовете, каквито доводи не могат да бъдат обсъждани от съда.
Срещу така постановеното решение Р. К. прави оплаквания за материална незаконосъобразност, необоснованост и постановяване на решението в нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания за отмяна по чл. 218б,ал.1,б.”в” ГПК /отм./. Развива доводи, че постановяването на незаконосъобразно решение е равнозначно на постановяването му извън пределите на правораздавателната власт на съда. Като процесуално нарушение се сочи необсъждане на аргументите във въззивната жалба за неправилност на решенията, чиято нищожност претендира.
Жалбата е неоснователна.
Правилно въззивният съд е определил рамките на съдебната компетентност в производството по иск по чл. 209, ал. 3 ГПК /отм./. Влязлото в сила решение съгласно чл. 220, ал. 1 ГПК /отм./ е задължително за страните, за съда и за всички други учреждения. Спор, решен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван, освен в предвидени от закона случаи – чл. 224, ал. 1 ГПК. Поради забраната за пререшаване на разрешен с влязло в сила съдебно решение спор, съдът не може в производство по чл. 209, ал. 3 ГПК /отм./ да извършва контрол за правилността на тези съдебни актове. Такъв контрол се извършва в редовното инстанционно производство, което в случая е изчерпано. Поради това доводите в исковата молба и въззивната жалба за неправилност на съдебните актове, правилно не са обсъждани от въззивния съд.
В исковата молба не са въведени твърдения, които могат да се квалифицират като такива за нищожност на влезлите в сила решения –опорочаване на формата, липса на подписи на съдебния състав, постановяването му от незаконен състав или да са абсолютно неразбираеми. Неоснователни са доводите на касатора, че решението е постановено извън правораздавателната власт на съда, тъй като е незаконосъобразно. Правилата за подведомствеността определят органа, компетентен да издаде определен държавен акт, и в случая те са спазени.
По изложените съображения решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК/отм./ Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
 
 
Р Е Ш И :
 
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение Софийски градски съд, ІV Б с-в, от 28.11.2007г. по в.гр.д. № 4189/2006г.
 
Председател:
 
Членове:
 
 
 

Оценете статията

Вашият коментар