3
3
Определение по т. д. № 320/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 3201/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№654
София, 09.10.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 320 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от И. И К от [населено място] чрез адвокат К. Н. срещу въззивно решение от 27.12.2011 г. по гр. д. № 2757/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 12.05.2011 г. по гр. д. № 4872/2009 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от И. К срещу [фирма] иск с правно основание чл. 226 КЗ за заплащане на обезщетение за причинени неимущесдтвени вреди за разликата от 20 000 лв. до 70 000 лв.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът по касационната жалба не взема становище по допускане на касационно обжалване и по основателността на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, въз основа на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателят в изложението си, съдържащо се в касационната жалба, не е дефинирал общото основание за селектиране на касационната жалба, т. е. не е посочил кой, според него, е материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода на конкретното дело.
Бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не означава, че е налице обосноваване на основанията за допускане на касационно обжалване по приложно поле, предвид разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК.
Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Касаторът е въвел в касационната жалба оплаквания за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД относно размера на присъденото обезщетение, но аргументите му са свързани с основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче не могат да бъдат квалифицирани като основания за допускане на обжалване по приложно поле по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
С цитираното ППВС № 4/1968 г. се дава ориентир на съдилищата за съдържанието на понятието „справедливост” и за преценка на съответните обстоятелства, които при всеки конкретен правен казус са различни. Отделно от това, дори и да се приеме, че правният въпрос от значение за изхода на спора е бил формулиран от касатора, то недоказано е основанието по т. 2 на чл. 280 ГПК, тъй като приложеното първоинстанционно и решение на въззивен съд не съдържат означение, че са влезли в сила и не биха могли да формират съдебна практика по смисъла на визирания текст от ГПК.
Дали застрахователното обезщетение е завишено или занижено не би могло да се провери в стадия по селекция на касационните жалби, нито би било от значение обстоятелството, че лимитът на застрахователното обезщетение за този вид застраховка през 2008 г. е десет пъти по-висок от този, който страната е претендирала.
Бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор. А и твърдението, че отсъствала съдебна практика на ВКС не означава, че е обосновано основанието по т. 3 на чл. 280 ГПК, при отсъствие на формулиран правен въпрос.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 27.12.2011 г. по гр. д. № 2757/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: