О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 672
София 24.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 19 юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 904/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. И. Л. от с. Д., подадена от пълномощника му адв. С, срещу въззивното решение на Врачанския окръжен съд, № 126 от 27.03.2009г. по в.гр.д. № 145/2009г. с което е отменено решение № 120 от 23.12.2008г. по гр.д. № 375/2004г. на Мездренския районен съд, с което са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ на Ц. И. Л. срещу „Б” А. , и вместо това с въззивното решение исковете са отхвърлени.
Ответникът по жалбата „Б” А. гр. М. в представения писмен отговор моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Претендира присъждане на разноските по делото, но не представя доказателства за направени разноски по производството пред ВКС.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отхвърли исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че са спазени формалните изисквания за налагане на дисциплинарно наказание и нарушението е установено от събраните по делото доказателства. Преди налагане на наказанието работодателят е приел писмените обяснения на уволнения работник, заповедта за дисциплинарно уволнение е мотивирана подробно съгласно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. Въз основа показанията на разпитани по делото пет свидетели е приел за установено, че уволненият работник е извършил описаното в заповедта нарушение на трудовите си задължения като е участвал през работно време заедно с други работници в умишлено повреждане /срязване/ на съществена част от генератора за газови пещи, което е направило този уред негоден за работа. С действията си работникът е злоупотребил с доверието на работодателя като е увредил имуществото му, на стойност около 5 000 лв. Въззивният съд е извършил преценка за тежестта на извършеното нарушение и е приел, че е налице изискващото се от разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ съответствие на наложеното най-тежко дисциплинарно наказание на нарушението на трудовите задължения.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът Ц. И. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Излага съображения, че материалноправният въпрос включва ли се увреждането на имуществото в хипотезата на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ „злоупотреба с доверието на работодателя” е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. На следващо място сочи, че в противоречие с практиката на ВКС съдът е възложил доказателствената тежест на ищеца. Освен това въпросът следва ли спорът да се разглежда по същество когато са нарушени разпоредбите на чл. 193, ал. 1 и чл. 195, ал. 1 КТ, също е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Прилага решения на ВКС.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не се констатира противоречие на въззивното решение с трайно установена практика на ВКС по поставените въпроси. В съответствие с установената практика въззивният съд е възложил доказателствената тежест за установяване на дисциплинарното нарушение на работодателя, а твърденията на уволнения работник, че не е участвал в извършването на нарушението е възприел като защитна теза, неподкрепена с доказателства. Нарушението съдът е приел за установено въз основа на свидетелските показания, като е прел, че те не са опровергани от ангажирани от ищеца доказателства. Така приетото от съда не сочи на обръщане на доказателствената тежест и възлагането й на ищеца, както твърди касаторът.
Въпросът следва ли да се разглежда спорът по същество при констатирани нарушения на процедурата по издаването на заповедта за уволнение, не е от значение за точната прилагане на закона, както и за развитието на правото поради това, че по прилагането на чл. 193 и чл. 195, ал. 1 КТ ВКС се е произнасял многократно и непротиворечиво. Освен това в случая този въпрос не е от значение за изхода на спора, тъй като въззивният съд е приел, че обяснения от уволнения работник са взети /л. 35 от ЛТД/ и заповедта е подробно мотивирана.
Не е налице твърдяното противоречие и по въпроса дали увреждането на имуществото на работодателя се включва в нарушението „злоупотреба с доверието на работодателя” или е самостоятелно фактическо основание за дисциплинарно наказание. В случая заповедта за уволнение е издадена на основание чл. 190, ал. 1, т. 4 и 7 КТ. В съответствие с приложеното решение № 232/95г. по гр.д. № 1209/94г. ВС, ІІІ г.о. въззивният съд е приел, че злоупотребата с доверието на работодателя предполага извършването на умишлени действия, които водят до извличане на облага или до увреждане на работодателя. Въпросът не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото предвид трайно установената практика на ВКС, че за всяко нарушение на трудовите задължения при спазване на критериите по чл. 189, ал. 1 КТ може да се наложи най-тежкото дисциплинарно наказание, а при несъответствие на текстовата част на заповедта за уволнение на вписания законов текст, меродавна е текстовата част.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Врачанския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Врачанския окръжен съд, № 126 от 27.03.2009г. по в.гр.д. № 145/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: