О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 632
Гр.София, 04.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 2145/2015 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от А. Л. А. и А. Л. А., чрез процесуалния им пълномощник – адв. М. М. от Ш., срещу определение № 91/23.03.2015 г., постановено по т.д. № 893/2014 г. по описа на ВКС, ТК, първо отделение, в следните части: с което е оставена без уважение молба на жалбоподателите от 17.12.2014 г., с която е поискано допълване на основание чл.250 ал.1 ГПК на определение № 995/15.12.2014 г. по т.д.№ 893/2014 г.; и с което е оставена без разглеждане следваща молба от 12.03.2015 г. на същите лица за допълване на посоченото по-горе определение от 15.12.2014 г.
В частната жалба се моли за преразглеждане на атакуваното определение в обжалваните части като неправилно, респ. за отмяната му и постановяване на друго по същество, с което молбата от 06.03.2015 г., уточнена с молба от 12.03.2015 г. във връзка с искането за допълване по чл.250 ал.1 ГПК, предявено с молба от 17.12.2014 г., да бъде изцяло уважена, като бъде допълнено определение № 995/15.12.2014 г., чрез произнасяне по касационната жалба, както следва: А/ – с оглед предмета на делото: относно обжалването на решението на АС Варна и в неговата отхвърлителна част по претенциите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на майката на касаторите – М. Х. Ю., както и Б/ – с оглед основанията за допускане на касационно обжалване: в частта относно първия въпрос, поставен в изложението към касационната жалба при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а именно: „Налице ли е по делото доказано по един безспорен и несъмнен начин съпричиняване на процесното ПТП от починалия водач Л. А. М., баща на ищците, по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД?”, който въпрос е разрешен в противоречие с решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК, а именно – решение № 54/22.05.2012 г. по т.д.№ 316/2011 г. на ІІ ТО, решение № 44/26.03.2013 г. по т.д.№ 1139/2011 г. на ІІ ТО и решение № 45/15.04.2009 г. по т.д.№ 525/2008 г. на ІІ ТО.
Ответникът по частната жалба – ЗАД [фирма] не е депозирал писмен отговор против нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като прецени данните по делото и доводите в жалбата, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК и от надлежна страна. Тя обаче е процесуално допустима само в частта, с която се атакува определението на първия тричленен състав, с което е оставена без разглеждане подадената молба от 12.03.2015 г. В останалата част частната жалба не е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт, по следните съображения:
С определение № 91/23.03.2015 г., постановено по т.д. № 893/2014 г. по описа на ВКС, ТК, І-во отделение, е допълнено предходно определение № 68/04.03.2015 г. по същото дело /с което по молба на касаторите от 17.12.2014 г., съдържаща искане за допълване на определение по чл.288 ГПК № 995/15.12.2014 г., е била отстранена очевидна фактическа грешка/, като съдът по молба на касаторите от 06.03.2015 г. е постановил нарочен диспозитив, че оставя молбата им от 17.12.2014 г. по чл.250 ал.1 ГПК без уважение.
По принцип, когато касационният съд се произнася по съществото на сезиращите го молби и жалби, неговият акт е окончателен. ГПК не предвижда инстанционен контрол на актовете на ВКС, освен при постановяване на определения в случаите на чл.274 ал.2 изр. последно ГПК. Разпоредбата указва, че на обжалване пред друг съдебен състав на ВКС подлежат определенията по чл.274 ал.1 ГПК /които са преграждащи или изрично посочени в закона като обжалваеми/, постановени за първи път от ВКС. Настоящото определение не попада в предметния обхват на чл.274 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Общата разпоредба на чл.250 ал.3 ГПК, според която допълнителното решение подлежи на обжалване по общия ред, не води до различен извод. В тази насока съществува трайноустановена практика на ВКС, ТК, изразена в определения №№ 66/19.01.2011 г. по ч.т.д.№ 914/2010 г. на ІІ ТО, 765/5.12.2014 г. по ч.т.д.№ 3348/2014 г. на ІІ ТО и др., която се споделя изцяло от настоящия съдебен състав. Съображенията в нея изхождат от принципното положение, че т.к. определението по молба за допълване на определение по чл.288 ГПК има акцесорен характер, то и обжалваемостта му зависи от тази на основното определение, а то по закон е окончателно. Да се приеме обратното означава да се преразглежда от друг състав акт, с който се допуска или не касационно обжалване, което е невъзможно. Само същият състав на касационния съд може да отстранява поправими пороци в определението си по чл.288 ГПК по предвидения в ГПК ред.
Цитираното от жалбоподателите определение № 173/22.05.2014 г. по гр.д.№ 2587/2014 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО, независимо от изложените в него съображения, не касае същата хипотеза, доколкото частната жалба е била насочена против определение, с което е оставена без разглеждане молба за допълване на определение по чл.288 ГПК. За допустимостта на подобно обжалване по реда на чл.274 ал.2 ГПК не съществуват никакви колебания.
По съществото на частната жалба в допустимата й част, съдът приема следното:
Частната жалба е неоснователна.
Молбата от 12.03.2015 г. правилно е била оставена без разглеждане, макар и по съображения, различни от изложените в обжалваното определение. Касае се не до нова молба за допълване на определение № 995/15.12.2014 г. по т.д.№ 893/2014 г., която е подадена след установения законов срок, а до молба, уточняваща искането от 06.03.2015 г. за допълване на определение № 68/04.03.2015 г. с изричен диспозитив съобразно първото искане на касаторите от 17.12.2014 г. Т.к. молбата няма самостоятелен характер, тя не подлежи и на самостоятелно разглеждане.
По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на А. Л. А. и А. Л. А., подадена чрез процесуалния им пълномощник – адв. М. М. от Ш., срещу определение № 91/23.03.2015 г., постановено по т.д. № 893/2014 г. по описа на ВКС, ТК, първо отделение, В ЧАСТТА, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателите от 17.12.2014 г., с която е поискано допълване на основание чл.250 ал.1 ГПК на определение № 995/15.12.2014 г. по т.д.№ 893/2014 г.
Определението в тази част подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред друг състав на ВКС, ТК.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 91/23.03.2015 г., постановено по т.д. № 893/2014 г. по описа на ВКС, ТК, първо отделение, В ЧАСТТА, с което е оставена без разглеждане уточняващата молба от 12.03.2015 г. на А. Л. А. и А. Л. А..
Определението в тази част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: