Определение №659 от 42166 по гр. дело №1881/1881 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 659

С. 11.06.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на трети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:

П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1881 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] Р., представлявано от чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение № 573 от 3.11.2014г. по в.гр.д. № 1011 по описа за 2012г. на Русенски окръжен съд, с което е отменено решение № 1274 от 4.07.2014г. по гр.д.№ 10953/11г. на Русенски районен съд, в частта в която е уважен предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК и вместо това е постановено друго, с което изцяло е отхвърлен иска по отношение на С. Х. А. и за разликата над 6 519.17лв. до 13 038.33лв. по отношение на С. Г. А. за признаване за установено при условията на солидарност, че дължат сумата от 13 038.33лв. неустойка по т.1 от н.а. за договорна ипотека № 157 от 28.06.2010г. т.3 рег.№ 6274 д.№ 408/2010г. за периода от 30.10.2010г. до 15.09.2011г., ведно със законната лихва от 16.09.2011г., както и е отменен в частта за разноските по ч.гр.д. № 7475/11г. на РС Русе и за присъдените по делото разноски, като са присъдени с оглед изхода 519.96лв. разноски.
В. съд е постановил акта си, след като е приел, че със сключения между страните договор за заем, инкорпориран в н.а. № 157 т.3 рег.№ 6274 д.№ 408/2010г. на частния нотариус П., страните са договорили две отделни вземания – за главницата от 12 500лв. /предоставена за два месеца при уговорена възнаградителна лихва/ и за неустойка, която е в размер на 10% от невърнатия в срок размер на заема. Вземането за главницата и възнаградителна лихва, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК / по ч.гр.д.№ 5614/11г. на Р./ е установено в развило се след направено възражение и приключило с влязло в сила неприсъствено решение производство по чл.422 от ГПК /по гр.д.№ 7243/11г. на Р./. Понастоящем предмет на иска по чл.422 от ГПК е вземането за неустойка за периода от 30.10.2010г. до 15.09.2011г, по което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК / по ч.гр.д.№ 7475/11г. на Р./ и е направено възражение. Доколкото се касае за уговорени две отделни вземания, с различен предмет и времеви обхват, въззивният съд е приел, че не е обвързан от мотивите на влязлото в сила решение по гр.д.№ 7243/11г. на Р.. Отхвърлил е иска по отношение на ответницата А., която след като е била поставена под пълно запрещение с решение на съда от 18.08.2007г., е сключила процесната сделка на 28.06.2010г. лично и отделно от съпруга си /като дееспособно лице, каквото не е/, мотивирайки се с липса на дееспособност. Приел е, че ипотечен договор няма сключен и няма основание да се приеме солидарност на задължението за връщане на заетата сума. За втория ответник е приел, че дължи половината от претендираната сума /6 519.17лв./
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по следните два поставени въпроси: 1. Допустимо ли е възражение за нищожност на клауза за неустойка при наличие на влязло в сила решение, с което е призната валидността й? и 2.Какъв е вида и обема на задължението на съпрузите по отношение на задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството? Според касатора първият поставен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с постановени по чл.290 от ГПК решения с № 49 от 14.04.11г. по т.д.№ 561/10г.на І т.о., № 994 от 29.12.09г.по гр.д.№ 26/09г. на ІІІ г.о. и определение по чл.274 ал.3 от ГПК с № 727 от 30.07.12г. 14.04.11г. по т.д.№ 561/10г.на І т.о., а по втория на постановени по чл.290 от ГПК решения с № 409 от 30.01.13г. по гр.д.№ 1179/12г.на ІІІ гр.о., № 111 от 18.06.13г. по гр.д.№ 2076/13г. на ІІІ г.о. и № 439 от 19.11.2013г. по гр.д. № 5304/2013г. на ІV г.о. на ВКС. Последните три посочени решения са постановени в производство по отмяна по чл.307 от ГПК и не съставляват задължителна съдебна практика. За пълнота следва да се посочи, че другите две определения с № 76 от 14.02.11г. по ч.гр.д.№ 666/10г.на ІV гр.о. и с № 263 от 30.12.08г.по гр.д.№ 3086/08г. на V г.о на ВКС също не могат да бъдат съобразени, тъй като първото е постановено по различен от сега поставения въпрос, а второто е по чл.288 от ГПК и не съставлява задължителна съдебна практика.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Позовава се на решение № 1719 от 19.11.2014г. по гр.д. № 4403/13г. на РС Русе, което тъй като не съдържа отбелязване, че е влязло в сила не може да бъде съобразено.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допусти-мостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Поставените от касатора въпроси не са от значение за изхода на спора и не отговарят на изискванията за общо основание по чл.280 ал.1 от ГПК,съгласно разясненията дадени в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, поради което по тях не може да бъде допуснато касационно обжалване. Това е така, защото в случая съдът, постановил влязлото в сила съдебно решение не се е занимавал с уговорената неустойка /която не е била предмет на иска/, а се е произнесъл по въпроса за главницата и в този смисъл не е налице хипотезата, на която първия поставен от касатора въпрос се основава на „направено възражение за нищожност на неустойката при наличие на влязло в сила решение, с което е призната валидността й”. Несъотносим е и втория поставен от касатора въпрос, касаещ вида и обема на задължението на съпрузите, поети за задоволяване на нужди на семейството, тъй като подобно правно основание не е обсъждано от съда и няма изрично произнасяне по него. В случая мотивите на съда се свеждат до това, че по отношение на ответницата ипотечен договор няма сключен, за нея не е възникнало задължение, поради което и основание за солидарност не съществува. Посочената от касатора практика по този въпрос освен, че не е задължителна, още е и ирелевантна, защото касае дееспособни лица, каквато настоящата ответница не е.
Освен, че не е налице общо, не е налице посочено от касатора специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК, доколкото въззивният акт не е постановен в противоречие с установената съдебна практика . Съображенията:
Д. на решението, като констатация относно спорното право, представлява източника на силата на присъдено нещо /т.18 ТР № 1/2000г. на ОСГК/. Забраната за пререшаемост по чл.299 от ГПК обхваща само правоотношението, обхванато от предмета на делото /реш. по т.д.№ 561/10г.на І т.о./ Белезите, които индивидуализират спорното право са юридическия факт, от който произтича, съдържание, субекти и правно естество /реш. по гр.д.№ 26/09г. на ІІІ г.о./. В случая диспозитивът относно установеното вземане касае единствено главницата. В съдебната практика няма спор, че неустойката представлява самостоятелен договор по смисъла на чл.8 ал.1 от ЗЗД, независимо че може да се включи и като клауза в договора, чието изпълнение обезпечава. Съгласно ТР №1 от 15.06.2010г. по т.д.№ 1/09г.на О. на ВКС преценката за нищожност на неустойката се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като подлежи на изследване включително и дали размерът на уговорената мораторна неустойка /като процент върху неиздължената главница, без краен предел или срок за начисляване, както е в настоящия случай/ не е в очевиден разрез с присъщите й по закон обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции от гледна точна на справедливостта и добросъвестността.
Мотивиран от гореизложеното, като счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 573 от 3.11.2014г. по в.гр.д. № 1011 по описа за 2012г. на Русенски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.