О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 612
Гр. София, .25.10.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 1386/2017 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д.-2000 Е. [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 41 от 06.03.2017 г. по в.т.д.№ 728/2016 г. по описа на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 64 от 28.10.2016 г. по т.д.№ 63/2016 г. по описа на Търговищкия окръжен съд. С последното е признато за установено между страните по реда на чл.422 ал.1 ГПК, че Д.-2000 Е. дължи на Д. А. М. сумата от 30 000 лв., представляваща получена продажна цена на отпаднало основание, поради прекратяване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 05.01.2012 г., съгласно спогодба от 02.11.2015 г. с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.02.2016 г. до изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 102/2016 г. по описа на Поповски районен съд.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост при постановяване на въззивното решение. Твърди се, че съдът е обсъждал факти и обстоятелства, които не са били въведени с исковата молба, както и че неправилно е приложил нормата на чл.26 ТЗ. Моли се обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържат основанията по чл.280 ал.1 т.1 /по процесуалноправен въпрос/ и т.3 /по материалноправен въпрос/ от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
Ответникът по касационната жалба – Д. А. М. от [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, с писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите във връзка с чл.280 ал.1 ГПК и материалите по делото, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен акт и в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Съставът на въззивния съд е споделил крайния правен извод на първата инстанция за основателност на исковата претенция, въз основа на следните фактически констатации: На 05.01.2012 г. е сключен предварителен договор, по силата на който ответното дружество се е задължило да прехвърли на ищцата правото на собственост върху недвижим имот в [населено място], в срок до 15.01.2015 г., срещу продажна цена в размер на 30 000 лв., платена изцяло при подписване на договора. След изтичане на договорения срок, ищцата е изпратила на ответника нотариална покана, връчена на 25.06.2015 г., с изявление за разваляне на предварителния договор поради неизпълнение, на основание чл.87 ал.2 ЗЗД, и искане ответникът да върне в 7-дневен срок получената сума от 30 000 лв. По нотариален ред ответникът, чрез Г. Т. – търговски пълномощник по пълномощно с рег. № 431 и № 432 от 11.02.2015 г., е отговорил, че задължението по предварителния договор не може да бъде изпълнено, поради висящо съдебно производство по разваляне на приватизационния договор, с който продавачът е придобил собствеността. На 01.09.2015 г. страните са постигнали спогодба, в която са се съгласили, че дружеството се явява неизправна страна по предварителния договор и дължи връщане на получената продажна цена; че поради забава от страна на продавача изпълнението на договора се явява безполезно за купувача и че договорът следва да се счита прекратен; както и са определени срок за връщане на сумата 30 000 лв. – до 06.01.2016 г. по банков път. Ищцата е декларирала, че при връщане на платената цена няма да има други претенции против ответника във връзка с предварителния договор от 05.01.2012 г. Сключването на спогодбата е било инициирано от управителя на ответното дружество, тя е била подписана от него и предоставена на ищцата. По-късно, по настояване на пълномощника на ищцата, същата спогодба е била повторно подписана с дата 02.11.2015 г., като подписите на страните били нотариално заверени на 10.11.2015 г. При съставянето на втория документ с напълно идентични договорни клаузи, дружеството е представлявано от пълномощника си Г. Т., по силата на пълномощно № 64/15.09.2015 г. Съдържанието на пълномощното и неговата форма /с нотариална заверка на подписа на упълномощителя/ определят качество на упълномощеното лице на търговски пълномощник по смисъла на чл.26 ТЗ. За твърденията, че преди датата, на която ищцата е подписала първата спогодба, органният представител на ответника е оттеглил съгласието си за сключването й, съдът е счел, че не е предприето доказване.
Предвид изложеното съдът е приел, че са налице две напълно еднакви съглашения, едното от които е съставено в специалната форма, годна да удостовери подлежащо на изпълнение вземане по чл.417 ал.1 т.3 ГПК – спогодба с нотариална заверка на подписите от 10.11.2015 г.; и всяко от тях е насочено към установяване на действителното правно положение – съдържа безусловното извънсъдебно неизгодно признание на дружеството относно прекратяване действието на предварителния договор и задължението на продавача да върне получената на отпаднало основание сума. Възраженията на ответното дружество за недействителност на договарянето са счетени за неоснователни. Посочено е, че установителният договор, с декларативно и регулиращо действие на спогодба, е сключен въз основа и като последица от прекратяването на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, страна по него е търговец по чл.1 ал.2 т.1 ТЗ, в хипотезата на чл.286 ал.3 ТЗ, с необорена презумпция за това, че сделката е свързана с упражняваното от него занятие. Търговецът е представляван от търговски пълномощник по смисъла на чл.26 ал.1 ТЗ, който се счита за упълномощен да извършва всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца, както и тези, изрично вписани в самото пълномощно. Съдът е намерил, че липсва основание за прилагане на ограниченията по чл.26 ал.2 ТЗ, а други ограничения в представителната власт не са направени в пълномощното. Поради това е заключил, че пълномощникът е имал право да действа от името на търговеца и с подписа си върху втората спогодба валидно е обвързал дружеството.
Настоящият съдебен състав намира, че решението на Варненския апелативен съд не следва да бъде допуснато до касация, поради следното:
Съобразно задължителните указания на ТР № 1/2009 г. от 19.02.10 г. на ОСГТК на ВКС по приложението на чл.280 ал.1 ГПК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос, разрешен от въззивния съд и имащ значение за изхода по конкретното дело. К. съд не може сам да извежда правен въпрос, обусловил правораздавателната воля на въззивния съд при постановяване на решението, от съдържанието на касационната жалба и/или изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, а може само го да уточни или прецизира. В случая оплакванията в изложението, че съдът е направил неправилно тълкуване на закона при приложението на чл.26 ТЗ, не съставляват надлежно формулиран материалноправен въпрос, а излагане на касационни основания, чието разглеждане в настоящата фаза на процеса е недопустимо. Едновременно с това не е доказано релевираното допълнително основание за селекция на жалбата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, съобразно т.1 вр. т.4 от цитираното ТР. Изложението съдържа и доводи за недопустимост на решението – че при постановяването му съдът е излязъл извън предмета на спора, в подкрепа на което се сочи противоречие с практика на ВКС по чл.290 ГПК. Когато има вероятност обжалваното решение да е недопустимо, касационният съд е длъжен да го допусне до обжалване, независимо от поставените от касатора правни въпроси. В случая няма данни за вероятна недопустимост на атакувания въззивен съдебен акт. От делото е видно, че първата по време спогодба с идентично съдържание, обсъждана от инстанциите, е била представена с исковата молба и по нея ответникът е изложил становище, което не е било възприето от съда. Анализът и изводите на решаващия съдебен състав във връзка с това доказателство не съставляват подмяна на основанието на исковата молба, както счита касаторът, т.к. съдът се е произнесъл именно дали спогодбата от 02.11.2015 г. с нотариална заверка на подписите, послужила като документ по чл.417 т.3 ГПК за издаването на заповедта за незабавно изпълнение, е породила своите правни последици.
Поради липса на кумулативно изискуемите предпоставки на чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касация, искането в този смисъл се преценява като неоснователно. В полза на ответника по касация следва да се присъди сумата от 500 лв. – сторени от него съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 41 от 06.03.2017 г. по в.т.д.№ 728/2016 г. по описа на Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА Д. 2000 Е. [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на Д. А. М. от [населено място], ЕГН [ЕГН], сумата 500 /петстотин/ лв. – съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: