4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 619
гр. София, 26.10.2018
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 17.10., две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1038/18 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „ОББ ФАКТОРИНГ“ ЕООД – [населено място] срещу решение № 314 от 06.02.2018 г. на САС,ТО, 9 с-в по т.д. №3238/2017 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 48/ от 09.05.2017 г., постановено по т.д. № 136/2016 г. на ОС-Враца, с което отхвърлен искът на касатора като фактор по договор за факторинг, сключен на 04.09.2012 г. с „А.П.П. Зоохранинвест”ЕООД като доставчик на стоки, срещу „Гергьовче”ООД-гр. В. в качеството му на купувач по договор с последното, за сумата от 87 595,48 лева.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за: нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочат като изпълнени селективните критерии за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК/ ред. след изм. в ДВ бр.86/2017 г./.
Ответната страна „ГЕРГЬОВЧЕ”ООД в писмен отговор, подаден в законовия срок, изразява становище за неоснователност на КЖ. Претендира разноски пред ВКС в размер на 3500 лева-платено възнаграждение за процесуално представителство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е в размер над 20 000 лева намира, че касационната жалба в тази част е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови въззивното решение, съдебният състав се е позовал на следното:
Между касатора „ОББ ФАКТОРИНГ“ ЕООД като фактор и „А.П.П. Зоохранинвест”ЕООД –доставчик на стоки и К. С. К.-съдлъжник е сключен на 04.09.2012 г. договор за факторинг, по силата на който доставчикът прехвърля на фактора всички свои настоящи и бъдещи вземания по търговски фактури с отложени плащания, издадени срещу купувачите на стоки, посочени в приложенията, които са неразделна част от договора. Срокът на действие на самия договор за факторинг е продължаван с допълнителни споразумения до 05.12.2015 г..В приложение шест е прехвърлено и вземане към „Гергьовче”ООД ,като е посочено, че има отложено плащане до 90 дни и гратисен период 30 дни. С писмо от страна на купувача „Гергьовче”ООД от 10.03.2015 г. до „ОББ ФАКТОРИНГ” ЕООД първият е признал вземане в размер на 118 067,48 лева с падеж 08.06.2015 г., за което е била издадена процесната фактура 00000112089 от 10.03.2015 г. , както и че му е известно прехвърлянето на това вземане по силата на договора за факторинг в полза на новия кредитор. С писмо от същата дата доставчикът на услуги „А.П.П. Зоохранинвест”ЕООД уведомява изрично фактора за прехвърляне на вземането по същата фактура.
Според заключението на ССчЕ, прието по делото ,процесната фактура издадена от платеца „Гергьовче”ООД на 10.03.2015 г. е била отразена в счетоводството на „А.П.П. Зоохранинвест”ЕООД на същата дата по две дебитни и една кредитна сметки. На 26.03.2015 г. е издадено кредитно известие КИ 0000112133 , отразено в счетоводството на купувача и в дневника за покупки с основание „неосъществена сделка”. Самото кредитно известие е издадено и подписано от самия доставчик на услугите и по своето съдържание съответства по стоки и цена на горепосочената ф-ра. От страна на купувача-ответник с писмо от 20.07.2015 г. е уведомен факторът, че по посочената по-горе ф-ра липсва доставка от страна на „А.П.П. Зоохранинвест”ЕООД, поради което и било издадено кредитно известие КИ 0000112133 от страна на самия доставчик и следователно такова вземане не е налице. В същото време „Гергьовче”ООД е извършило плащане по други фактури за доставки от страна на „А.П.П. Зоохранинвест”ЕООД към фактора, които последният неправилно е отразил като плащания по задължения по процесната фактура.
При така възприетите от съда факти, същият е направил следните изводи: между доставчика и купувача е бил сключен договор за продажба на стоки, по който липсва изпълнение от продавача на задължението му да достави същите на купувача. Неизпълнението от страна на доставчика е станало основание договорът между него и купувача да бъде развален от страна на последния, с което отпада и задължението му да заплати на доставчика цената по процесната фактура. Следователно липсва предмет на цесията, основана на договора за факторинг и искът на фактора към платеца е неоснователен.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
В изложението на основанията за допускане до касация, касаторът не е формулирал правни въпроси от значение за изхода по спора, а е навел оплаквания във връзка с нарушения на процесуалния закон и необоснованост, а именно: съдът не е преценил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и в частност е игнорирал извънсъдебното признание на иска от ответника без да се мотивира защо, както и че съдът въпреки признанието от ответника неправомерно е приел, че няма извършена доставка.
Третият въпрос: „Ако цедент и длъжник са в трайни търговски отношения по чл.292 ал.1 ТЗ и първият прехвърли свое вземане, за което длъжникът е надлежно уведомен, съгласно чл.99 ал.3 ЗЗД , допустимо ли е последващо договаряне относно действителността на прехвърленото вземане между длъжника и цедента, без участието и съгласието на цесионера” , също не е обуславящ изхода по спора, доколкото се основава на фактически твърдения за факти, каквито по делото не са установени: Съдът е приел разваляне на договора за доставка по процесната фактура, поради неизпълнение на задължението на доставчика за доставка на стоката, а не наличие на съглашение между цедента и длъжника в ущърб на цесионера. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес.
С оглед правна яснота, следва да се добави следното:
Договорът за факторинг е вид възмездна цесия на парични вземания за цената на доставяните при условията на търговски кредит стоки и услуги/ в тази насока-Р №94/2014 по т.д. № 3643/2013 на Второ т.о. на ВКС/. Съгласно чл.100 ал.1 ЗЗД, при възмездната цесия, за съществуване на вземането към датата на прехвърлянето му отговорност спрямо цесионера носи кредиторът-цедент, а не длъжникът. Именно в тази хипотеза попада случаят на разваляне на договора между доставчика и купувача на стоката, поради виновно неизпълнение от страна на първия на задължението му за доставка, което има за последица и отпадането с обратна сила/чл.88 ал.1,предл.1 ЗЗД/ на самото вземане на доставчика за цената, което е било предмет на прехвърляне от доставчика на фактора.
По изложените съображения, съдът счита, че липсва основание по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК/ред.ДВ бр.86/2017 г./ за допускане на касационно обжалване.
В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноските, направени в настоящата инстанция, доколкото в договора за правна защита и съдействие към отговора на КЖ са налице доказателства за направата на такива в размер на 3500 лева-възнаграждение за процесуално представителство през ВКС.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 314 от 06.02.2018 г. на САС,ТО, 9 с-в по т.д. №3238/2017 г..
ОСЪЖДА „ОББ ФАКТОРИНГ“ ЕООД – [населено място] да заплати на „Гергьовче”ООД-гр. В. сумата от 3500 лева разноски в настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.