О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 624
София, 09.05. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 356 по описа за 2014 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. Х. С., чрез адв. Т. К. от АК Х., срещу въззивно решение № 432/06.11.2013 г., постановено от Хасковския окръжен съд, по гр.д. № 339/2013 г., в частта по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Излагат се доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон- чл. 325, ал. 1, т. 12 и чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, както и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Насрещната страна А. „М.”, представлявана от директора чрез Д. З. – началник отдел в АМ, отдел „ПН”, м. С., е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С. С. е предявил против А. „М.”, София искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Съставът на Хасковският окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Свиленградски районен съд, отхвърлил исковете.
За да постанови този резултат, съдът установил, че страните са били в трудово правоотношение по безсрочен договор, като С. е работил на длъжността „митнически сътрудник” в митница С., пункт „К. А.”. Договорът е прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител. По новото щатно разписание не е запазена длъжността „митнически сътрудник”, но съвкупността от трудови функции, съставляваща същността на заличената длъжност, са обхванати от новосъздадената „митнически инспектор”. Въззивната инстанция е приела, че е налице трансформация, без реално съкращаване на длъжност по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Установено е още, че трансформираната длъжност е определена за заемане по служебно правоотношение, с което е осъществена хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ.
В изложението към касационната жалба са поставени следните въпроси:
Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на сраните, и да изложи собствени мотиви по обуславящия изхода на спора въпрос относно наличие на преобразуване на длъжността „митнически сътрудник”, заемана от въззивника – ищец по трудово правоотношение в длъжността „инспектор” в А. „М.”, предвидена за заемане по служебно правоотношение с КД и длъжностното разписание на Митница С., в сила от 01.07.2012 г.; Кога следва да се счита, че заеманата по трудово правоотношение длъжност „митнически сътрудник” е преминала в новата длъжност „инспектор” в А. „М.”, предвидена за заемане по служебно правоотношение в К. и в новото длъжностно разписание, и следва ли да има съвпадение в съществените трудови функции между тях?
Поддържа се противоречие на постановеното от въззивната инстанция с приложена съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, както и съдебна практика на различни по степен съдилища от страната.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Първият, процесуалноправен въпрос е от значение за постановения резултат, но не се установява поддържаното от касатора противоречие. Въззивната инстанция, при точно приложение на процесуалния закон, е изложила конкретно, точно и ясно какво приема за установено относно правнорелевантните факти, включително и тези, обуславящи извод за трансформация на длъжността „митнически сътрудник” в „митнически инспектор”, посочила е върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, като ги е обсъдила в съвкупност и по вътрешно убеждение. В. съд, също така, е изложил съображения по относимите доводи и възражения на страните по спора, като се е произнесъл като въззивна инстанция, в рамките на проверката по чл. 269 ГПК. Същите принципни разрешения са възприети и в приложените към изложението съдебни актове, така че не е налице хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Начинът, по който е зададен вторият, материалноправен въпрос, има по-скоро отношение към касационните оплаквания по чл. 281 ГПК, не и към проверката по чл. 288 ГПК. По тях съдът се произнася, само, ако е допуснал до касационно разглеждане жалбата.
В случая, Върховният касационен съд, в изпълнение на задълженията си служебно да конкретизира смислово повдигнатите правните проблеми, намира, че поставеният правен въпрос е кога е налице преобразуване (трансформация) на една длъжност в друга. Той е от значение за постановения резултат по делото, защото съдът е установил, че заеманата от С. длъжност е била заличена по щатното разписание, създадена е нова – митнически инспектор и между съществените трудови функции на двете длъжности, е налице съвпадение. От своя страна, С. е поддържал, че е налице съкращаване на щата, поради което не може да бъде уволнен по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, след като длъжността, която е заемал, не съществува.
Тълкуването на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, дадено от въззивния съд в обжалваното решение не противоречи, а е в съответсвие с приложените от касатора съдебни решения.
В тях, а и в константната съдебната практика няма съмнение, че съкращаване на щата е възможно при няколко различни хипотези – при намаляване бройките работници (служители) и при реална промяна на трудовите функции на съществуващите бройки по щатното разписание. Във втората хипотеза попадат както случаите, когато трудовите функции по съществуваща длъжност са изцяло заличени и на нейно място са възложени нови по съдържание, така и когато всички или част от задълженията на една длъжност по стария щат са запазени в предприятието, но не е налице идентичност между длъжностите по стария и новия щат. Така например, възможно е трудовите функции да са разпределени за изпълнение между други служители, с различна длъжностна характеристика; трудовите задължения на няколко различни длъжности да бъдат обединени в една нова длъжност или на мястото на една длъжност да се създаде друга с частично променени функции и задължения. В последната хипотеза, за да се приеме, че е налице реално съкращаване на щата, новите трудови функции, включени с новото щатно разписание в съществуваща длъжност, трябва да са съществено нови по своята характеристика. Преценката дали действително са включени нови, различни трудови функции в длъжността, се прави с оглед естеството на възложената работа.
В съответствие с тази практика, в случая е прието, че на мястото на старата длъжност е предвидено създаване на друга, но със сходни задължения и статут, без да се засягат същностните характерстики на трудовата функция. При точно приложение на закона е направен извод, че се касае за трансформация на длъжност, без заличаване на трудови функции, т.е., не е налице реално съкращаване на щата. Има установена промяна в изискванията за заемане на длъжността – по служебно правоотношение, което може да обоснове единствено основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, но не и по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ.
В заключение, не са налице поддържаните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК; не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение в частта му по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 432/06.11.2013 г., постановено от Хасковския окръжен съд по гр.д. № 339/2013 г. в частта по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: