Определение №651 от 43047 по ч.пр. дело №2307/2307 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 651

София.08.11.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2307/2017 година

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Н. Г. Д. от [населено място], срещу определение № 291 от 07.08.2017 г. по ч.т.д. № 204/2017 г. на Апелативен съд – Б., с което е потвърдено определение № 631 от 19.06.2017 г. за прекратяване на производството по т.д. № 187/2017 г. на Окръжен съд – Бургас, образувано по искова молба на Н. Д. против Окръжен съд – Бургас с искане да бъде прогласена нищожността на решение № 201 от 11.04.2000 г. по гр.д. № 1912/1999 г. и ищецът да бъде заличен като ликвидатор на [фирма], ЕИК[ЕИК].
В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на извода, че исковата претенция е предявена срещу ненадлежна страна. Тези доводи са основани на твърдения за допуснати именно от Окръжен съд – Бургас пороци на съдебното решение, с което след уважаване на искане на Окръжна прокуратура – Б. за прекратяване на дружеството [фирма], в нарушение на чл.156, ал.2 ТЗ за ликвидатор е назначен Н. Д., който не е управител. Частният касатор счита, че всъщност е допусната и очевидна фактическа грешка при определянето му за ликвидатор на дружеството, без да е налице нито една от хипотезите, при които за ликвидатор може да бъде назначено друго лице, различно от управителя на дружеството с ограничена отговорност. По съображения в жалбата се иска отмяна на определението, с произтичащите правни последици.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани следните въпроси: 1. Нищожен ли е съдебен акт, който съдържа неясна и невярна информация за несъществуващо обстоятелство относно лични идентификационни данни и на назначен от съда ликвидатор и 2. Следва ли съдът да назначи за ликвидатор съдружник, който не е управител на дружеството, без да са налице задължителните законови предпоставки по чл.266, ал.4 ТЗ, вр. с чл.266, ал.5, т.3 ТЗ и следва ли длъжностното лице по регистрация към Агенция по вписванията да впише ликвидатор, без да е представено нотариално заверено съгласие с образец от подписа му. По въпросите се поддържа допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния касатор, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството по делото поради недопустимост, въззивният съдебен състав е приел, че Окръжен съд – Бургас не е пасивно легитимиран по предявения от Д. иск за прогласяване нищожност на постановено от същия съд решение по гр.д. № 1912/1999 г. в частта му, с която за ликвидатор на прекратеното дружество [фирма] е назначен ищеца. Констатирано е, че решението, чиято нищожност се претендира, е влязло в сила като необжалвано, а освен това ищецът не се е възползвал от възможността по чл.266, ал.4 и сл. ТЗ за освобождаването му като ликвидатор, каквато има и към настоящия момент.
С оглед решаващите правни изводи на въззивната инстанция, не би могло да се приеме, че първият поставен въпрос е обуславящ по см. на чл.280, ал.1 ГПК. Твърдението за допусната очевидна фактическа грешка /при посочване ЕГН на ликвидатора/ в решението, с което Окръжен съд – Бургас се е произнесъл по предявен от прокурора иск с правно основание чл.155, т.2 ТЗ, не е предопределило крайния резултат. Дори и да се счете за основателно такова твърдение, то в процесуалния закон съществува ред за отстраняване на очевидна фактическа грешка от постановилия решението съд. Евентуалното поправяне на такава грешка не би могло да се реализира нито по пътя на обжалването, нито в отделно исково производство.
Вторият правен въпрос е пряко релевантен към правилността на решението на Окръжен съд – Бургас, постановено по гр.д. № 1912/1999 г., с което след като е уважен конститутивния иск по чл.155, т.2 ТЗ, е открито производство по ликвидация на [фирма], определен е срок за ликвидация и за ликвидатор е назначен частният касатор. Преценката за законосъобразност на този влязъл в сила съдебен акт е извън обхвата на настоящото производство и съответно този въпрос не би могъл да обоснове наличието на общия селективен критерий за достъп до касационно обжалване.
Независимо от недоказаността на основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, частният касатор не е установил и поддържаното допълнително основание. Твърдението за липса на съдебна практика по идентични казуси не покрива посочения селективен критерий, предвид задължителните указания, дадени в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Що се отнася до доводите, че е налице празнота в правото, те са неконкретизирани.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 291 от 07.08.2017 г. по ч.т.д. № 204/2017 г. на Апелативен съд – Б..
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар