Определение №638 от 42328 по ч.пр. дело №5414/5414 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 638

гр. София, 20.11.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Илияна Папазова
Майя Русева

като изслуша докладваното от съдия Ц. Георгиева ч. гр. д. № 5414/2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ТПК „Е.”, гр. С. З., подадена от процесуалния представител адв. Т. Ж., против определение № 305 от 08.07.2015 г., постановено по ч. т. д. № 369/2015 г. на Апелативен съд – П., с което е потвърдено определение № 279 от 19.02.2015 г. по т. д. № 187/2013 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която производството по делото е прекратено.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
ВКС допуска касационното обжалване на тези определения когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното:
С определение № 279 от 19.02.2015 г. по т. д. № 187/2013 г. на Окръжен съд – [населено място] производството по делото е прекратено с мотивите, че спрямо ищеца има задължителна сила решение № 103 от 25.03.2007 г., постановено по гр. д. № 661/2002г. на Старозагорския окръжен съд, с което е допусната делбата на процесните недвижими имоти.
С обжалваното в настоящото производство определение Пловдивският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното определение като е приел, че е налице отрицателна процесуална предпоставка по чл. 299, ал. 1 ГПК – невъзможност да се пререшава въпроса за притежаваното от частния правоприемник на бивш съделител право на собственост. Относно втория иск е приел, че само съсобственик има правен интерес да иска прогласяване нищожност на делба, в която той не е участвал, докато ищецът твърди, че съсобственост няма.
Жалбоподателят развива подробни доводи за неправилност на обжалваното определение и иска неговата отмяна. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК излага две групи въпроси и моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите:
1. Допустимо ли е иск за нищожност на делба да бъде предявен в самостоятелно производство след като ищеца поддържа, че е съсобственик на имота?
2. Придобиването на недвижим имот в течение на съдебното производство за него води ли до недействителност на сделката или същата е непротивопоставима само на страните по делото?
3. Допустимостта на предявеният отрицателен установителен иск по чл. 75. ал. 2 ЗН се обуславя от наличието на положителната процесуална предпоставка „правен интерес”. Необходимо ли е правото, претендирано от ищеца да бъде пряко нарушено или е достатъчно да бъде заплашено от нарушаване? Необходимо ли е да са обективирани фактите за наличност на правна несигурност или е достатъчна „разумна субективна преценка” на титуляра на правоотношението?
4. Налице ли е правен интерес когато поведението на противната страна прави правното положение на ищеца несигурно?
Втората група въпроси жалбоподателят счита, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал., т. 3 ГПК:
1. Следва ли да се зачете разпоредбата на чл. 266 ГПК, ако имотът е придобит след постановяване на влязлото в сила решение, с което искът за делба е отхвърлен, и което впоследствие е отменено поради наличието на някоя от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК?
2. С отмененото решение по чл. 303 и сл. ГПК се заличава с обратна сила силата на присъдено нещо и се възстановява висящността на съдебното производство, по което е било постановено атакуваното решение, но извършеното разпореждане с имота преди вписването на молбата за отмяна не следва ли да се зачете по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК като новонастъпил юридически факт, който е от значение за спорното право?
3. Когато имотът е придобит от нов собственик в периода след влизане на решението в сила, но преди вписването на молбата за отмяна, новият собственик на имота не следва ли да бъде конституиран като страна в делбеното производство?
4. Когато праводателят е заличен, т. е. не съществува в правния мир като самостоятелен субект, то в производството по първата фаза на делбата не следва ли да се конституира частният правоприемник и ако това не е сторено не сме ли изправени пред фигурата нищожна делба поради липса на съделител, който е и задължителен другар в делбеното производство?
Ответниците по частната жалба ТПК „К.-2” гр. Ст. З. и ТПК „К” гр. Ст. З. в подадените писмени отговори молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендират разноските по делото.
Върховният касационен съд като обсъди данните по делото намира следното:
С решение № 103 от 25.04.2007г. по гр. д. № 661/2002г. на Старозагорския окръжен съд е допусната съдебна делба на няколко недвижими имота между ТПК „К.” /266/285 ид. части/, ТПК „К.” /9/285 ид. части/ и ТПК „К.” /10/285 ид. части/. Това решение е отменено с решение № 909/08г. от 29.08.2008г. по гр. д. № 3963/2007г. на ВКС, V-то г. о., и искът за делба, предявен от ТПК „К.” е отхвърлен, по съображения, че никоя от страните не се легитимира като правоприемник на прекратената през 1971 г. ТПК „К..
След постановяване на решението на ВКС, на 23.12.2008г. с нот. акт № 30/2008г. ТПК „К.” продала на ТПК „Е.” ателие за услуги в [населено място], [улица], друго ателие за услуги в с. гр., [улица], и производствена и административна сграда с площ 3 848 кв. м. г., които са част от имотите, предмет на делото за делба, както и поземлен имот с площ 1 404 кв. м. с административен адрес [населено място], [улица] сграда за битови услуги с площ 73 кв. м..
С решение № 38 от 27.01.2011г. по гр. д. № 1343/2010г. на ВКС, І-во г. о. е отменено по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК решението по иска за делба № 909/08г. от 29.08.2008г. по гр. д. № 3963/2007г. на ВКС, V-то г. о., и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВКС на касационната жалба, подадена от ТПК „К.”. По образуваното гр. д. № 438/2011г. на ВКС, І-во г. о., след констатация, че касаторът ТПК „К.” е заличен, /това обстоятелство е вписано в търговския регистър на 17.09.2009г./, производството по касационната жалба е прекратено с определение № 400 от 24.10.2011г. и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване във втората фаза на делбата.
По искова молба на приобретателя по договора за покупко-продажба от 2008 г. – ТПК „Е.”, от 20.06.2013г. е образувано настоящото т. д. № 187/2013 г. на Старозагорския окръжен съд с ответници ТПК „К.” и ТПК „К.” /в ликвидация/. Ищецът твърди, че ответните кооперации не притежават качеството на правоприемници на неговия праводател – ТПК „К.”, и моли съдът да признае правото на ищеца на собственост върху имотите, закупени с нот. акт № 30/2008 г., които са и част от делбените имоти, както и да се прогласи за нищожна делбата по гр. д. № 661/2002г. на Старозагорския окръжен съд поради неучастие в нея на купувача в качеството му на частен правоприемник на един от съделителите – ТПК „К.”.
При тези данни не са налице предпоставките на чл. 280,ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение поради следните съображения:
С отмяната на решение № 909/08г. от 29.08.2008г. по гр. д. № 3963/2007г. на ВКС, V-то г. о., по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК с решение № 38 от 27.01.2011г. по гр. д. № 1343/2010г. на ВКС, І-во г. о. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВКС е възстановена висящността на делото за делба.
От значение за решаване на делото са въпросите, свързани с правоприемството, извършено по време на висящото дело за делба. Отговор на тези въпроси е даден в т. 3 на ТР № 3/ 2013 г. по т. д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което приобретателят по правна сделка, извършена след предявяване на иска за делба, може да замести своя праводател със съгласието на всички съделители. След влизане в сила на решението по допускане на делбата, във фазата по извършването приобретателят участва чрез своя процесуален субституент /прехвърлителя/, ако не изрази воля да встъпи в процеса като подпомагаща страна. Приобретателят може да участва като главна страна, ако встъпи по реда на чл. 225 ГПК /чл. 181 ГПК-отм./ в делбеното производство.
В този смисъл са и дадените с определение № 701/22.12.2014г. по гр.д. № 2052/2014г. І г.о. ВКС указания на съда по делбеното дело, а именно, че с решението по чл. 282, ал. 1, изр. 1 ГПК /отм./ правата на съделителите са установени и частният правоприемник на единия от тях следва да участва във втората фаза на делбата, като правата му се зачетат в обема, който е признат на праводателя му, защото е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата. Съдът във втората фаза на делбеното производство не се произнася по въпроса кому принадлежи собствеността върху делбените имоти, а следва да се съобрази с настъпилото във висящността на спора правоприемство. Производството по делото за делба следва да продължи с участието на правоприемника съгласно чл. 120 ГПК /отм./. Костатирано е също, че с молба от 22.03.2013 г., /л. 310-312 от делбеното дело/, ТПК „Е.” и други лица са поискали да бъдат конституирани като страна на основание чл. 227 ГПК, аналогичен на чл. 120 ГПК /отм./, като правоприемници на ТПК „К. за определените й 10/285 ид. части от делбените имоти.
По изложените съображения не е налице противоречие на въззивното определение на задължителна съдебна практика, нито въпросите от втората група са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
На ответниците следва да се присъдят разноските по делото съобразно представените доказателства – на ТПК „К.” сумата 500 лв. и на ТПК „К.” сумата 2650 лв.
Водим от горното ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 305 от 08.07.2015г., постановено по ч. т. д. № 369/2015г. на Апелативен съд – П..
ОСЪЖДА ТПК „Е.” гр. Ст. З. да заплати на ТПК „К.” [населено място] сумата 500 лв. разноски по делото и на ТПК „К.” [населено място] сумата 2650 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател:

Членове:

Оценете статията

Вашият коментар